"Едните не желаят нищо да знаят,
защото това вече е минало,
другите - защото все още не е минало".

Из книгата на дисидента Владимир Буковски
"Един дисидент сред архивите на Кремъл"

Продължение от 28 март

Със Заповед № Р-56 от 21 март 1991 година на Министерския съвет е образувана Правителствена комисия, със задача да проследи износа на капитали извън страната - механизми, виновници и щети, както и да събере достатъчно данни за Доклад на Димитър Луджев.

Изпълнението на възложените задачи на Правителствената комисия е зависило от активността на министерствата и ведомствата, от които членовете на Комисията са изисквали и очаквали сътрудничество в търсене на стотиците милиони долари, изнесени зад граница. Не винаги обаче министерства и ведомства са съдействали на Правителствената комисия и това забавя работата по изготвянето на крайния Доклад.

Как са запазени държавните икономически интереси зад граница, демонополизацията и навлизането на частен капитал в държавните фирми с изградени задгранични дружества, адаптацията на държавните фирми и външнотърговски организации в пазарните условия - имаше ли контрол и направляване на тези процеси с цел да не се допусне загубване на значителни валутни и материални задгранични активи - всичко това бе предмет на работата на Правителствената комисия.

Излезлият Търговски закон улесни размиването на фактите с активите на редица задгранични дружества, тъй като в мнозинството от външнотърговските организации и обединения беше извършена пререгистрация и то преди да бъде направена ревизия на състоянието им. При разглеждането на проекта на Закона за приватизация бе пропуснат въпросът за задграничната собственост на държавните фирми, което означаваше, че новите собственици щяха да получат безвъзмездно значителна задгранична собственост. Членовете на Комисията обръщат своевременно внимание на депутатите върху този пропуск и получават обещание да бъдат взети под внимание празнотите и несъвършенствата на проекта при окончателната редакция на проекта на Закона за приватизация.

Липсващото, закрито от правителството на Филип Димитров Министерство на външноикономическите връзки /МВиВ/ е трябвало да бъде заменено с друг орган, който да проконтролира разрешителния и регистрационен режим след пререгистрацията на фирмите и обединенията-майки в България, както и на задграничните фирми с държавно участие.

Двегодишното прекъсване е трябвало да отстъпи на сериозна дейност от страна на банките по пресичане на неконтролируемото изтичане на валутни средства, а оттук и на национален доход зад граница, чрез каналите на задграничните дружества, мнозина, от които изпълняваха ролята на пощенски кутии.

Как ревизията на БВТБ не се състоя

Както отбелязах вчера Българска външнотърговска банка /БВТБ/ участва в изпълнение на решението за закупуване на ценни книжа от Стратегическия валутен резерв на страната в размер на 200 млн. щатски долара с фирма от групировката на Робърт Максуел. Това е поводът членовете на Правителствената комисия, изготвили Доклада "Луджев" да поискат от Министерство на финансите да извърши незабавна финансова ревизия в БВТБ, но по непонятни причини това не е направено.

БВТБ е носител на валутния дълг на страната, през нея са извършвани всички операции, свързани с поверителни партийни решения, сделки със съмнителни фирми, като "Икомев" и прочие, и прочие. Една ревизия в БВТБ би дала отговори на редица въпроси, но някой някъде отвисоко спира това искане. Ежегодно са били внасяни доклади в Министерския съвет и МВиВ за резултатите от дейността на задграничните дружества с българско участие. В тях е извършван анализ на резултатите и проблемите на дружествата и са правени редица предложения за тяхното решаване. Такива доклади е имало до 1987 година включително, като този за 1988 г. не е бил внесен, по нареждане на Андрей Луканов.

Държавна сигурност - само там ли са тайните за изнесените милиони!

