У нас в скоро време ще престанем да си пеем "Хубава си, моя горо!" Държавната агенция по горите /ДАГ/ внесе в парламента предложение за промяна в Закона за горите, с което да отпадне въведеният преди година мораториум върху износа на дървесина в страни, които не членуват в Европейския съюз. Така де, за какво ни са вече гори? Партизанско движение не се очертава, хайдути още по-малко ще хукнат в зеленото, дивеч за отстрелване дал Бог - ако не у нас, в братски нам страни. Лошото е, че журналистите навскякъде са едни и същи - дебнат, виждат и каквото не трябва и после пишат ли пишат!

Преди месец държавният ни глава, президентът Първанов замина на официално посещение в братски Узбекистан. В програмата на посещението бе предвидена среща на българския държавен глава с президента на Узбекистан Ислам Каримов и пленарни разговори на двете официални делегации. Подписване на споразумения за сътрудничество в областта на защитата на интелектуалната собственост, на информационните технологии и съобщенията, както и за сътрудничество между Българската търговско-промишлена палата и Търговско-промишлената палата на Узбекистан. Предвидено бе президентът Първанов да участва и в откриването на българо-узбекски бизнес форум, като в рамките на визитата се предвиждаше президентът Георги Първанов да посети град Самарканд, където кметовете на Самарканд и Пловдив да подпишат споразумение за побратимяване на двата града.

Нищо ненормално и възмутително. До вчера, когато един сайт, fergana.ru взе, че изнесе как българският държавен глава отстрелял планински овен, архар, който се оказал защитен вид, вписан в Червената книга. Но до смъртта на архара се стигнало не защото родният държавен глава е човек кръвожаден и неспазващ изискванията за защитени видове, а защото любезността на домакините се простряла дотам, те сами да предложат на Първанов - извън програмата естествено, да го изиграе вълшебният стрелец и да се пробва в така наречения Нуратински резерват на отстрел на див планински овен, архар.
Авторът репортажа за това събитие, журналистът Сергей Наумов напомня, че според наблюденията му, официалните държавни визити често се съпровождат с местно сафари и гледката на летището на Ташкент да се появяват арабски шейхове с ловно снаряжение не е нищо ново.
В случай с българския президент, за когото изобщо не било проблем отстрелването на архара, официалните власти на Узбекистан били тези, които позволили на своя гост да извърши углавно престъпление, което според Наказателния кодекс на Узбекистан, статия 204 се наказва с голяма глоба - от сто до триста минимални заплати или две години изправителен труд.
Българският гост пристигнал в ранното утро на 7 ноември в резервата и вместо да отбележат годишнината от залповете на Аврора и щурма на Зимния дворец, и му била осигурена повече от сто души свита от прислуга и охрана и то за какво - за няколко изстрела лов. Разходката до гората и връщането отнели на всички половин ден. Преди да пристигне височайшият гост и запален ловец, работници от резервата измели пътеките, почистили от гнили клонки около тях, за да не вземе да падне някоя и друга клонка върху българския държавен глава, докато минава на път за отстрела и не одраска височайшето му лице, както и да не вземе някой от свитата да се спъне в камъче по пътечките на Нуратинския резерват.
Авторът на репортажа за отстреляния архар, Сергей Наумов гадае, че за безпроблемното протичане на лова на президента на България, вероятно правителството на Узбекистан е издало разрешение, тъй като представители на Държавния комитет за природата и Държавният биоконтрол направили всичко възможно българският президент да половува успешно. Сътрудници на Айдаро-арнасайската инспекция за Държавен биоконтрол взели най-дейно участие в подготовката на визитата и организацията по приема на гостите на езерото Айдаркул.

За да се осигури и най-малката възможна легитимност на подобно правителствено мероприятие, периодически се издава разрешение за отстрел за отделна височайша особа на територията на Държавния горски фонд и това не е нищо извънредно. В случая става дума за отстрел в резерват, нещо, което даже бракониери не смеели да си позволят, тъй като на територията на който и да било, резерват подобно мероприятие е строго забранено. Т. е. в желанието си да угоди на високопоставения гост, узбекското правителство надскочило каквато и да било законова бариера с този лов в резервата.
Журналистът Наумов припомня и интервю на държавния глава Първанов, в което той заявява: българските политици и държавници са отговорни за повишаване на жизненото равнище на населението, за защитата на българската национална идентичност и култура и съхранение на екологичния баланс в страната и региона."

Трябва ли да се сърдим на президента Георги Първанов, че е отмарял по зелените поля на Узбекистан, раздвайки се на гостоприемството на домакина си, президентът на Узбекистан, Ислам Каримов? Човек един път живее, както се казва!

Ако този лов на българския президент мина в графата "гостоприемство", и безнаказано, но нищо чудно след време, европейските зелени да потърсят сметка за отстреляния в Нуратинския резерват, защитен вид от червената книга, коментира авторът на репортажа Сергей Наумов.

Само зелените от ЕС не ни бяха санкционирали, само те ни липсваха!