Не ме интересуват политиците. Пет пари не давам за това кога ще има първични избори и кой от шестте лидери в СДС ще оглави синята партия! Не искам да чувам за версиите кой с кого, кога ще се обедини - преди или след изборите! Нито да знам за това дали Станишев ще кара мотор или трамвай, дали ще чака приятелката му да спечели състезание по танци, или ще се закани да ни управлява втори мандат. Не искам да знам и не искам да чувам!
Вчера на този сайт излезе коментар за смъртта на 20-годишния студент по фармация Стоян Балтов. Колеги на Стоян, бъдещи фармацевти, и студенти от други специалности ми писаха веднага и едно и също нещо се повтаряше в тези писма на студентите: "Много ни е страх! Страшно е!"

От какво се боят тези младежи - от това, което се случи със Стоян? Студентите ми пишеха:" Не ни е безразлично какво се случи със Стоян и далеч не сме безсърдечни животни, на които да не им се насълзяват очите при мисълта, че човек, с когото до преди четири дена сме седяли в една зала, имали сме едни цели, близки мечти - не е сред нас..."
"... Не се покриваме, нито пък ни е безразлично - дали сме уплашени - Много! Не можете да си представите колкто много сме уплашени след това, което се случи със Стоян!"
От какво се боят тези момчета и момичета? За живота си ли се боят или от нещо друго? Кое застрашава живота им? Това е единственото, което ме интересува след 5 декември и не ми излиза от главата.
Какво мога да кажа на състудентите и приятелите на убитият жестоко 20-годишен Стоян? Да им припомня как Христо Ботев възкликнал: "Боже, кого съм тръгнал да освобождавам!" след като българското население не само не посрещнало четата му, но и бягало като чумаво от нея. Да им припомня как случайно срещнати овчари искали пари за агнетата и хляба, които дали на четниците или как за броени дни било провалено Априлското въстание?

В историята ни има моменти, с които трудно бихме се гордели...

За жалост и в близките години има такива примери. Един от тях е, че властта пропусна да организира официална церемония, за да бъде изпратен с държавни почести класика Йордан Радичков.
Лидерът на социалистите тогава Станишев се бе сетил късно да търси председателя на парламента Огнян Герджиков, за да предложи да бъде отворен за поклонение бившият партиен дом, който вече бе другата сграда на Народното събрание... В крайна сметка, Мъдрецът от Калиманица Йордан Радичков бе изпратен скромно, с кокичета и точно, както и той би приел - на една опашка пред църквата "Св Седмочисленици" стояха обикновени хора и висши политици. Приживе Радичков показа по своему, запомнящо се, че реалността е изтънчена метафора на разочарованието. Издания в Австрия, Германия, Щвейцария, Великобритания, САЩ отбелязаха тази голяма загуба за българите. Политиците ни бяха далече от писателя, от неговите гротеска и абсурдни истории за селяни, животни, птици, цветя, горски феи и духове...
Друг пример на позор бе, че големият актьор Николай Бинев бе погребан с пари на актьори и приятели. Държавата ни абдикира от тази загуба.

"Аргументите да си в България са много повече отколкото аргументите да я напуснеш" бе убеден угасналият в бедност най-нежен поет Христо Фотев. "Злото е ограничено, единствено, но преодолимо - твърдеше лирикът. - Без мечти сме недовършени и осакатени". Това бе част от завещаното от Фотев и младите българи имат необходимост да го знаят и помнят.
Страшното е, че всяко престъпление е като вихрушка, която завърта и увлича невинни и виновни, без някой да е в състояние да прецени колко ще продължи това и колко жертви ще погълне.
Днес, утре и дните след 5 декември, датата на смъртта на Стоян, витае Страхът. Страх в душите на състудентите на Стоян, за липсата на сигурност, която витае около тях. Студентите, нашето бъдеще - цвета на нацията - най-малкото, което им дължи властта е да завършат живи и здрави образованието си и да останат да работят и живеят в България. Дали след 5 декември много от тях ни вече не са разколебани?
Днес в 14 часа ще бъде погребението на убития сливенски студент Стоян Балтов. 20-годишното момче ще бъде погребано в Камен, родното село на майка си. В Камен е обявен траур, националният трибагреник е спуснат наполовина, спуснати са и траурни знамена. Там вече са се събрали близки, учители и съученици на Стоян.
Над 6000 подписа има вече под подписката на учениците от ГПЗЕ "Захарий Стоянов" в Сливен, чийто възпитаник е бил Стоян. Децата настояват за справедлив процес, за адекватно наказание и не приемат, че употребата на алкохол е "смекчаващо вината обстоятелство".
Ученици, учители и работещи в Природо-математическата гимназия "Добри Чинтулов" в Сливен организират днес от 12.30 часа протест срещу законите на улицата, с настояване за обществен ред и справедливост.

"Изпращаме децата си да учат, а нямаме никаква сигурност за тях и ги убиват. Ние не искаме нещата да бъдат потулени, искаме справедлив процес. Искаме управляващите да направят нещо, за да спре тази агресия", каза една от преподавателките.

"Искам истината за случилото се, искам справедливост", е намерила сили да каже майката на Стоян.
Стоян Балтов бе пребит до смърт на 5 декември пред дискотека в "Студентския град" в София. Полицията задържа петима от участвалите в побоя, по-късно освободи четирима от тях. В ареста остана Вили Георгиев. Срещу него и освободеният под гаранция от 500 лева Александър Данаилов прокуратурата повдигна обвинения в непредумишлено убийство, след употреба на алкохол. Нищо чудно да обявят, че убиецът е бил в състояние на "временна невменяемост" и това да намали присъдата, ако изобщо се стигне до присъда!

Може ли столичният Студентски град да се сравни с академичните градове в редица европейски държави? И дума не може да става! Сливен е гневен, селото, където ще бъде погребано момчето - също!

София, с всяка изминала година се превръща в опасана, с лобни места на убити млади хора, столица. Печално и страшно е, но градът ни не е безопасно място за жителите и учещите тук младежи от страната. Тук може да се види мястото, където бе застреляна абитуриентката Елеонора, цветята и свещите за прегазените деца от техни другарчета от дискотека "Индиго", а сега се прибави и мястото, където жестоко пребитият Стоян Балтов е издъхнал, докато са го ритали. Убедена съм, че има и други жертви, срещнали смъртта си в София. Това ли е, с което ще става тепърва известна столицата ни в Европейския съюз?