Вчера Военна прокуратура се зае с бития от полицията студент, съобщиха телеграфните агенции. В съобщението бе добавено и изречението "Това е вторият случай на полицейска бруталност след Чората", заяви Главният прокурор на Републиката Борис Велчев. Мой дълг е да върна този Главен прокурор в детската градина, където децата се научават първо да броят до три и да му припомня: Това е третият случай на полицейска бруталност, ако се брои от убийството на Чората, тъй като Главният прокурор отлично знае, че след скандала с убийството на Чората, бе извършено друго убийство - на Хари Милковски, момчето, което бе застреляно при акция за спасяване на английски заложник.

Та именно Борис Велчев е получил преди месец всички документи по случая от майката на това момче, но от ведомството му мълчат като глухонеми и не обръщат внимание на някаква майка, която иска да знае как е бил застрелян сина й и налагало ли се е.
Защо в България трябва да се делят и убитите от полицията на такива, за които се прави проверка и се изяснява всичко и други, чийто близки нямат право да знаят кой и при какви обстоятелства е убил момчето им.
Вярно е, че чичото на Чората се оказа заместник на Доган и това втресе полицията и вътрешният министър Румен Петков. Вярно е, че въпросният чичо се оказа професор в университета и заради местоположението му в ДПС вестниците го интервюираха през час, но нека поне в смъртта да не делим хората на привилегировани и останалите!

Та не знам как е с Чората, лека му пръст, но в случая с Хари М. две седмици не позволиха на родната му майка да идентифицира сина си в моргата на Военна болница. Въпреки безбройните й жалби до кого ли не. След това от следствието внезапно разрешиха погребалната агенция да вдигне починалия, за да го погребе. Така приятелите на Хари М. две седмици след застрелването снимаха един починал, чийто лице цялото бе в хематоми, липсваше половината ухо, окото и устната му бяха разпрани. Две седмици след смъртта му. На майката на момчето след погребението от прокуратурата се опитват да пробутат нови дрехи, вместо тези на сина й, някакъв мобилен апарат, неизвестно откъде взет и толкова. А тя все още изплаща мобилният му апарат, иска дрехите на сина си, но все удря на камък - даже откъм кабинета на новия Главен прокурор. Веднъж прокурор от проверката лъга жената, че дрехите му са нарязани и изхвърлени, втори път всички замесени в случая вкупом отидоха в отпуск и така нататък, та до вчера, когато господин Борис Велчев обърка броенето до три и пропусна това убийство.

Въпросите ми към Главният прокурор е: трябва ли да имаш чичо, близък на Доган, за да не се гаврят с паметта ти след като ти пратят един куршум?
Трябва ли да си обикновено момче, а не отишло в телевизия, за да разпореди главният прокурор на военните прокурори да провери защо полицаите са си позволили да бият?
Господ Велчев: от проверката по случая със смъртта на Хари М. не се доказа, че е бил член на добре организирана банда, както побърза колегата Ви Камен Ситнилски да подхвърли на журналисти. Хари М. бе обявено, че имал 18 обвинения в кражби - за сведение на Румен Петков всичките обвинения срещу момчето са отпаднали. Сравнен с вътрешния министър застреляният Хари М. е имал по-малко обвинения, тъй като е известно, че Румен Петков е имал следствени проверки, които заради влизането му в парламента са били спрени.
И още нещо: защо, господин Велчев, си избирате на кои престъпления да обръщате внимание, а други отхвърляте? Какъв е критерият при проверките за убийство? Крайно време е да седне новият Ви говорител Бойко Найденов и да потърси жалбата на майката на Хари М., да Ви я припомни и да вземете, че да отговорите на тази майка. Да й обясните защо й пробутват току що купени дрехи вместо тези на застреляния й син, да й дадете отговор на всичките й въпроси около тази смърт. Тя поне на това има право.

Защото съгласете се, господин Главен прокурор, някои проблеми ние можем да разрешим, само да има добра воля. Другото е: да обясним на Европейските институции, че само им хвърлят прах в очите за борбата с престъпността и промените в съдебната система.