"Едните не желаят нищо да знаят,
защото това вече е минало,
другите - защото все още не е минало".

Из книгата на дисидента Владимир Буковски
"Един дисидент сред архивите на Кремъл"

Продължение от 28 март

Защо Доклад на Димитър Луджев до министър-председателя Филип Димитров, разгледан на заседание на Министерския съвет остава без последици, след като изнася факти, имена и данни за груба безстопанственст, износ на капитали от страната и назовава виновни лица?

Защо два месеца след като Димитър Луджев внася въпросния Доклад, изготвен от Правителствена комисия е освободен от длъжност два месеца след внасянето на въпросния Доклад?

Работата си по Доклада Димитър Луджев започва още като вицепремиер в правителството на Димитър Попов /в периода 20. XII. 1990 - до 8. ХІ.1991 г. - бел. Л. М./и продължава в следващото правителство в качеството си на министър на отбраната /от 8. ХІ.1991 - до 20. V.1992 г./. Никой не свързва освобождаването на Димитър Луджев с този Доклад, но съдържанието му дава ясно да се разбере, че в документа е имало факти и данни, които не са били приятни за оповестяване на Някого и Някои, намиращи се във висшите етажи на властта. Докладът е приет за сведение и не оповестен пред журналисти - какви игри и интереси са били засегнати, това времето, събитията след внасянето на Доклада в Министерския съвет и самият Луджев единствено могат да кажат.

Ето защо ще хвърля още малко светлина върху съдържанието на този документ.

През 1985 г., началникът на Управление "И" в Държавна сигурност е поискал от ръководството на МВР, органите да бъдат освободени от задължението да подпомагат и осигуряват в контраразузнавателно отношение скритата транзитна търговия и да продължат работата само по разкриване и пресичане на дейността на чуждите специални служби по контрабандния канал. Реакция от страна на ръководството на МВР няма /поне документирана - бел. Л. М./ и дейността продължава до края на 1989 година. Зачестяват случаите на изтичане на информация, създава се реална опасност от компрометиране на държавните предприятия, а оттук и на самата държава, ето защо, като се позовава на Решение №163 на Министерския съвет от 1985 г., бившето Министерство на външната търговия /някъде се среща и МВИВ - бел. Л. М./ разпорежда откриване на представителство в София към ВТО "Интеркомерс" на фирма "Икомев" - Лихтенщайн, като представителството фактически поема дейността на Трета дирекция на "Кинтекс" без скрития транзит на оръжие. Във връзка именно с това Решение, в "Икомев" се вливат фирмите на "Кинтекс" - "Олтрейд" и "Сокотрейд", като самата "Икомев" участва в "Лотос" - българо-австрийска фирма за специфични банкови операции и "Меридиан", смесена фирма за търговия със СССР. В "Лотос" във Виена работи зетят на Андрей Луканов, а самата "Меридиан" осъществява интересни сделки в страната, нещо, което Луджев пропуска в Доклада си тогава.

За ликвидиране на запасите от оръжие на стойност 20 млн. долара, подготвено от "Кинтекс" за реекспорт е била създадена и фирма "Инар".

/Всичко това се развива в навечерието на свалянето на Живков от власт в периода след 1985 година, като това е времето, когато външният дълг на държавата стремглаво се увеличава. - бел. Л. М./. На отговорни длъжности в цитираните фирми са били назначени действащи и бивши служители на Държавна сигурност /ДС/, като са подбирани хора, имали и преди този период отношение към същата дейност. Следва разширяване на кръгът от фирми, занимаващи се със скрит транзит, търговия с оръжие и износ на лекарствени средства под контрол. В осъществяването на тази дейност са засечени фирмите "Комко", Тюркмен", "Ширио", "Оварас", "Тератон" и други. "Характерното е, че в повечето от тези фирми - пише Луджев в Доклада си - също са били назначавани бивши служители на Държавна сигурност, особено след съкращенията в МВР след 1990 г."

До момента на изготвяне на Доклада, членовете на Правителствената комисия установяват 14 бивши служители на ДС, работещи във въпросните фирми, като се прави опит и да се изясни дейността на фирмите.