Преди броени месеци, когато в медиите се разгоря спор по необходимостта да се отворят архивите на бившата Държавна сигурност, един от аргументите за пълното разсекретяване на тези архиви бе, че отварянето щяло да даде отговори за изнесените стотици милиони долари зад граница. В интерес на истината тук му е мястото да отбележа, че това твърдение не отговаря на истината, тъй като ако в архивите на бившата ДС има данни за това изтичане на национален капитал зад граница, то данните непременно би следвало да се съпоставят със секретните архиви на Министерство на финансите, архива на Министерския съвет, архивите на БНБ и БВТБ, както и в архивите на отрасловите министерства. Задължително ще е да се проверят и секретните решения на политбюро на ЦК на БКП, архивът на закрития Комитет за държавен и народен контрол, както и архивите на Министерството на външните работи. Данни задължително има и в архивите на бившите външнотърговски организации и обединения, които са били фирмите майки в страната за задграничните дружества. Само тогава би се получила пълна картина за това безконтролно изтичане на капитал от страната.

Дълго време името на Държавна сигурност инстинктивно се свързваше единствено с репресивния апарат на тоталитарния режим от десетилетията преди 1989 година. Дейността по линия на икономиката на ДС беше малко известна и с времето в периода на преход тя се разкриваше постепенно за обществото.

За съжаление в "осветяването" на тази дейност на ДС се наблягаше на службата й на комунистическата партия, и не се приемаше добре, когато станеше дума за изключително трудните и опасни условия на работа на оперативните работници в службите за сигурност по предотвратяване и разкриване на големи стопански престъпления за периода 1974 - 1989 година. От 1974 до 1989 година, посочва Докладът "Луджев" работата на бившата ДС по линия на икономиката е била регламентирана от около 30 заповеди, инструкции, правилници и доклади с указания. В тях са били разработени целите, задачите, функциите, статутът и правомощията на звената, имащи отношение към икономиката.

Наред със задачите, свързани с разкриване и пресичане на шпионаж в полза на чужди държави, в различните важни звена на българската икономика, тези служби са предотвратявали и разкривали конкретни стопански престъпления.

"Информационната дейност се е заключавала в предоставянето на данни за негативни процеси и тенденции в отраслите на икономиката - пише в Доклада Луджев. -... неизгодно сключени сделки, предпоставки и причини за аварии и произшествия, нарушения на технологични режими и санитарно-хигиенни норми, възникнали социални напрежения в резултат на действия на стопански ръководства и екологични проблеми" - всичко това присъства в дейността на работещите в бившата ДС и членовете на Правителствената комисия го констатират при проверките.

"За периода 1980 -1989 г. са съхранени в архив 424 документа, предоставени на ръководството на МВР и висши държавни и партийни органи... В информациите, освен фактите са посочвани отговорните ръководители, за които са били предназначени и които, по силата на своето служебно положение е следвало да вземат необходимите мерки...

... По принцип в МВР не са се получавали обратно отговори за предприетите действия по поставените в информациите проблеми.

В отделни случаи по оперативен и официален път се установявало, че предоставяните материали са достигнали до адресатите, но реакцията не винаги била достатъчна и ефективна." Чрез сигнални информации, ежеседмично са били подготвяни /лично, строго секретни/ обзорни оперативни сводки за Тодор Живков, Милко Балев, Гриша Филипов, Георги Атанасов, Чудомир Александров и Димитър Стоянов, в които са включвани и констатирани слабости в националната икономика."

Делата, по които нищо не се случи

От началото на 1990 г. са предадени във връзка със следствени дела №1 и №4 от 1990 г. материали на Главната прокуратура и Главно следствено управление - МВР, както и други, да нанесени крупни щети на икономиката, на базата на които са заведени следствени дела срещу Огнян Дойнов, Георги Панков, Григор Стоичков, Тончо Чакъров, Христо Христов и др.

