"Едните не желаят нищо да знаят,
защото това вече е минало,
другите - защото все още не е минало".

Из книгата на дисидента Владимир Буковски
"Един дисидент сред архивите на Кремъл"

Продължение от 23 март

В първата част на тази публикация стана дума за Доклад на министъра на отбраната Димитър Луджев до министър-председателя Филип Димитров и неговата част, която се отнася до така нареченото "Културно наследство" и нарушенията, констатирани при проверка в него, като част от замесените лица, сред които и Живко Попов влизат в затвора. Започнах публикуването на части от този Доклад, тъй като в няколко поредни сутрешни предавания на Нова телевизия бяха изречени доста твърдения и факти на границата на лъжата.

Докладът на Луджев е направен по проверки и констатации на правителствената комисия, създадена по заповед на премиера Димитър Попов. Интерес представляват много от констатациите и фактите, до които се добира тази Правителствена комисия. Те разкриват умишленото източване на държавата след свалянето на Живков от власт, появата на законови пробойни, които дават възможност на лица и фирми да нанесат неимоверно много щети на държавата, за да се обогатят лично.

Докладната Записка на Димитър Луджев, внесена като т. 7 на заседание на Министерския съвет

Изтичане на капитал от България и задграничното финансиране

Неизвестно защо Правителствената комисия записва в Доклада на Луджев, че не са били "констатирани сериозни нарушения на износния режим по време на наложения мораториум", като истината сочи точно обратното. За какво иде реч: в бившето Министерство на външноикономическите връзки са се получавали множество устни и писмени сигнали, че след преустановяване на издаването на разрешения за износ и преминаването от 1 май 1991 г. за преобладаващата част от износните стоки, само чрез попълване на митнически декларации, фирмите /основно частни, колективни и др., без държавно участие - цитатът е от Доклада на Д. Луджев - бел. Л. М./ са започнали масово да реализират експортни сделки по цени, много по-ниски от международните. Този процес продължил и се задълбочил и в следващите години, като особено благоприятно условие за това е станал сравнително високият курс на долара, спрямо българския лев, позволяващо на фирмите - износителки, не само да си възстановят от получените валутни приходи вътрешните разходи, но и да реализират значителни печалби в лева.

Освен това отбелязва Докладът на Луджев, от експортната продукция на дъмпингови цени се появява нелоялна конкуренция между българските фирми, което от своя страна довежда до безконтролно изтичане на национален доход зад граница.

Проверката на задграничното инвестиране и дейността на някои външнотърговски и стопански организации, с която задача се заемат хората от Правителствената комисия се оказва изключително дълга и трудна работа, отбелязва Докладът на Луджев. Трудността идва оттам, че материята по това финансиране се оказва трудоемък процес, тъй като за целта е следвало да се изчакат резултатите от финансовите ревизии на значителен брой задгранични дружества.

Заповедта, която Луджев не можел да открие

Проверяващите достигат до скандални заключения, че: не е известно и записано никъде, в нито една държавна институция, общо колко валутни средства са инвестирали зад граница различните български организации под формата на дялов капитал, на Заеми оборотни средства, за строителство на материално-технически бази и други подобни.
Липсват и самостоятелни оценки на резултатите от дейността на всяко отделно задгранично дружество - печалба или загуби - начини на разпределяне на печалбите и поемането на загубите, както и каква е ефективността на досегашната дейност на всяко отделно задгранично дружество.
Оттук и невъзможността Министерският съвет да се намеси и закрие губещите фирми зад граница, както и да прецени реално дали има смисъл дадено дружество да бъде заздравено финансово или ликвидирано като перспектива.

Служебна бележка на представителя на така наречените чужди фирми за теглене на 1 328 000 лева, като част от сумата, получена в брой от фирма Майорка е за заплащане на стоки, собственост на чужди фирми

Невероятно звучи записаното в Доклада на Димитър Луджев, че някои генерални директори демонстрирали незаинтересованост и съпротива по искането да предоставят реални данни за задграничните дружества. Стига се дотам Правителствената комисия да изисква, да води безкрайни телефонни разговори и напомняния и в крайна сметка да не получи отговор от държавните фирми: СО "Микропроцесорни системи - Правец", ДФ "Булгаргеомин", ДФ "Електроинвест", СО "Металолеене", СП "Водоканалпроект", "Коопинженеринг", "Булгаркооп", ВТО "Хемус" и редица други. Т. е. от близо 136 външнотърговски и други стопански организации отговор не се получава от 42 от тях - и то след като ги иска Правителствена комисия! По заповед на министър-председателя?

