Днес големият въпрос е какво ще избере ЕВропейския съюз - да спаси Станишев и кабинета му или доброто на българите

Преди повече от два месеца в Европа са били категорични, датата на присъединяване да не е 1 януари 2007 г.

Преди няколко месеца в Европейската комисия са надделели мненията датата за приема на България да не е обявената - 1 януари 2007 г., а поне 2008 и то след доказано извършени промени. Това охлади тогава ентусиазма на Станишев и министри - всеки получи индивидуална задача да тръгне да спасява положението, а вероятността от отлагане на предварително обявената дата бе закопана като най-строго пазената тайна. Така месеци наред, вместо да си вършат работата в държавата, пратеници на Станишев и Сакскобургготски навъртяха десетки хиляди километри, за да убеждават еврокомисарите, че в държавата е свършено много и още повече има готовност да се направи. Наляво надясно, нагоре и надолу се ходеше, за да се събира от девет кладенеца вода за да остане датата 1 януари 2007 за влизане в Евросъюза. Натискът е бил огромен, униженията да се приеме налагане на рестриктивни мерки и замразяване на финансирането са накарали най-накрая еврочиновниците да вдигнат ръце и да кандисат: с унищожителни критики и предпазни клаузи да се отчете, че България е работила много и затова ще бъде приета. Относно датата - до началото на тази седмица все още са се предвиждали два варианта: да не се обявява окончателна дата на 16 май, а да се отложи това за есента, или да се обяви датата 1 януари 2007 за влизане в ЕС, но с много тежки условия.

Без спор в Европейската комисия е било становището, че нещата в България не са променени както се е очаквало, а реформите са били козметични и по-скоро пожелателни. В Еврокомисията е натрупано доста скептично настроение дали политиците ни желаят да правят реформи и дали едно решение за прием с отчайващи констатации няма да бъде разтърсващо за самия Съюз. В ЕС са наясно, че българските политици спасяват пребиваването си във властта и са настроени да прехвърлят тежките проблеми на държавата върху Европа. И че за управниците ни е по-важно да не бъдат пометени от отказ за прием на 1 януари 2007 г. - колкото до реформите, едно спиране на парични помощи според еврокомисарите, би отрезвило така наречения български политически елит и той щял да се готви за поправителен изпит в следващите месеци.

Днес следобяд, от мониторинговия доклад ще получим отговор на въпроса как България ще влезе в Европейския съюз - кой от сценариите ще се осъществи. Няма спор, че от деня, в който президентът Георги Първанов и бившия премиер Симеон Сакскобургготски сложиха подписите си по бъдещото приемане на държавата ни в Европейския съюз е ясно, че рано или късно такъв прием ще бъде осъществен. За Европа бе важно той да се осъществи след видими реформи в правосъдието и борбата с организираната престъпност, прането на пари и корупцията. Докато за управниците проблемът бе остават ли във властта или не.

Прием на всяка цена, независимо от жертвите

Един прием на предварително обявената дата - 1 януари 2007 г. би бетонирал позициите на управниците ни, това от лятото на миналата година е ясно за всички български граждани. Прием с предпазни клаузи също би оставил кабинета непоклатим, въпреки катастрофалните последици от налагането на такива клаузи, въпреки, че е налице и възможност финансирането от Европа да секне - нито един от политиците във властта не би отказал такъв прием. В последните седмици вероятностите България да бъде отложена за по-късна дата или датата да бъде съобщена след време докараха министри и премиер до едва сдържана истерия. И това свръх емоционално състояние не бе проява на грижа за държавата в областите вътрешен ред, земеделие или правосъдна система - а бе единствено и само проява на страх да не изпуснат властта. Да не се събудят утре, на 17 май, не приети на 1 януари 2007 година, което ще повлече безброй неприятности за политическото им оцеляване и кариера.
Проява на въпросната истерия от страна на социалистите бе реакцията в парламента, когато Миглена Кунева - човекът, който преговаряше и затваряше глави по присъединяването си позволи да спомене за възможно отлагане или предпазни клаузи. Скандалът бе огромен и Кунева си направи съответния извод, че пред социалистите за в бъдеще ще е по-добре да говори по присъединяването или добро, или нищо. Така след конфиденциалността какво ни очаква след влизането в Евросъюза и какво е договорено и записано в преговорните глави се появи още една тема табу - да не се обсъжда в негативен план самият прием на България.

