Животът е прекалено важен,
за да говорим сериозно за него.
Оскар Уайлд

Едно не може да ни се отрече: циркът ни изгоря преди десетилетия, но циркът в родината не спира представленията. Ето, вчера кметът на Благоевград, другарят на министър-председателя Станишев, Костадин Паскалев, обяви, че докато е висял и се е люлял на вятъра в лифтовата кабинка близо час, премиерът засилил инвеститорския интерес към общината! Съседката ни на запад, Бивша югославска република Македония се чуди как да запали чуждестранния бизнес и да увеличи инвестициите си - какви ли фокуси не са готови да правят в името на благородната цел, а за нас няма такъв проблем! Качиха Серей Дмитриевич на незаконен лифт, спряха тока, оставиха на планинския вятър да си играе с кабинката и да го люшка и ето ти инвестиции! Човек не знае откъде ще изскочи заек! Фокусниците ги пъхат по ръкави и вътрешни джобове, плащат луди пари за оборудване от шапката да изскочи Дългоушко, а ние с едно люшкане - оправихме инвестициите на цяла община! "Ово е стандарт", както се казваше в онзи стар виц!

Като четох информацията на Българското национално радио, как с едно висене сме избили рибата, та си запитах: да не е прекипяло виното на Паскалев или ракията му тази година е по-силна, за да твърди, че "премиерът бил отишъл в планината и се качил на лифта, за да направи реклама на това, което бил Благоевград"?
То като сработва така този почин, да го качват по-често Станишев на лифта да се люлее и сме си оправили икономиката и за следващата година, а това: световна финансова криза, това фалити и прочие ни задминава от раз! Разни учени от известни университети, разни експерти по мениджмънт - да си вземат дипломите и да ги сдъвкват бързо, защото от тях явно нищо не става!
Едно не мога да разбера: слухове пускат, че в социалистическата партия се били разцепили, хванали за гушите, правели си номера в гръб - вятър работа! По-ведро предконгресно настроение никога не сме наблюдавали: шеги, закачки, свобода на мненията, разделителните линии са изтрити и свършим ли парите: качват лидера на столетницата и премиер на държавата на лифта и го оставят на вятъра!

Кой е като нашите социалисти: по баща - комунисти, по перестройка в прехода - православни! Маркс и Енгелс да си стискат Призрака, който бродел из Европа и да тънат в позор и печал!
Ето вчера, вместо да продължим да се крием по кюшетата за обвиненията на Европа, че нищо не правим с организираната престъпност - най-ненадейно обявиха, че държавата ликвидирала половината престъпни групировки! Вярно, че никой не разбра кога и как стана това, но пък за такива "успехи" не са нужни доказателства! Събраха две и две антимафиотите и вече половината престъпни групировки са минало! Както казва Нинус Несторович: "Не е лесно да станеш голяма будала. Само пет на сто е талант, останалото е труд!" И нека да се разберем: край с грубостите! Не може всяка политическа мисъл у нас да е псувня! В Европа сме и там нямат превод на политическите мисли...

Народът ни си мре да го управляват с въображение и ведро: за инвестиции - качват министър-председателя да се люлее на лифта, на упреците на еврокомисарите за борба с бандитите: обявяваме, че сме видели сметката на половината групировки и не забравяме да подчертаем, че са знакови и обществено значими! Кой може да се похвали с толкова успехи? Ето италианците си видяха в чудо с тяхната мафия, и войската включиха, за да превърнат кошмара в щастлив край! А при нас никой не разбра и бандитите намаляха наполовина...

Властта краде, но ако дава и на опозицията да намаже - ето това вече ще е почтено! Няма борба, няма катаклизми - само единство и борба на противоположностите! Всички се обичаме, всички сме щастливи.
Не сме били разкрили нито едно показно убийство - шефовете в нашата полиция не си падат по показносттта! Скромни и трудолюбиви са. Работят, но не бият тъпана и добре облечения бизнес им има уважението.
Песимисти и черногледци само чакат, за да правят мрачни прогнози за мястото ни в Европейския съюз, като предричат, че може и да останем извън Съюза. На тях бих припомнила любима част от една книжка на А. Милн:
" - Ще бъдем ли приятели завинаги? - попита Прасчо.
- Дори и за по-дълго - отговори Мечо Пух..."

Човек никога не знае какво ще му сервира животът. Европейската комисия - още по-малко. За световната общественост и Международния валутен фонд изобщо не отварям дума...