Така се стига до абсурда: изпълнителната власт да не може да задължи фирми с държавни капитали да дадат отчет и информация. Странното в случая е друго: защо изпълнителната власт, в лицето на въпросната Правителствена комисия не сезира прокуратурата и полицията за това откровено своеволие, като оставя нещата на принципа на доброволността.
Междувременно, докато от Правителствената комисия на Луджев чакат някой да благоволи да им даде информация за съдбата на милиони левове и валута - зад граница, се пререгистрират сродни фирми, прелива се капитал в тях от държавните, разрояват се дружествата от едно на по 3 до 5 броя, като се регистрират и еднолични фирми на физически лица. Разрешителният режим е премахнат и никой не е в състояние да контролира и следи какво се случва в задграничните дружества с държавни капитали. Докато Комисията на правителството се ослушва и чака някой доброволно да предостави информация се регистрират и 51 дружества в бившия Съветски съюз.
Причина за тези безумни събития са направените през декември 1990 г. от Великото народно събрание промени на Указ №56, с който бе отменена на практика и задължителната регистрация на задграничните дружества в бившето Министерство на външноикономическите връзки.
Така за периода от 1 януари 1989 г. до месец март 1992 година пише Правителствената комисия по Доклада на Димитър Луджев, "съзнателно или не, в продължение на повече от две години практически не съществува контрол и няма абсолютно никакви ограничения от страна на държавата при инвестиране на средства в чужбина." Самата държава създава условия за безконтролно и не наблюдавано от българските фискални органи изтичане на валутни средства, а оттук - на национален доход зад граница.

	Справка до Великото народно събрание за изтеглената сума за откриване на бюро на "Интеркомерс" в Сао Паоло - Бразилия.

Ето защо, когато се отваря дума за натрупването на външния дълг на България, то непременно следва да се вземе в предвид и стореното от правителствата след 10 ноември 1989 година за увеличаването на този дълг и рязкото намаляване на валутните резерви по време на управлението на двете правителства на Андрей Луканов и кабинетите на Димитър Попов и Филип Димитров. И ако въведеният с Постановление №15 на Министерския съвет /от 18 февруари 1991 г. - бел. Л. М./ частичен разрешителен режим, изисква при превод на капитали от Българска народна банка предварително съгласуване на целесъобразността с Министерството на финансите и на закритото от Филип Димитров - Министерство на външно икономическите връзки - то след премахване на това частично ограничение по разрешителния режим, с една банкова операция се приключва държавният контрол върху износа на капитали.

Дали тези събития са плод на случайност или преднамерено провеждане на определена политика дава отговор влизането в сила на Търговския закон, след което вече правителството на Република България окончателно губи контрола върху средствата и имуществото на българските задгранични дружества. Тези действия на няколко правителства и парламенти след 10 ноември 1989 г. се подсилват и от фактите, че е липсвала организация за наблюдение на движението на капиталите на тези задгранични дружества /393 на брой, според една от последните документални статистики от средата на 1992 година - бел. Л. М./, че от 1989 г. отпада и задължението на директорите на тези дружества да изпращат копия от ежегодните баланси и отчетните си доклади на бившето Министерство на външноикономическите връзки /МВиВ/ и Министерството на финансите /МФ/.

Преустановява се практиката на така наречените балансови комисии, провеждани ежегодно да се канят и представители на посочените по-горе министерства и на Българската външнотърговска банка. А точно на тези събирания дотогава се е разглеждала цялостната стопанска и финансова дейност на задграничните дружества /ЗД/, анализирали са се допуснатите слабости и са се набелязвали мерки за тяхната сигурност.

Така веднага след свалянето на Тодор Живков от власт се ликвидират всякакви възможности за превантивен държавен контрол върху създаването и дейността на ЗД, а директорите на фирмите майки в България получиха икономическа свобода да се разпореждат със задграничните капитали и целесъобразното им изразходване. Дадена е зелена светлина за безпроблемно прехвърляне на валутни средства в ЗД и за откриването на нови такива в трети страни, без сумите по тези дейности да бъдат отразявани като задгранични инвестиции в баланса на съответната държавна фирма. Умишлено са задържат печалби, тяхната акумулация и натрупване, с далечната цел при евентуална бъдеща приватизация на държавните фирми тези капитали да се върнат в страната, но на разположение на частни фирми и лица.

