"...мисленето не е качество, а улика".
Станислав Стратиев

Как го беше казал идеологът на компартията и любимец на Коминтерна Георги Димитров? "Ако не искаш да бъдеш наковалня, трябва да бъдеш чук." Този път Чуковете се стовариха върху един журналист - превърнаха го в наковалня. Проблемът е в твърдостта - човешкото тяло няма твърдостта на наковалнята. Проблемът си е в уязвимостта на човешкото тяло. Чуковете го окървавиха до смърт. Маскирани и престараващи се.

Народът ни има много странна поговорка: "Всяко зло за добро". Докато пребитият до смърт журналист Огнян Стефанов лежи в болницата и лекарите се борят за живота му - политиците запретнаха ръкави и заляха медиите с декларации, възмущение, нападки срещу МВР-министъра и прочие. Както бяха притихнали в очакване на поредните промени в Закона за политическите партии - така се втурнаха да осъждат, заклеймяват, декларират. Отдавна не сме страна на слънцето и розите, както пише в рекламните брошури за туризъм. 19 години вече територията на бившата НРБ е земя на помените, декларациите, осъжданията, заклеймяванията. Смазват деца в "Индиго" - следва помен, свещи и цветя. Лисват киселина в лицето на журналистка - потичат декларации, възмущение, вопли за нараненото Свободно слово. И винаги Бития е бит - жертвата - Жертва.

В очакване да си отиде МВР-министър убиха хроникьор на подземния свят - министърът си отиде.
Докато трае спор кой е и кой не е автор на опасен сайт с публикации - разпитват, обвиняват и като края на сагата - пребиват журналист. Очакването е да се свърже побоя с герои, визирани в скандалния сайт, но така наречените герои мълчат. Времето е мълчаливо. Мълчат свидетели на нападението върху журналиста - отказват да съдействат. Перспективата да се озовеш заради признания в реанимация не ги въодушевлява особено.
Пребитият е отказал да е автор на публикациите в скандалния сайт. Това беше отдавна, но някои хора забавят, но не забравят. Пращат биячи. Не че пребитият до смърт ще признае под ударите на Чуковете, че е виновен, или че е автор. Когато дойдат Чуковете - изслушването е прекратено. Пращат на журналиста Чукове за всеки случай и за всеки, който реши да тръгне да отрича, за всеки, който тръгне да се прави на смел.
Бият и удрят, за да оттекне у всеки, който реши да разобличава политици, свързани с бизнесмени, които бизнесмени от своя страна пък са свързани с бандити, а те пък се оказват с карти от спецслужбите, за да разчитат на политици. Кръгът се затваря, като в параграф 22 и е Перпетуум мобилето на демокрацията.

Май отново сме в зората на демокрацията. Онова време, в което всеки можеше да говори каквото му душа подскаже, но и време, в което осъмвахме с новини за пребити, разстреляни, ограбени на магистрали. Експерти го нарекоха "първоначално натрупване на капитала" и това определение трябваше да оправдае всички тежки и летални посегателства срещу личността. Да оправдае, но не и да разкрие поръчителите. Мнозина приключиха преждевременно житейския си път, но някои оцеляха. Помъдрели и по-прагматични. Капиталите им се увеличаваха с времето. Плащаха на все повече хора за това...
Къде можеха да насочат капиталите си за препиране и легитимация новите лица на прехода? Най-сигурно се оказа в пръкналите се партии, като трансмисията бяха цитираните Елементи на Порочния кръг на демокрацията: политици, свързани с бизнесмени, бизнесмени, свързани с бандити, бандити с бизнес и със служебни карти от спецслужбите и защита от политиците. Измъкване от този Кръг няма. Пусне ли се някой от Хорото, мястото му тутакси се заема от следващия - празни ниши не се допускат.
За Порочния кръг не се говори гласно, не се пише, не се дискутира - парите са запушили пробойните. Хора от трите власти също бдят: полицаите, за да няма престъпления, прокурорите - за да не се разкриват промъкналите се до тях престъпления, министри, за да движат безаварийно нещата в изпълнителната власт, депутати - за да подсигурят законово Порочния кръг.
И къде е Четвъртата власт в тази схема? Въпрос на избор е - дали да бъде глашатай на Порочния кръг, дали да бъде рекламна витрина на Перпетуум мобилето на демокрацията, или да пише истината. Последното май се оказа лош избор - поне здравословно.

В понеделник вечер бе изнесен нагледно урок по правилна журналистика - с жесток побой над журналист бе напомнено и предадено на колегията, как и какво трябва да се пише. Дадена бе правилната линия.

Дали с побоя се изчерпа всичко? Криминални експерти твърдят, че престъпникът се връщал на местопрестъплението. Този път "връщане" нямаше, а обратната енергия се изля под формата на декларации, заклеймявания, възмущение. В каците с мед задължително имаше и по лъжица катран - за тези, които имат очи и душа да видят.
Тази сутрин в студиото на Нова телевизия водещият Георги Коритаров направи нагледно първи дубъл на разпит на съдружника на пребития Стефанов - бизнесмена Младен Мутафчийски, който имал покана да се яви в полицията към обяд. Коритаров насочи разговора към спрения сайт с опасни публикации и принуди Мутафчийски да признае, че май системният администратор на Frog news е имал пръст в съществуването на скандалния сайт. Но системен администратор не пише разследвания, той само ги пуска в интернет страницата. И едно е да пускаш, второ е да знаеш откъде идват, трето е да си наясно кой е авторът на скандалните публикации, в които, както се разбра имало класифицирана информация...

В понеделник вечерта, пред шепа маскирани журналистът Огнян Стефанов не успя да изиграе ролята на застреляния хроникьор Георги Стоев. Не е ясно и кой точно трябва да си подаде оставка... Ако е този, който..., то тогава ще има да чакат наивните вярващи в справедливостта. Някои лица от прехода са вечни - и нито скандали, нито атентати не ги достигат...

Може би заради Чадъра, не онзи, изпуснат до Георги Марков на моста Ватерло, а един друг - Чадър на Порочния кръг на демокрацията. Чадър на Перпетуум мобилето от политици, бизнесмени, бандити с бизнес и с карти от спецслужби, дадени чрез политически натиск.
Като наводнен мравуняк е след побоя. Всеки доказва, че не е той, всеки декларира, заклеймява, възмущава се по време на Масовото бягство от местопрестъплението. Преди няколко дни писах, че в нашата държава, където и да се намира човек - винаги е на местопрестъпление.
Носителите на Чадър. Те не са раждани след Девети септември, а на Десети ноември. Марксистко-ленинския мироглед е заменен от скрито ДДС, фондации с идеална цел и банкови сметки зад граница.

Червената нишка от миналото е заменена с кървавата следа от настоящето.<br> Гората закрилница е нелегален износ и върнати имоти на някакво Величество.
Едни кроят, други режат, трети се готвят да сглобяват, на журналистите се пада да вдяват правилно. Който пропусне - го бият. Който не погледне сериозно на вдяването му лисват киселината.
Въпрос на убеждаване. И да не се пренебрегва политическата страна на проблемите - да се наричат нещата и замесените лица с истинските им имена.

Как беше попитал поетът преди разстрела? "Какво тук значи някаква си личност?"
Свидетелите се дърпали - човек веднъж живее...