Забравиха да почетат един Поет в последния му път. Поне в Университета и Народната библиотека "Кирил И Методий" да бяха пуснали черни знамена!

Театрите по Бродуей ще затъмнят светлините си за Пол Нюман, а ние - както винаги сме бамбашка!

Загубата на едно културно явление за нас си е като в реда на нещата - няма черни знамена, няма достойна почит към твореца! Да беше общинска смърт - кметът да е пуснал черното знаме и интервю ще даде, но Константин Павлов бе от национална величина - както бе забраняван и донасян на службите по Живково време.

Един поет, който показа какво означава достойнство, чест - вече е бързо обърната страница в ежедневието ни. Вярно е, че една телевизия пусна филм за него, но нима това ще стигне до всички, нима с този филм ще се усети каква голяма загуба претърпяхме със смъртта на Константин Павлов?
Мнозинството телевизии се имат за културни институти, но никой не отчете подобаващо зейналата празнота, която отвори тази смърт. Театрите - също. За кината изобщо не ми се говори - там се въртят на поразия американски филми и загубата на един поет, на един драматург и сценарист е мноооого далече от програмите на днешните киносалони.
Петте пиеси на Константин Павлов явно не се оказаха достатъчен повод за това театрите да пуснат черния флаг след вестта на кончината му. Книжарниците също останаха някак встрани от това печално събитие.
Отколешна е нашата култура и на колко години е американската - та в Бродуей да имат усещането за загуба и да почернят театрите, а ние да се правим, че сме над смъртта на един поет! Жалко е тъжно.
Скръбта от загубата на твореца никога не е само лична, особено когато той е живял и творил достойно и с чест.

Кога написа Константин Павлов тези стихове преди или след 10 ноември?

Правителствен лозунг:
Преди да нахраним Човека,
трябва да захраним Системата.
А Системата се храни с Човеци.

Не ми остава нищо друго освен да допълня: гледайте Биг Брадър и утре не се изненадвайте, че ученички убили своя връстница, и че син убил майка си за пари. Там нещата са такива, каквито са в живота - разказват и убеждават една през друга две телебърборани...

От тези ли неща трябва да се зареждаме духовно? От голия задник на объркан в пола си младеж, или от "неистовата" страст на девойка да прави секс пред камера?
Някой е за преглед и медицинска помощ и този някой всяка вечер ни залива с помията на уж ежедневието ни от малкия екран. Стръв за насилие и блудкави режисьорски изцепки - това плаче за черни знамена. Също.

Демокрация?

Мъртва жаба -
оживена с галваничен ток.
Даже кряка!

(Тя не кряка -
кряка електротехникът.)

1991 г.

Къде са черните знамена за Поета? Забравиха ги. Всъщност никога не са ги приготвяли...