Столицата ни носи името на раннохристиянския паметник на "Св. София" твърдят различни източници. В същото време в центъра на българската столица София се издигна паметник, когото наричат "паметникът на София", или "паметникът на Св. София". Църквата мълчи по този проблем, а недоразуменията продължават неизвестно докога.

Всъщност Света София винаги е била с дъщерите си - Вяра, Надежда и София, особено когато са ги измъчвали в името на вярата, а на въпросният паметник - женската фигура е сама, с корона, птица, кацнала на ръката й, и някакви дупки вместо очи. За последното вероятно има художествено обяснение...
"Света София" никога не е била с корона, и животът й е бил посветен на христовата вяра и вярата, която носели дъщерите й.

Вярно е, че твърде дълго ни възпитаваха в комунизъм, вярно е, че въпросната статуя замени статуята на вожда на Октомврийската революция Ленин, но нима никой от общинарите и художествените началници - Стефан Софиянски, Стоян Янев и инициативния комитет България - 2000 не си направи труда да прочете нещичко, преди да одобрят проекта на Георги Чапкънов? Уви, самият автор, един от добрите на нашето време в професията си също не е правел разлика между София, като име и Света София като название на столицата ни.

Така че всъщност паметникът, който се издига срещу бившия партиен дом в столицата е на някаква жена - София, но не и на Света София. Не на Премъдростта Божия, както е била наричана още Света София, т. е. този паметник в никакъв случай не може да се приеме като паметник на града.

Вярно е, че е много голям, вярно е, че е на много централно място, но даже и големината, и централното му позициониране не са в състояние да превърнат този паметник в паметник на великомъченицата Св. София. Уви, от гледна точка на историята и преданията сме се сдобили с един тържествен кич, с огромно чалга тълкуване на миналото ни!

Не е празнично, но пък е вярно...