"Едните не желаят нищо да знаят,
защото това вече е минало,
другите - защото все още не е минало".

Из книгата на дисидента Владимир Буковски
"Един дисидент сред архивите на Кремъл"

Продължение от 26 март

Периодът непосредствено след 10 ноември 1989 година се оказва период на толерирана безстопанственост, време, в което без контрол се извършва износ на държавни капитали в задгранични фирми. Изчезват документи, цели ведомствени архиви и като капак на всичко министър-председателят на държавата, бившият не толкова известен адвокат по гражданско право, Филип Димитров нарежда да се закрие Министерството на външноикономическите връзки под претекст, че представлявало люпилня на номенклатурни кадри. Ведомството се закрива, без да се предаде и приеме официално архивът му, голяма част от който изчезва в неизвестна посока. Министерството, което се е занимавало с външната търговия на държавата изчезва, за да отвори път на образуването на стотици частни фирми за същата дейност. Специалистите и експертите, които закриването на това министерство оставя на улицата вземат връзките и контактите с чуждестранни партньори и започват да работят за себе си. С една дума държавният износ премина като подарък в частни ръце, от което самата държава загуби над 2 милиарда долара чист годишен доход.

В същото време бяха оставени да работят на държавни заплати търговски аташета в редица държави по света, представители на задгранични дружества на не закритите държавни обединения и стопански външнотърговски организации, като дейността им, макар и субсидирана от държавната хазна вече в частна полза.

Така продължи, но вече с официална протекция от действащата изпълнителна власт безконтролното ограбване на България - горчива констатация, до която достига Правителствената комисия, назначена със заповед на премиера Димитър Попов, във връзка с написването на Доклад под ръководството на Димитър Луджев. В две правителства, това на Димитър Попов и следващото - на Филип Димитров министър на финансите е един и същи човек, Иван Костов. Костов е прекрасно запознат със случващото се в държавата, но не реагира на безумните решения на кабинета "Димитров".

Без да спира работата си Правителствената комисия по Доклада "Луджев" излиза с констатация и препоръки, сред които четем:

"С цел пресичане на по-нататъшното ограбване на държавната собственост и използването й за лично облагодетелстване и интереси е необходимо за такъв род нарушения /безконтролното изтичане на държавен капитал в най-различни варианти в частни ръце - бел. Л. М./, които по своята същност представляват квалифицирани стопански престъпления, да се прилагат с цялата строгост и с максимални наказания съответни членове на Наказателния кодекс, а не да продължава практиката те да бъдат таксувани като административни. Ако в настоящия твърде критичен момент се прояви колебание, можем да очакваме в близко бъдеще, от сега съществуващите външнотърговски и други държавни дружества да остане единствено името им и пасиви, които ще утежнят бюджета на държавата. Да се надяваме, че със започналата вече пререгистрация на държавните фирми в акционерни дружества с ограничена отговорност и с включване в управителните съвети на държавни служители, в известна степен ще се въздейства поне за ограничаване на започналата без законова уредба приватизация...
Налага се внасяне на известна яснота, имат се предвид случаи, на нарушения от престъпен характер, в резултат на т. н. "дива приватизация" на държавно имущество, а не естествения ход на създаване на частни и смесени фирми от висококвалифицирани външнотърговски работници, което е обективен процес, характерен за пазарната икономика - пишат членовете на Правителствената комисия в Доклада на Димитър Луджев. - ...много от сега съществуващите държавни външнотърговски, а и голям брой частни и смесени дружества можем да очакваме в близко време да изпаднат в несъстоятелност и да прекратят съществуването си, без за целта да е необходима намесата на държавата... Оттук - не е далеч времето на масови фалити на държавни и частни дружества и особено на такива, работещи на комисионна база, и то с бързо ликвидни стоки.
Засега, макар и временно, има вероятност за известно време да продължат дейността си единствено някои външнотърговски дружества, които са специализирани в продажбата на машини, съоръжения и други, трудно продаваеми стоки, за които частните дружества не проявяват особен интерес, тъй като продажбата им изисква сериозни усилия, разгърната задгранична дистрибуторска мрежа, осигуряване на предпродажен гаранционен и текущ сервиз, резервни части и т . н., а печалбите от тази дейност са значително по-ниски от тези, реализирани от продажбите на консумативни стоки."

Приет е Законът за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, с който се дава право на Министерския съвет да установява условия за извършване на инвестиции в чужбина, включително за участие в дружества, за придобиване на ценни книжа недвижими имоти, както и за поддържане на парични средства и други имущества в чужбина. А как постъпва държавата с държавни капитали в чужбина, как постъпи държавата и по-точно Министерският съвет с професионалните кадри и външнотърговски структури - вече стана дума. Тя ги закри и остави без контрол.