Главно следствено управление - МВР образува дело №63 през 1990 г. за незаконна търговия с лекарствени средства под контрол - всички налични материали, събрани от Комисията по Доклада "Луджев" са предадени на Военна прокуратура. Започва изясняване на обстоятелствата и получените сигнали за нерегламентиран износ на специално имущество от фирмите "Инар", "Ширио", "Металхимкомерс" и други подобни.

Документалните следи по Доклада

"В процеса на обследването са установени данни и факти за злоупотреби и присвоявания от длъжностни лица при осъществяване на задграничната външноикономическа дейност - констатират членовете на Правителствената комисия по Доклада "Луджев"." - Цитира се информация за злоупотреби при задгранична строителна и търговска дейност на традиционните външнотърговски предприятия като "Булгаргеомин", "Агрокомплект", СО "МАТ", "Електроимпекс", "Техноекспортстрой", БГА "Балкан", "Фонд 1300 години", както и от страна на новоизградени задгранични фирми от български физически лица след 10 ноември 1989 г. Такива фирми се установяват в Швейцария, Австрия, Франция и Англия". Всички събрани данни по тези въпроси са предадени от членовете на Комисията по Доклада "Луджев" на ГСУ /Главно следствено управление/ - МВР.

След ревизията и проверката в "Културно наследство" материалите, касовите книги и първичните документи са върнати в Министерство на външните работи. Бюджетно служба "Културно наследство" е била обезпечена чрез МВнР от държавния бюджет. В архивите й фигурирали и даренията от българи, живеещи зад граница, както и отчисления от български външнотърговски централи - т. е. документи по тази афера се намират както във архивите на външнотърговските централи, които са работили в страната, така и в бившето Управление за безопасност и охрана /днешна служба "Национална служба за охрана" - бел. Л. М./

Сред съдените и осъдени, разследваните и пуснати лица за щети и безстопанственост

Комисията намира следните факти:

1. За извършени престъпления за 10 годишен период - 1976 -1986 г. е съден и осъден Т. Марчинков, главен специалист в "Техноекспортстрой" и "Монтажи", а по същото дело е бил признат за виновен и Отто Поспишил - представител на австрийската фирма "Спирал".
2. Същата 1986 г. е привлечен като обвиняем Димитър Соларски - зам.-генерален директор на комбината "Контроло-заваръчни дейности" за това, че през 1986 г. сключва сделка с японската "Кобе Стийл" за доставка на метални конструкции за строителен обект в Египет, в резултат на което са нанесени щети в размер на 300 000 валутни лева. Загубите били прикрити с изготвени фиктивни фактури за сметка на печалбата. С привличането на С. към наказателна отговорност дейността му е пресечена и щетите са възстановени.
3. През 1988 г. в ГСУ е образувано дело срещу А. Александров - зам.-директор на Стопанския комбинат "Хидрострой" - Ботевград, в хода на което е установено, че като директор на обект "Хасаке" в Либия е присвоил голяма сума, която след приключване на делото е възстановена в републиканския бюджет.
4. Привлечен в качеството си на обвиняем е директорът на Инженерингово предприятие "Минералинженеринг"; установява се присвояване на представител на МВнР зад граница, като за втория случай по време на предварителното следствие сумата е възстановена.

И преди да бъде свален Живков от власт е имало случаи да не се завеждат или да се прекратяват дела по нанесени големи щети на държавата.

При някои от тях, по оценка на следствието и прокуратурата, данните не са били достатъчни за образуване на предварително производство, а при други, в хода на процеса - не са постигнати резултати, поради намеса на бивши отговорни лица от комунистическата номенклатура. В доклада на Димитър Луджев са посочени следните примери:

1. Дело за корупция срещу Христо Митров - Локорски. През 1977 г. за нанесени щети от 303 000 щатски долара под формата на лични комисионни и злоупотреби, като служител в смесено дружество "Конор" - Швейцария се води следствие, което по неизвестни причини е прекратено от Софийска градска прокуратура СГП/.
   