В момента в Европа и България едва ли има здравомислещ човек, който да не е наясно, че по организираната ни престъпност, корупцията и реформите в съдебната система не е извършено почти нищо съществено. Месеци наред управниците ни повтаряха популистки заклинания как се борят с престъпността, как реформират съдебната система, но в крайна сметка между изречено и действителност се появи една голяма пропаст, която отдалечи критично властта от гражданите. Еврокомисари и наблюдатели констатираха тази ситуация и докладваха в Еврокомисията, че българските политици очакват с решението си за приема - кога, и как, Европейският съюз да запълни пропастта, зейнала от несвършената работа по корупция, борба с организирана престъпност, неработещо ефективно и несформирано дознание, мъчително оцеляващо земеделие. Ето защо днес, на 16 май решението в доклада на еврокомисаря Оли Рен толкова вълнува правителството и депутатите му. Стигна се дотам премиерът да размаха пръст на комисарите с предупреждението да не унижават българския народ с отлагане на приема!
Не е тайна за повечето трезво мислещи люде в държавата ни и фактът, че премиерът Сергей Станишев е безсилен да се справи със задълженията на поста, който е поел. Не е тайна и че зад него конците дърпат хора в сянка, които го употребяват. Днес ще стане ясно докога ще продължи тази ситуация.

В статия под заглавие "Дълбоки съмнения в зрелостта на България за ЕС" издание на германското седмично списание за политика и култура Focus публикува остри критики за готовността на България само месеци преди планираното й приемане в Евросъюза. За да излезе с подобна публикация, редакцията е получила достъп до държаните до сега под секрет експертни доклади на криминалния комисар и председател на Съюза на криминалистите в Германия, Клаус Янсен и на административната съдийка Сузет Шустер, посетили неотдавна страната ни. Въз основа на тези експертни оценки, авторите на статията заключават, че полицията и съдебната система в България по никакъв начин не съответстват на общоевропейските норми на правовата държава, факти които не са приемливи за Европа. Колкото и министърът на вътрешните работи Румен Петков да се сърди на Янсен за оценките му, колкото и извинения да си изпроси от него той - от това нито престъпността ни бе преборена, нито корупцията сведена до нула, още по-малко пък полицията заработи в интерес на закона и гражданството.

Ако има нещо безспорно днес, часове преди оповестяването на Доклада, то това е, че Евросъюза изпи горчивата чаша по бъдещото българско присъединяване. И останалата горчилка ще трябва да пият от днес 16 май нататък гражданите на България.

На какво се обиди МВР-министърът Румен Петков?

На изнесените данни за 233 банди с повече от 1000 участващи в тях лица, идентифицирани вече от органите в България? Или че Евросъюзът е регистрирал от 1992 г. досега над 170 поръчкови убийства в страната. Или Петков е обиден, че Янсен е информирал колегите си за убийството на Иван Тодоров -Доктора, защото никой от България не понечил да стори това?

За какво поиска извинение Петков от Янсен? За извода, че всичко по отношение на борбата с престъпността, прането на пари, търговията с хора и наркотици се преиначава, прикрива, нагажда? Че българската полиция е далеч от понятието за истинска полицейска професионална работа? Янсен бил изненадан да научи, че следователите в страната "между Балкана и Черно море" не правели връзка между контрабанда на дрога и прането на пари и то предвид на факта, че България е разпределителна рампа за трафика на наркотици между Близкия Изток и Европа. Загрижен за другата област, в която България е "водеща" в европейски мащаб в търговията с хора, Янсен изумен научил от българските си събеседници, шефове в МВР че "всъщност българските жени просто се възползват от предимствата на либералното законодателство на ЕС, за да изкарват по този начин хляба си като проститутки".

Комисарят Янсен се извини на Румен Петков, но от това нито полицията ни заработи по-ефективно за гражданите, нито спряха уличните разстрели и убийства. Извинението бе в духа на по-доброто възпитание и различна толерантност.

Така че днес следобяд ни очаква студеният душ от Европейската комисия, който няма да спести унищожителните критики по отношение на несвършената работа на управниците ни. Европа се различава определено от избирателите на БСП или ДПС и тя не може да бъде омаяна от празни приказки и обещания. Не изпълнените критерии се виждат с просто око - ето защо еврокомисарите ще поискат още усилия и работа до есента, когато след нов доклад и преценка вероятно ще бъде обявена и дата за присъединяване за България.

Днешните български вестници са пълни с информации как лидерите на трите коалиционни партии очакват спокойно доклада на еврокомисарите. И нищо чудно - в България оставките на управниците са химера, каквото и да са свършили или не във властта. Ето защо за отделния български гражданин не е без значение дали от ЕК ще разрешат на правителството да оцелее с унищожителни критики и предпазни клаузи или ще отрежат клона на това управляващо мнозинство, за да отрезвят всички български политици, че без покриване на критериите и запретване на ръкави да се работи, няма да има в близко време прием.