Прехвърлят се добри професионалисти, делови връзки, пазари, клиенти в паралелни фирми, вече регистрирани с прелят в тях държавен капитал. Стига се дотам държавна фирма да кредитира или гарантира дейността на частните фирми, или държавни фирми да участват и в създаването на дъщерни фирми със смесено участие - частно и на капитали от страната, намиращи се в чужбина, за да дойде естествено моментът, когато присвоеното от смесените фирми да заличи следите от държавното участие, както и да се прикрие каква част от капиталите са били държавна собственост някога.

В държавата паралелно, средната стопанска номенклатура, със съдействието на висша политическа протекция провежда и линия на обезкървяване на държавните фирми чрез прехвърляне на печеливши дейности и специалисти в частни паралелни фирми със същия предмет на дейност. Така се стига до осигуряване на фалити и изпразнени от дейност и ноу хау държавни фирми, които вече не представляват конкуренция на създадените с държавни кадри и капитали и пазари частни фирми.

Подобна линия на поведение се наблюдава от запознати специалисти в "Изотимпекс", "Булгаргеомин", "Техноимпортекспорт", "Геоком", Агрокомерс", "Инко", "Булгарлизинг", "Тератон", "Пимекс". Използват се името и авторитетът, държавни парични и валутни средства, дългогодишни, създавани с немалко средства традиции, печеливши дейности на съответната държавна фирма, което нанася немалко материални щети на държавните интереси. И за всички тези криминални дейности в действащото тогава законодателство липсват текстове, предвиждащи сериозни наказателни санкции заключава Правителствената комисия, работеща по доклада на Димитър Луджев.

И веднага ще дам един пример за толерираната безстопанственост, от времето непосредствено след 10 ноември 1989 година. В отдел "Задгранични дружества" на бившето МВиВ в оперативен ред е била заведена книга за постъпленията и разходите по фонд "Финансиране на дейността на задграничните дружества с българско участие". Основанието за завеждането и отчитането във въпросната книга било да се отчитат изпращаните банкови извлечения, както и партидите на кредитополучателите, с условията и датите на погасяването им, съгласно сключените договори на Българска външнотърговска банка /БВТБ - под това име е съществувала от тези години днешната Булбанк - бел. Л. М./ с гарантите по кредитите. Тази отчетност е позволявала във всеки един момент да се знае състоянието на фонда и остатъчното салдо по него. Така е било възможно да се види черно на бяло, че изводите на Министерство на финансите се разминават с действителността.
Тази книга, при ликвидацията на Министерството на външноикономическите връзки е изчезнала!

Така създадените близо 393 на брой ЗД с държавна собственост не изпълняват една от най-съществените си функции, заложени при създаването - България да притежава един добре разработен дистрибуторски апарат зад граница, който да бъде най-рационално използван, за да даде и своя съществен принос при прехода към пазарна икономика. Силно рамо на този абсурд дава решението на кабинета Филип Димитров да закрие МВиВ под претекст, че било люпилня на номенклатурни кадри. С това решение на практика Филип Димитров унищожава държавният експорт и го подарява на частни физически лица или частни фирми. Преходът се случи - добре или зле, но когато ЗД трябваше да съдействат за неговия успех, държавата бе изправена пред една не толкова привлекателна реалност: частните вече собственици на задгранични фирми да работят за собствените си интереси.



Следва продължение

---

Бележка на авторката към колегата Георги Коритаров:

Господин Коритаров,
Днес сутринта чух, че във предаването, което водите с колежката Лора Крумова поемате темата за Доклада на правителствената комисия, внесен от Димитър Луджев в правителството на Филип Димитров, тема, която започнах в края на миналата седмица в своята електронна страница.
В следващите дни ще продължа с изнасянето на факти от Доклада, за да стане веднъж за винаги известно защо преходът в България се случи точно по този начин, кои бяха замесените лица в интригата Докладът на Луджев да бъде потулен, въпреки сериозните си констатации и скандални заключения.
В следващите дни ще публикувам и имената на висшите държавни чиновници, следвали политиката на обезкървяване на държавната икономика. Ще цитирам и толкова разтяганата във времето тема за дейността на Държавна сигурност по линия на икономиката.
Ще изнеса оперативно следствените действия и дела по над 20 случая, нанесли големи щети на страната, както и имената на хората, които са били съдени и осъдени по тези дела. Интересно е да се узнае към днешна дата къде и какви са заниманията на хората, визирани в този доклад на Димитър Луджев, имената на които ще цитирам.