"Едните не желаят нищо да знаят,
защото това вече е минало,
другите - защото все още не е минало".

Из книгата на дисидента Владимир Буковски
"Един дисидент сред архивите на Кремъл"

Продължение от 27 март

Имало ли е политическа воля да се открият виновните за източването на българската икономика? Отговорът на този въпрос се съдържа в един пример: с Решение на Валутната комисия на политбюро на ЦК на БКП е парафирана от всички нейни членове покупката на немското дружество "Рьоперверк" , като на първо място е подписът на Андрей Луканов, който е бил секретар на тази Валутна комисия. Следват подписите на Гриша Филипов, Огнян Дойнов като Решението е одобрено от тогавашния председател на Комисията - Тодор Живков. Датата е 6 януари 1982 година.

Решението на Валутната комисия пише в Доклада "Луджев" е незаконно, тъй като тя си е присвоила пълномощия да решава въпроси, които са били от компетенцията на Министерския съвет - т. е. партията изземва функциите на изпълнителната власт. Тогава къде е смисълът да се задава въпросът дали е имало политическа воля след 10 ноември 1989 за връщане на изнесените капитали и търсене на персонална отговорност на виновниците за катастрофалното източване от страната на стотици милиони долари. След свалянето на Живков от власт, управляват две правителства на Андрей Луканов, т. е. Луканов е трябвало да търси отговорност от себе си за щетите и безстопанствеността в държавата, настъпили с износа на капитали.

"В близко време можем да очакваме фалит и на други български дружества, като "Сомиф" - българо-тунезийско, с участието на "Булгаргеомин", от който ще се загубят безвъзвратно досега вложените 621 млн долара" - пише Правителствената комисия, извършвала проверките, за да бъде написан Докладът на Димитър Луджев. - Въпреки нашето писмо и многобройните разговори с ръководството на тази организация и досега не са ни представили исканите от нас данни за задграничните си дружества. А тук са габонските истории, свързани с дейността на "Просперити холдинг" - Люксембург, и очертаващите се загуби в размер на над 20 млн ДМ, свързани с имената на Пламен Кавраков и Иван Илиев; реализираната загуба от над 10 млн щатски долара от ликвидацията на дружество "Трансджордан" - Йордания... ...Тревожно е състоянието и на дружество "Технимар Минералимпекс" - Гърция, създадено с редица груби нормативни и финансови нарушения... за възприемане на по-благоприятния за българската страна вариант, сериозна пречка е наложеният през август 1990 г мораториум от Великото народно събрание за продажба на държавна собственост...

... притежаваме безспорна информация, че "германският" купувач е самият Пламен Кавръков, който си присвои в съдружие с германския си партньор от "Просперити холдинг" от операции на "Булгаргеомин" с Габон над 20 млн. ДМ, които сега иска да използва чрез подставени лица за закупуване на "Технимар Минералимпекс" - Атина.

В тази връзка Министерският съвет възложи на Министерството на вътрешните работи и Главната прокуратура, използвайки членството на Република България в Интерпол, да изискат издирване, арестуване и екстрадиране на г-н Кавраков в България, срещу който има възбудено наказателно дело." Къде е Пламен Кавраков сега и с какво се занимава - никой не го търси вече от години. "С малки изключения - пишат членовете на Правителствената комисия - в тежко финансово състояние са почти всички дружества на "Балканкар", а получихме и все още непотвърдена информация, че наскоро са фалирали неговите дружества "Рекорд" - Англия и "Нордкар Трък" - Дания."

Оказва се, че качеството на произведените кари е незадоволително, често в чужбина машините се демонтират изцяло и след това отново се монтират и боядисват, което ги оскъпява и прави не конкурентноспособни - непригодни на западния пазар. Така се стига до абсурда да се губят позиции и на бившия съветски пазар, който години наред е бил основен за "Балканкар".

