На 30 януари 1997 г. в. "Труд" пита Николай Добрев как ще коментира заплахите на Иван Костов, че опозицията ще насочи натиска си върху него, а не върху БСП за да върне мандата. Прогнозата на Костов е, че кабинет на Добрев ще устои само два месеца.

"Защо Иван Костов иска да повтори нашите грешки и грешките на Филип Димитров и в тази сложна ситуация иска цялата власт, и то веднага? - пита Добрев в отговор на нападките и изявленията на сините. - "...даже да се откажа от мандата, това не е гаранция, че проблемите на България ще бъдат решени."

"... В откровение ще Ви кажа, че много ми влияят, без да ме разстройват незаслужените свирки по улицата - коментира Добрев поведението на демонстрантите. - Това не е въпрос на самоувереност и хладнокръвие, доказал съм, че в известна степен притежавам тези качества... Не се чувствам много добре, когато ме освиркват, но съм готов да разговарям със студентите..."

На 3 февруари, президентът Стоянов, на летището, след пристигането си от Брюксел апелира към Николай Добрев да върне мандата за формиране на правителството. Добрев все още смята, че трябва да се изгради едно широко представително коалиционно правителство, което да отработи законите за Борда, да приеме бюджет на страната, да приеме съгласувани с всички политически сили антикризисни мерки. На 4 февруари Добрев вече е на мнение, че интересите на България стоят над всичко. Той е готов да представи състав на Министерския съвет, както му е било възложено от президента при връчването на мандата. В конституционния срок, в който е трябвало Николай Добрев да състави кабинет, общественият ред и икономическото положение са се влошили рязко - факт, който е осъзнал и самият Добрев. Лидерите на опозицията отказват диалог със социалистическата партия. Към това се прибавя и подклаждане на напрежението, поощряване на грубо нарушаване на закона, създаване на обстановка за гражданско неподчинение, блокиране на важни производствени звена и пътни артерии в страната.

Добрев и Първанов влизат при президента Петър Стоянов, Добрев носи две папки и прочита предварително написан тест. Ето част от него:

"Намирам, че при създадената обстановка е невъзможно да се състави необходимото на страната правителство, поради което заявявам, че отказвам да бъда избран за министър-председател, както и да представя за избор в Народното събрание състава на новия Министерски съвет. Връщам Ви връчения ми от Вас мандат." - това пише в писмо до президента Николай Добрев от 4 февруари. Добрев е разбрал, че няма полезен ход и връща мандата. "Правилно бяха затворени някои банки, но не мога да разбера защо кредиторът, т. е. банката е фалирал, а длъжникът строи 15 училища в центъра, примерно - на Пловдив." - Това свое наблюдение Добрев споделя пред Мира Баджева от в. "24 часа". За него случващото се с финансовата система на държавата е необяснимо - предизвиканата инфлация е налице, но все още не е ясно, че са създадени изкуствено. Чак след като служебното правителство на Стефан Софиянски успява да овладее тази предизвикана инфлация !?!, у политици и финансисти се поражда подозрението, че нещата са били създадени изкуствено, за да се подсили напрежението от улицата.

"Влязоха при мен с една папка - обяснява днес Петър Стоянов връщането на мандата от Николай Добрев. - Днес Николай Добрев не е сред живите и двете папки, за които знаят всички присъствали, а и тези, които са отвън, близките му, журналисти, тези две папки, 10 години по-късно се оказват вече само една. И то една със състав на правителството. Всъщност Добрев показва двете папки и обяснява, че има два варианта в тях: в едната - предложението за кабинет и за отказ от мандат, но това Стоянов е "забравил", за да може да се превърне в герой. Така става възможно лидерът на СДС днес да пусне версията, че той не е приел папката с правителството и е насрочил заседание на Консултативния съвет за национална сигурност /КСНС/.

Всъщност един от присъствалите вътре си е жив и и здрав и това е днешният държавен глава Георги Първанов. Той обяснява, как са влезли с две папки и Николай Добрев е обяснил, че има готовност за кабинет, но е готов да се откаже от този вариант, в случай, че бъде свикан КСНС!

Стоянов разчита на десетте години, за да пусне своята версия, но забравя една подробност: преди влизането в кабинета му много хора са видели, че Добрев държи две папки. Близките му също са наясно, че е тръгнал към президентството с двете папки.