"След повече от две години, в известна степен вече се поставя началото на преодоляване на досега съществуващия нормативен вакуум по отношение на задграничното инвестиране пише в доклада на Димитър Луджев, а какво може да се случи с оставени без контрол средства зад граница за период от две години - това вече е сериозно само да си го представи човек, да не говоря ако се осъществи, както всъщност се е случило.

Прехвърляне на държавни парични средства, източване на капитали от задгранични фирми, изкуствени фалити, смяна на банкови сметки, на ръководства на фирми с държавно участие, разрояване на нови фирми от дружества с държавно участие - човек не може да му хване края. Особено след като МВиВ е закрито, две години царства нормативен вакуум по отношение на съдбата на държавни капитали зад граница, функциите на закритото МВиВ тепърва предстои да се поемат от други министерства, извършва се преструктуриране на ведомства и управления, професионалните външнотърговски кадри са поели в свои ръце съдбата си и работят за себе си, изнасяйки държавна продукция. Тепърва престои да се създадат условия за премахване на създалото се положение, от една страна да продължават усилията за получаване на жизнено важни заеми, необходими за държавната икономика от различни западни кредитни институции, а от друга - по различни пътища и канали се изнасят капитали от български държавни или смесени държавни с частно участие дружества и физически лица и то в страни, от които държавата получава или кандидатства за държавни валутни заеми!

Съставителите на Указ №56 на бившия Държавен съвет от 1 януари 1989 година са създали хаос и безотговорност в задграничното инвестиране, като то се превръща веднага след свалянето на Тодор Живков от власт в не наблюдавана и неконтролирана от държавата дейност. Премахнат е разрешителният режим с отмяна на Постановление №4 на Министерския съвет от 25 февруари 1983 година, както и одобрената с него Наредба за създаването и дейността на задграничните дружества с държавно българско участие. Случаен акт или недоглеждане е това се питат членовете на Правителствената комисия по доклада на Димитър Луджев - отговорите даде времето и събитията, които произтекоха от тези "недоглеждания" - държавата бе оставена без валутни приходи, държавни валутни капитали безконтролно потекоха извън нея в частни ръце - възможно ли е това да се определи като случайност? Едва ли. С приемането на Указ №56 бе дадена зелена улица на безконтролно, не наблюдавано, но законно уредено от бившия Държавен съвет на свободен износ на капитали в трети страни. Или казано по друг начин - поставено бе началото на съзнателно организиран и уреден канал не само на легализиране на "прането на мръсни пари", но и на пълното информационно затъмнение на броя, дейността, разпределението на печалбите, размера на вложените средства в задграничните дружества с българско участие. Това заключават членовете на Правителствената комисия в Доклада на Димитър Луджев. В това и другите заключения е и отговорът защо този документ бе оставен без последствия от правителството на Филип Димитров, от следващите кабинети, както и от парламента на България. Работеше се нормативно и с висше бездействие и липса на контрол във вреда на държавните интереси и това остана безнаказано. Главният прокурор на държавата, получил доклада на Димитър Луджев с констатациите и фактите след време вдига ръце и заявява, че никога не е получавал подобен документ!

Никой от изпълнителната власт не проследява съдбата на този доклад, а още по-малко пък контролира дали се работи, за да бъдат взети мерки по случилото се икономиката на държавата да бъде доведена до катастрофално състояние. Луджев е постепенно изолиран от властта, като му се дава ясен знак, че трябва да си мълчи. Той не е оправдал очакванията като е записал в Доклада си, че трябва да бъде потърсена най-строга съдебна отговорност от вдъхновителите и съставителите на раздела за задгранични инвестиции в Указ №56, тъй като носели определена вина за негативните икономически последствия за страната.

Част от задграничните дружества са известни и по тях започва проверка от немай къде, но едно е сигурно, тази проверка ще е дълга и трудна. Липсват документи, липсват данни и свидетели, които да бъдат разпитвани. Данни за задграничните дружества е имало в закритото МВиВ, но данни за тях има и в архивите на БНБ, Булбанк, Министерството на финансите. Тази разпиляност на документация, липсата на съществена част от документите, невъзможността да се работи в чужбина, той като задграничните дружества са били пръснати в държави на почти всички континенти, както и нежеланието на външнотърговските организации и обединения в страната да съдействат, правят провеждането на проверки и ревизии трудно, даже невъзможно.

тази Докладна-предложение на Румен Биков остана без последствие

Към изброените неблагоприятни фактори да се спре изтичането на държавен капитал зад граница се прибавя и липсата на отчетност за периода от три години - 1989 - 1991 г.. Изпращането на ежегодни отчетни доклади и баланси от директорите на ЗД в бившето МВиВ и в МФ е почти прекратено и така се пресича възможността да бъде сглобена реална картина за действителното състояние на нещата. В доклада на Луджев например е посочен фалитът на дружество "Хохлойтнер" - Виена с консумирана загуба за държавата от 18 млн щатски долара.

