"Бяха зверове. Някакви момчета, които отивали на дискотека дойдоха да ни помогнат, ония избягаха и аз си свалих ръцете от главата. Тогава видях, че Стоян лежи на земята. Отидох при него да му помогна, проверих дали си е глътнал езика. Държах главата му повече от 20 минути, в началото дишаше и имаше пулс", разказва пред в. "24 часа" приятелят на убитият студент Стоян Балтов, Станимир Тодоров. - ... Биеха ни жестоко, после разбрахме, че са били мъртво пияни. Но така и не разбрахме защо ни бият"...

Министърът на образованието и науката Даниел Вълчев няма да присъства на протеста на студентите, явно е над тези неща. За не забравяме, че Вълчев посещава само седянки, а протестът на студентите днес, по повод трагичната смърт на техния колега и приятел Стоян Балтов - трудно може да мине за седянка! По тази причина и зализаният, с тридневно прораснала и грижливо поддържана брадичка Даниел Вълчев се подигра със скръбта на почернената майка на убитият Стоян Балтов!

"Каквото и да каже майката на един младеж, който е загинал, на нея трябва да й се прости" високомерно, с нотка на присмех министърът упрека на майката на убития Стоян Балтов, че не е призовал за минута мълчание в памет на сина й в поздравителното си слово за 8 декември.
На кого се подигра Вълчев? На една попарена от скръб майка? Даже и на политик подобно поведение не отива, но дали Вълчев е политик, или по-скоро само един влюбен във външния си вид Нарцис? А дали е човек като другите, има ли усещания? Представи за добро и зло?
Никой не е по-голям от майчината скръб. Да подлагаш на високопарни коментари тази скръб е все едно сам да си ритнеш столчето с примка на шията. И тук нещата не са въпрос на съвест - съвестта на политиците ни я отстраняват още с помазването, при влизането във властта. Това го знаем и сме наясно. Нещата със скръбта на тази майка опират до Нещо далеч по-съществено, но Вълчев едва ли се се сети за какво иде реч!
"Мисля, че някой ме бърка с кмета", отговори министърът на въпрос за сигурността и порядките в квартала на студентите. Абе, има объркване, но то е в годините назад, когато или по невнимание те изтървават и падаш на главата си, или не си кърмен достатъчно от емоционално дистанцираната си майка!
Какво обаче да очакват децата ни в една държава, в която депутат си позволява на всеослушание да предложи на млада майка, загубила детето си, да й направи едно ин витро!
Как сме още живи! Това е въпросът в страната ни-членка на ЕС и НАТО. С тези политици отдавна да сме се превърнали в нечий спомен, но явно сме жилави.
Може и да не са много, студентите които ще излязат днес на улицата с преподавателите си, но там, в студа ще има младежи, които са гневни. Може да са 2000, може да са и повече. В случая цифрата няма значение. Значение има по улиците на всеки университетски град да има студенти, протестиращи срещу насилието!
  Ще почетем Стоян и най-важното, ще помним какво се случи в нощта на 5 срещу 6 декември. Защото все още имаме деца, все още тези деца искат да учат и живеят тук, в родината си.
Да се чуди човек защо...