Тогава, Стоянов остава да обясни къде е изпуснал втората папка Добрев - някъде по пътя, или? Решението за връщане на мандата Добрев и Първанов вземат заедно, имало и е решение на органите на БСП за същото. На двамата е възложено да поискат свикване на КСНС, което и правят.

"Това бяха най-тежките часове в живота ми" - простенва драматично днес Петър Стоянов. Но ако е истина твърдението му, то логично изниква въпросът - къде беше тези 10 години Стоянов, та не разкри какъв юнак е бил на 4 февруари! Още при явяването му на изборите за президент, вместо да размахва секретен Доклад на НСС, можеше да разкаже за тези свои най-тежки часове например. Но не, той мълча като партизанин на разпит - да си чуди човек защо?

Според лидера на СДС, свикването на КСНС било, за да упражни Стоянов за втори път натиск върху БСП да не предлага кабинет! Тогава защо при свикването на КСНС Първанов заявява: "Ние имаме готовност да представим състава на новия кабинет на Демократичната левица." Т. е. те не са го представили, но имали готовност да го представят, защото Добрев е държал в ръцете си папката.

Ех Стоянов, ех избори за евродепутати - кой не иска да си изпише брилянтна биография и да отиде за няколко години в Брюксел, за да не плаща данък общ доход например?

Въстание или преврат беше случилото се на 10-11 януари пита Светлана Джамджиева Добрев на 9 януари 1998 година. "Протестът на хората беше продиктуван от икономическите и социалните условия... - отговаря Добрев. - Друг е въпросът, че върху справедливия протест на хората започнаха да паразитират псевдосиндикални групи и политически сили."

Добрев има и справка за финансирането на протестите, която показва на Джамджиева. "Ето я справката. Средства са получени от фондация "Джон Паница", 2 млн. ДМ от Емил Кюлев - Българо-руската инвестиционна банка /тази, в която седесарите уреждат Красимир Петров за шеф на охраната - бел. Л. М./, от "Трон чрез "Мобилтел", от "Отворено общество", от бизнесмена от Кюстендил, Валери Ненов и много други. Координатори са били разположени на последния етаж на ЦУМ. Персоналът на клуб "Радиосити Ню Йорк", създаден от американската фирма "Континентал информейшън" и нейният представител Филип Харолдфей са подготвяли пакети с храни, които наред с топли напитки ежедневно са били раздавани на протестиращите... В нощта на 10-и срещу 11-и са получени данни за сграда и места в София, с разположени центрове на ръководството на екстремистки групи. Такова място е например клуб-кафенето на гърба на Художествената академия." Това признание с година закъснение Добрев не огласява по-рано, защото това е била оперативна информация, която е подлежала на допълнителна проверка, според неговите думи.

С насилие и терор не се решава нито един проблем на обикновените протестиращи. Те се прибират от улиците, доларът пада, но животът им не става по-добър. Баретите влизат в парламента няколко секунди след като в него са проникнали хора, които рушат и чупят - баретите освобождават сградата. Въпреки това, през прозорци и през кабинети са пускани хора от улицата - някой отвътре им помага да проникнат по този начин в сградата на Народното събрание.

В кабинета на тогавашния председател на Народното събрание Благовест Сендов се срещат Добрев, Костов, Стоянов и Софиянски. Стоянов и Софиянски обещават да направят коридор за излизане на депутатите, които са се намирали в Народното събрание. Стоянов излиза, опитва се да изпълни обещаното, но тълпата не го слуша. Чуват се викове "Желю! Желю!", с които хората искат да го уязвят.

Евгени Бакърджиев през цялото време говори - ще носим оръжие, ще затворим държавата. Други хора признават, че са ги докарали с рейсове от провинцията и са ги свалили на "Александър Невски", там организатор им давал чуждестранна валута. Студенти разказват, че са си заработили стипендиите за една година. Добрев се среща със нововъзникналия синдикат "Промяна", след това два пъти се вижда с Тренчев, с Кръстьо Петков, за да ги убеди че да се подсилва напрежението по улиците е пагубно.

Прогнозите на Андрей Луканов са се сбъднали: блокирана банкова система, смачкано производство, рязко намалели доходи, остри конфликти. Това прогнозирал Луканов в разговори с Добрев преди да бъде убит. Тогава Добрев гледа на него повече като на опонент на Виденов, отколкото като човек, загрижен за съдбините на България и след време си признава това свое заблуждение.

След смъртта на Луканов напрежението ескалира. Мишел Камдесю, шеф на Международния валутен фонд пише в писмо, в което ясно и категорично настоява да се снеме напрежението от улиците, да се направи антикризисна програма, да се сформира правителство на по-широка основа.