Приета е съвместна Програма за ревизии на Министерството на финансите, по настояване на Главна прокуратура и Главно следствено управление /сегашната Национална следствена служба - бел. Л. М./, всички дружества на "Балканкар" да бъдат ревизирани. Комисията насочва вниманието на ревизорите към "Сибикар Карели Елеватори" - Италия и "Дантърк" - Дания, тъй като са натрупани значителни задължения към фонд "Финансиране на дейността на задграничните дружества с българско участие", както е и констатирано незаконно капитализиране на част от отпуснатите кредити, без правителствени решения. Предвиждат се ревизии общо на 55 задгранични дружества от екипи на Министерство на финансите, резултатите от които са се очаквали през есента на 1992 г. Резултати от ревизии така и не са огласени през есента на 1992 година. Освен на губещи, ревизии се правят и на дружества, за които има съмнения, че извършват операции по "пране на мръсни пари".

В дружеството на "Интеркомерс", "Баймакс" - Англия, финансова компания от групировката на Робърт Максуел участва със 60 на сто и с 40 на сто - бившето БИСА, Банка за земеделски кредит и Стопанска банка. По предложение на Правителствената комисия извършваща проверка, за Доклада на Димитър Луджев, изготвя писмо до посланика на Обединеното кралство Великобритания с молба за съдействие да бъде извършена финансова ревизия на "Баймакс", както и да бъдат установени източниците на приходи на въпросната фирма.

Ревизии се извършват на българските фирми "Инсист", "Кинтекс", "Балканкар", "Тератон", "Интеркомерс", "Булгаргеомин", "Булгарлизинг", "Агрокомерс", "Пимекс" и други. Комисията настоява да се проверят и ревизират фирми като "Букет", "Сириус", "Икомев" /известна с каптагоновия износ, износа на сребро и други спекулативни сделки - бел. на Комисията/, "Лотекс" - сделки със сребърни монети, "Комко" за установяване на източника на първоначалния й уставен капитал. В "Комко" е така нареченият Боби Бец, както и следователите по делата му, които са прибрани и работят за него.

Дар за партията

Интерес представлява фактът, че от една външнотърговска фирма е направен "подарък" през 1989 г. от 212 000 щатски долара на ЦК на БКП - пари, които не само са преведени без основание, но и не е направен поне опит да се възстанови левовата равностойност на подаръка!

Какво показа поверителната банкова информация

Малцина от българите знаят, че екип на Главна прокуратура, Главно следствено управление и Министерството на финансите извършва проверка на поверителната документация на Българската народна банка /БНБ/ и Българската външнотърговска банка /БВТБ/. По време на тази проверка екипът се натъква на следния факт: от 1987 г., от валутния план на страната е започнал процес на превеждане на суми от БВТБ в чуждестранни банки под формата на депозити. В даден момент се набира сума в размер на 1 млрд щатски долара, като тази сума внезапно започва бързо да се топи, за да се стигне до 31 декември 1989 г. когато вече е имало само 115 млн долара, които изчезват към края на март 1990 година.

Първоначално се твърди, че с тези средства се е разпореждал лично Тодор Живков, но в операциите активно се включват и бившите председатели на двете банки Васил Коларов и Иван Драгневски. Други имена първоначално не са откриват.

Сложен е другият момент, че Правителствената комисия не открива данни в кои западни банки са набирани средствата по тези преводи, условията на депозитните операции и най-важното - липсват данни за какво точно са похарчени тези пари. След като се разбира какво се е случило е подаден сигнал до Министерството на финансите с мнение, че се налага спешна ревизия на БВТБ, чрез която са били изпълнявани всички поверителни и на тази база, "скрити" операции.

БВТБ извършва операции с фирмата "Икомев", провежда сделки, свързани със значителен риск по закупуване на ценни книжа, като за целта е бил използван Стратегическия валутен резерв на страната. По сделките са плащани по-високи от обичайните комисионни на фирма на днес покойния Максуел /разрешението е било до 200 млн щатски долара, при условие, че първите операции за 50 млн щ. д. се окажат успешни - бел. на Правителствената комисия/.

С въпросната фирма е било свързано и изпълнението на т. нар. Резервна валутна програма, която е финансирала участието на Дискови запаметяващи устройства /ДЗУ/ в изгражданите на основание Постановление №120 на МС неявни фирми зад граница...