В началото на 1991 г. е обявена и несъстоятелността на дружество "Рьоперверк" - Германия, което само до 1990 г. е реализирало загуби с натрупване за над 82 млн. ДМ, от които българските собственици ефективно плащат 69 млн ДМ, което е и чистата загуба за държавата. В един по-късен етап става ясно, че в това дружество нещата не са толкова критични, държавата продължава да прелива пари в него, за да се стигне до момента да се разбере, че то е било печеливщо?

Какво не знаеше Димитър Луджев, изготвяйки доклада си

Тук спирам, за да припомня, че на срещата на високо равнище в Малта бе препоръчано за държавите от бившия социалистически лагер да демонтират своята досегашна държавност. Приема се и отказ от дотогавашната формулировка за водеща политическа роля на партията в името на потулване на отговорността за краха на държавата.

"Малта-89" даде път за смяна на властта, но не и на собствеността, т. е. западът показа, че е за реформи, но не и за социални революции, тъй като социалните революции биха прокудили мнозина от партийната номенклатура в чужбина при изнесените вече капитали и това определено би създало допълнителни проблеми. За западните партньори на Горбачов по-безболезненият вариант бе болшинството от номенклатурата да си остане в съответната държава, като се включи активно в политическия живот, в икономическите реформи, новото законодателство и най вече в прегрупирането на бившия държавен капитал, в нов, частен.

Ще дам следния пример, на две от задграничните дружества, на които е извършена все пак ревизия намерих запазена и Служебна записка на ревизорите Кирил Лалов и Бойко Христов. Дружествата са "Конор" - Базел и "Ардекс" - Берн. С документа на Лалов и Христов е отчетена извършената проверка до финансовия министър Иван Костов. Ето какво пишеха в отчета ревизорите: "1. В последните години са натрупвани печалби, които не са превеждани в Република България и съответната част от държавния бюджет.
2. Ежегодно за периода 1987-1990 години е извършван реекспорт на хартия от СССР през "Ардекс" за Израел. Ценовите разлики /около 500 000 щатски долара/ не са отчитани, като печалба от ВТО "Интеркомерс", а са превеждани по банкова сметка на ЦК на БКП.
3. Извършена е реекспортна сделка по схеми ".... като част от печалбата не е преведена в България, а в банка в Турция.
4. Не са превеждани в държавния бюджет /около 200 000 швейцарски франка/ следващите се суми от разлика в заплати на служителите.
Създадена е втора каса в счетоводството на ТИС гр. Берн, като част от сумата е разходвана в неприсъщи разходи, а останалата е преведена на ВТО -координатори.
5. От пет длъжностни лица на "Ардекс" са присвоени суми /около 500 хил. шв. франка, надписани командировъчни пари и други, за възстановяването им следва да бъдат съставени актове за начет.
6. Не са изтеглени от личните банкови сметки на напусналите служители и не са преведени на държавния бюджет /над 60 хил. шв. франка - внасяните социални осигуровки за пенсия и получаваните 13-ти заплати.
7. Установени са загуби /тук докладващите са сбъркали и са повторили номерацията на т. 6 - бел. Л. М./ от търговски сделки за над 200 хил франка, за които следва да се търси отговорност от ръководни длъжностни лица.
8. Установени са и други нарушения и вреди.


Господин Костов,
При предварителното проучване обема на работата /двете дружества не са ревизирани повече от четири години/ от ръководствата на външнотърговските организации бяха подсигурени средства за 30 дни, но в последствие на Вас Ви бяха представени заповеди за 20 дни.
За ефективното приключване на разработваните въпроси, предвид големия обем на документи за обработка и съставяне на 2 ревизионни акта и 5 акта за начет сме принудени да Ви предложиме...
С телекс да се видоизмени Ваша заповед №257 от 18 юни 1991 год. - до съгласуваните с държавата 30 дни и да разрешите извършването на насрещни проверки, във връзка с ревизиите на "Конор" и "Ардекс" в посолството и ТИС - Швейцария.

С уважение:
Подписи /не се чете/"

тази програма остана неизпълнена и само на хартия

Докладът на Димитър Луджев неминуемо трябва да се свърже с осветляването на проблема имаше ли политическа воля да се спре изтичането на държавен капитал зад граница - събития, за които ще стане дума в следващия откъс от тази публикация.








Следва продължение по Доклада на Димитър Луджев и проблема правени ли бяха ревизии на задграничните дружества

---