На 10 януари Желев казва, че няма да даде мандат, Добрев го определя тогава не като политик, не като държавник, а като дребен амбулантен антикомунист. /В. "Дума", интервю с Велислава Дърева - бел. Л. М./. Налице е срив, Второ правителство на БСП не би имало никакъв кредит на доверие - нито морален, нито политически, нито вътрешен, нито външен.

Две папки: едната с евентуален проектокабинет , а другата - с текста, с който се отказва от мандата. В пресата се появяват заглавия: "Добрев - краят дойде преди началото", "Добрев се спъна на старта". На 2 февруари 1997, пред Висшия съвет на БСП Добрев признава: "Всяка вечер, без една съм разговарял по мобифона с Костов и съм го питал, молил съм го, настоявал съм да разговаряме. Той използваше като броня решенията на НИС и че не бил свободен лидер, а зависи много от колективния орган. И второ, ще седне да разговаряме, ако върнем мандата... Те са решили на всяка цена да вземат властта - независимо дали ще я вземат върху руини или върху пустиня."

Добрев съобщава, че няма зърно до другата реколта, и цената на хляба няма как да бъде запазена. Няма да бъде намалена цената на тока... Плаша се от това, че след 20 дни ще започнат да разбиват вилите на баровците и ДСК ще трябва да се пази с бронетранспортьори..."

На 4 февруари Николай Добрев говори два часа с Жан Виденов и на въпроса му: "Имахме ли друга възможност?" получава отговор: "Не". По-късно Виденов се отмята от думите си.

След връщането на мандата Добрев и Първанов се връщат на "Позитано" и Добрев заявява: "Отрежете ми главата. Аз съм предател. Но това трябва да го разбираме и да не храним излишни илюзии. Ето, отиваме с двете папки...И, моля, дайте да не си играем... Никакви гласувания не може да има, когато ние ще бъдем малцинство...Аз също съм партийно мислещ колкото вас - сега ли да се срутим или да се срутим втори път по-силно? Мисля, че сега срутването ще е по-малко..."

На 7 февруари на закрито заседание на ВС на БСП Добрев пояснява: "Аз неколкократно обяснявах на праламентарната група, че правителството няма ресурси да работи. Не съм извивал на никого ръцете. Да, Вие имате право да ме накажете, да ме опозорите и аз ще се съглася с това. Аз моля обаче да се изслушваме и да не нараняваме личното си достойнство. Защото Минчо /Минчо Минчев - бел. Л. М./, аз ако почна, не знам как ще се почувстваш. Не знам просто как ще се почувстваш."

Въ вътрешнопартийното противопоставяне се стига дотам, че от Открит форум на Красимир Премянов, в деня на погребението на Николай Добрев заявяват: "Най-голямата грешка на Николай Добрев е, че върна мандата, а не, че умря!" това записва журналистката от "Новинар" Сима Владимирова в свой коментар, в който доказва, че политиката не бива да изключва морала от нравствените си категории.

Това записах за студената зима на 1997 година. Имам още много бележки, документи, свидетелства, но смятам, че засега мога да поставя точка тук. За поредицата бях провокирана от думите на един бивш президент, който реши зад гърба на един мъртъв човек да сътвори своя героична биография. Единственото, което ще кажа е, че този бивш президент отново направи голяма грешка, тъй като за събитията, които той си позволи да коментира и променя има много живи свидетели, документи и спомени. От началото на излизане на поредицата, аз получих много писма от читатели, но тъй като нямам тяхното съгласие да ги публикувам, ще цитирам едно-единствено свидетелство, анонимно.

Мнение:
"Искам само да разкажа само един факт от онова време.Бяхме около Нар.събрание - по-точно между входа на БАН и Нар.Събрание.По едно време, всички бяха настръхнали и от студ и от напрежение, между нас дойде от някъде млад мъж-30-35 годишен, който носеше раница от типа еднодневки(преметната през едното му рамо). Поогледа се след което отвори раничката си, извади от там заледени предварително камъни (с наша приятелка бяхме много близо до него и видяхме пълната с такива камъни еднодневка) и започна да ги мята към прозореца на НС от тази страна.След като свърши камъните,той си тръгна без да каже нещо или да извика нещо. Според нас това си беше чиста проба провокация, подготвяна от по- рано, за да се обвини след тава тълпата."