   Проверяващите установяват, че в периода 1981 - 1990 г. Локорски внася в страната големи количества нискокачествени тютюни, като извършва и документни престъпления, засягащи чужди държави.
   През 1988 г. Л. Внася 15 хиляди тона тютюн за унищожаване, като по данни на специалисти, тютюнът се оказва органолептичен и радиоактивен. По сделката Л. получава 1,5 млн. щатски долара. По случая е образувана и правителствена комисия и следствено дело, което е спряно от Окръжна прокуратура - Разград.
   Проверяващите разбират междувременно, че лицето Локорски е поддържало близки контакти с Гриша Филипов, Христо Христов, Стойо Кьосев и Бончо Матев.
2. По дело за корупция срещу зам.-генерални директори на ДСО "Български тютюни" проверяващи се натъкват на оборудване, внесено от Англия за цигарена фабрика в Стара Загора, без предварителни проучвания и икономическа обосновка. Прави се ревизия и акт за начет, но Кръстьо Тричков се намесва и с решение на Министерския съвет лицата са оневинени.
3. Финансова ревизия на строителни обекти в Сирия и Ирак установява корупция и безстопанственост в инженеринговата и строителната дейност на "Агрокомплект" зад граница. Следственото дело е прекратено от СГП, въпреки възражението на отдел "Следствен" от СГУ - МВР.
4. Валутно престъпление на Д. Д. за 15,5 хиляди долара се внася в Първа районна прокуратура, но наказателно производство не е образувано.
5. Неоправдани стопански разходи и щети в размер на над 6 млн. лева /при курс на долара - 0,74 ст за долара - бел. Л. М./ от Евтим Кукуянов, служител в ЦКС и прекратено на основание на Закона за амнистията.
6. При митническа проверка през 1983 г. на началника на астрономическата обсерватория в Стара Загора са намерени материали с гриф "Строго секретно", подготвени за изнасяне в САЩ. Образуваното следствено дело е прекратено по указание на Стоян Марков.
7. През 1987 г. се води следствено дело за издаване на държавна тайна срещу професор от БАН. В хода на следствието, под въздействието на Емил Христов и Начо Папазов професорът е освободен под гаранция, но се самоубива в дома си!
8. Следствено дело за корупция, безстопанственост се води и срещу друг учен от БАН, като следователите твърдят, че има данни за престъпления и съучастие на академик и двама професори. Начо Папазов и главният прокурор Лютов се намесват и обвиненията са снети.
9. Бивш директор е заподозрян по присвоявания, но наказателни мерки не са предприети, тъй като лицето се оказва зет на Светла Даскалова.
10. Завежда се следствено дело за разхищения в размер на 4,5 млн щатски долара срещу бивш директор на СО "БДЖ". Наказателно производство не е образувано поради намесата на бившия зам.-министър на транспорта, Стоил Фердов.
11. По дело за корупция се води разговор със секретарка на Тодор Живков и то е прекратено.

Много от делата се водят по фактически нарушения и щети, по други се е вихрела саморазправа по партийна комунистическа линия, от което невинни се оказват в затвора или мъртви след самоубийство.

Истината, до която се докосват членовете на Правителствената комисия, извършвали проверки по изготвянето на доклада "Луджев" е, че величия от комунистическата партия често са си служили с партийното си положение, за да решават лични сметки и проблеми. В десетилетията, когато Тодор Живков бе на власт, прокуратура, милиция и следствие са били силно зависими от капризите на комунистическата номенклатура, като не са редки случаите, в които насоките на следствените дела и обвинителни актове, внесени в съда са били диктувани от комунистическата централа на партията. Имало е случаи и на невинно осъдени, както и случаи на виновни длъжностни ръководители, които са били потулвани, а други, в които са липсвали протекции, са отивали в затвора.

В края на Доклада си, Димитър Луджев предлага на правителството на Филип Димитров, чийто член е бил, работата на Комисията да продължи, като се възстанови дейността й. След това предложение и Доклада, който внася, Димитър Луджев се озовава извън властта, където се намира и понястоящем.

Успоредно с този Доклад, Румен Биков внася предложение за Проект как да бъдат върнати изнесените милиони зад граница. Това предложение остава без последствия - никой не предприема нищо по връщането на изнесените държавни милиони. Единственото, което е оповестено е, че Филип Димитров се обръща за помощ по издирването на парите към известна американска агенция, но сумата, която е поискана го отказва от това начинание.