Министерство на финансите възпрепятства ревизия и проверка на БВТБ, без да дава обяснения на членовете на Правителствената комисия. В същото време съвместната координирана работа на Министерския съвет с Главна прокуратура, службите за сигурност и Министерството на финансите прави опити да провери задгранично инвестиране и ревизии в страната, за да се подпомогне образуването на Дело №4 - за икономическата катастрофа.

В хода на проверката Правителствената комисия, работеща по Доклада "Луджев" констатира, че на бившия генерален директор на ДЗУ е било дадено право да регистрира по свое усмотрение задгранични дружества - с неявно българско участие. Комисията се опитва да разбере освен прикритото участие в английската фирма ЕТL, чрез две фирми - панамска и лихтенщайнска регистрация, какви други дружества са били регистрирани, какви средства са били вложени, къде са документите по учредяването и дейността им, кой и къде ги осчетоводява и резултатите от тяхната досегашна работа...

Членовете на Правителствената комисия търсят отговори на въпросите: какво е било мястото и до каква степен Министерството на вътрешните работи е наблюдавало, ръководило и контролирало валутните средства и чужди банки, кой са тези банки, къде са документите за движението и остатъците по тях, кой е имал право да задължава с подписа си пред банките тегленето и превеждането на суми. Разкриват се задгранични дружества с българско участие, строят се заводи в бившия СССР за електронна техника и когато двама от запознатите с тези инвестиции и дейности заставят пред проверяващите - заявяват, че информация за схемата по изпълнение на двата проекта "Нева" и "Монбалн" ще дадат единствено на министър-председателя или оторизирани от него министри, тъй като били подписали декларации.

Като резултат от безбройните проверки от откритите 112 ревизии и тематични проверки до момента на подготвяне на Доклада са приключили само няколко ревизии!

Защо се образува едно мегадело №4 за икономическата катастрофа, а не се образуват конкретни дела по всеки случай на безстопанственост питат членовете на комисията по доклада "Луджев", но никой не им дава обяснение. Защо ревизори заети с една проверка, не приключили работата си, се прехвърлят към друга проверка, като се оставя предишната да чака?

Тази е причината в Доклада на Димитър Луджев да е записано, че всички пречки и трудности са брънки от добре обмислен ход за приспиване на общественото мнение и очаквания за наказване на виновниците за икономическата катастрофа. Приспиване, чрез симулиране на "активни" действия за търсене на виновници и вина, за да се стигне до момента - личната отговорност да се размие в колективна безотговорност.

Тези събития се развиват в обстановка на процъфтяване на спекулата, измамите, кражбите, хазарта, укриването на доходи от данъчно облагане. Необяснимо защо се бави процесът за формиране на Национална данъчна служба, която съвместно със стопанската полиция да бъдат в основата на борбата за пресичане на финансовите, данъчните и други престъпни явления.

Даже председателят на Съюза за стопанска инициатива на гражданите, Валентин Моллов дава предложение за налагане на мораториум върху плащането на данъци на държавата!

Членовете на Правителствената комисия се спират подробно на случая с инвестициите в Либия по концесия за търсене и проучване на нефтени и газови находища. Без да се извършат предварителни проучвания, които по безспорен начин да докажат и гарантират бъдещата ефективност и възвръщаемост на средствата се взема решение на Министерския съвет, на база доклад на проф. Стамен Стаменов - министър на металургията и минералните ресурси. Оказва се, че практически въпросът за инвестиране в Либия предварително е бил вече решен от бившата Валутна комисия на политбюро на ЦК на БКП и Министерският съвет е бил поставен пред свършен факт и не му оставало нищо друго освен да узакони с Постановление Решението на партийната Валутна комисия. Това е още един пореден случай, решенията на валутната партийна комисия да се осъществят като задължителни за правителството. Проф. Стаменов посочва основателни съмнения в ефективността на бъдещите инвестиции в Либия, Министерството на финансите напълно отхвърля сделката с мотива, че условията са крайно неизгодни и не гарантират интересите на страната - всичко остава нечуто и неразбрано, тъй като партията вече е решила вместо държавното ръководство. Хвърлят се 200 млн долара на вятъра, не партийни, а държавни пари.

Следва продължение с още факти и данни за източването на държавата

---