Провеждат се оперативно-следствени действия по над 20 случая, нанесли крупни щети на икономиката на страната. По-характерни от тях са: Нефтената концесия в Либия, за неправилни управленски решения на Живков и тогавашното правителство; Хидро-технически комплекс "Никопол-Турну Мъгуреле", за неправилни управленски решения на Живков и тогавашното правителство; Национална програма "Гъвкави автоматизирани производствени системи" - за неправилни решения на ръководни органи на БКП, тогавашното правителство, Тончо Чакъров и Михаил Бозаров; Енергетика - за неправилни управленски решения на бившия зам.-министър и пълномощник на Бюрото на министерския съвет по изграждането на АЕЦ "Козлодуй" - Овет Таджер.

"Ефектът от дейността на икономическите структури на ДС като цяло, чрез предотвратяване на неизгодни външнотърговски сделки, подадена ценова, технологична, научно-техническа и други информация и документация и предотвратените вредни последици от бездействия надхвърля един милиард валутни лева за периода 1972 - 1989 г." - пише Луджев в Доклада си.

Комунистическата партия закриляше или обвиняваше

хора, за дейността на които е била събрана документация и доказателства за извършени закононарушения. Едни бяха съдени по скалъпени обвинения и вкарвани в затвора, а други изобщо не стигаха до разпит. С едни партията се саморазправяше, като нареждаше да бъдат задържани и съдени, а на други затваряше в архива делата им. Особено през последните години преди свалянето на Живков от власт, оперативните звена на ДС по линия на икономиката са се сблъсквали със случаи на незаведени или прекратени дела за нанесени крупни щети на държавата.

При някои от случаите, по оценка на следствието и прокуратурата, данните не са били достатъчни за образуване на предварително производство, а при други - в хода на процеса не са постигани очакваните резултати поради намеса на тогавашни отговорни лица.

По отношение на съпричастността на структурите на ДС, работещи в икономиката, към търговията със специално имущество, производството и износа на лекарствени средства под контрол и скрит транзит комисията получава следните данни, по които пише в Доклада "Луджев" следното:

"Скритата транзитна търговия е била официална държавна политика, осъществявана от наши фирми, като са използвани и чужди граждани. Обхващала е стоки, поставени под особен международен контрол, за които фирмите доставчици в повечето случаи са нямали официално вносно разрешение. Освен обичайните за скрития транзит стоки, като злато, валута, битова електроника, цигари, напитки и др., в тази дейност са били включени реекспортът на оръжие и боеприпаси, както и износа на медикаменти, намиращи се под контрола на Световната здравна организация.

За осъществяването на тази дейност, с решение на МС №189 от 1967 г. в системата на МВТ е било създадено външно-търговско предприятие "Кинтекс". До прекратяването на дейността с Решение №163 от 1985 г. така наречената Трета дирекция само от горните операции се реализирани чисти валутни постъпления в размер на 168 млн долара.

В съответствие със статута и основните задачи на ДС, отделите на Второ главно управление /контраразузнаването/ на Държавна сигурност, работещи по линия на икономиката, са изпълнявали задачи по контраразузнавателното обезпечаване на операциите, състоящи в недопускане на изтичането на факти и сведения, съставляващи държавна тайна, предотвратяване и пресичане на дейността на чуждите специални служби, действащи по канала, предотвратяване на сключването на неизгодни сделки и нанасяне на щети на националната икономика. За тази цел в отрасловите министерства, както и във фирмите, имащи отношение към горната дейност, са били назначавани служители на Държавна сигурност като офицери по сигурността и режима.

Съществуват данни, че на някои звена и отделни служители на ДС са били възлагани и задачи по осигуряване на пропускането /без митническа проверка/ на стоки през границата, но в нормативната база, регламентираща дейността на тази категория офицери, такива задължения не са вменявани" - констатират членовете на Правителствената комисия, изготвила Доклада "Луджев". С една дума - била изградена система от служители на ГУ "Митници", работещи с ВТП "Кинтекс".

Следва продължение

---