"Топлофикация" - София всъщност е била трезор * Заседанията при закрити врати ще спестят много въпросителни * Валентин Димитров е пред избор - да остане ли жив герой с мълчание или да се жертва като герой с признания?

Бившият шеф на "Топлофикация" - София АД, Валентин Димитров обжалва мярката за неотклонение "задържане под стража", наложена му от Софийския апелативен съд на 18 юли 2006 г. Димитров заяви, че парите, намерени в банкови сейфове в България, за които съобщиха от прокуратурата, че са 3,7 млн. лв. не са били негови, а са му били дадени да ги съхранява. Димитров обаче не уточни кой му ги е дал и с каква цел.

Да се вярва ли на Димитров на това негово признание, след като месеци наред откриваха сметки на негово име и броиха кеш милиони. Да му се вярва ли, след като бяха установени и негови имоти, и то на прилично високи цени? Засега явно няма друга възможност освен да се приеме признанието на Димитров, че е пазил чужди пари. Т. е. "Топлофикация" освен парно е била и банка, съхраняваща в трезор и банкови сметки милиони.

Единствен ли е Валентин Димитров, който съхранява чужди милиони? Човешко е - представете си някой депутат, министър, бивш министър да е надиплил черни пари за бели дни и тъй като жена му и тъща му харчат безотговорно - се обърнал към Димитров да му пази милионите. Така в трезор за милионите не се дължи данък, а и семейството на спечелилия парите живее спокойно, в хармония.

Вярно е, че за банка се изисква лиценз, изискват се паричен салон, гишета, трезори и прочие, но кой няма да влезе в положението на управник, който трябва да дене някъде спечелени милиони. Кой? Погледнато реално Димитров можеше да си изхарчи тези пари, да ощастливи я съпруга, я бъдещо дете, я майка, я красиви сътруднички на "Топлофикация", но той - не. Влезе с мълчание в ареста, запази мълчание месеци наред, и както се вижда май ще продължи да мълчи.

Тогава какво остава на наблюдаващия прокурор - прането на пари нещо няма да се докаже като обвинение, за пред данъчните - собствениците на милионите ще се погрижат. И за Валентин Димитров не остава нищо друго освен да чака да го пуснат на свобода. Противното би събудило съмнение, че Димитров или го пазят в ареста да не се получи летален изход, или пазят собствениците на милионите от данъчна гонка. Ако има дело, което да е показало, че нещата са дебели и сериозни - то това е точно делото срещу шефа на софийското парно. Чухме как се изпокараха за Димитров министрите Овчаров и Петков и как изрекоха тежки думи срещу софийския кмет, сигнализирал за шефа на "Топлофикация". На гражданството даже не се изясни дали от яд, че е разкрил Димитров ли вдигат пушилка или от ярост, че милионите няма да може да се ползват вече след като са минали през скандали в печат и прокуратура.

А това, че "Топлофикация" е била и банка - има логика в подобно заключение. Предприятието си имаше длъжници, събираше и събира дължими суми със съдия изпълнител, с една дума - колкото и да плащаш - все дължиш. Досущ като отношенията трезор-клиент.

И още нещо около банката "Топлофикация" и прокурорските мъчения да сътворят Обвинителен акт, годен за съда. Ще подържат Димитров още някой и друг месец в ареста с надеждата той да се пречупи и проговори, но шефът на столичното парно знае, че ще е жив докато мълчи. Вторият вариант за изход на прокуратурата е: да рухне здравословно Димитров, но арестантът е млад и това очакване трудно може да се осъществи скоро и без помощ отвън. Третият вариант е да пуснат след месеци Димитров и да използват специални разузнавателни средства /СРС/- така ще разберат кой или кои е/са тайнственият вложител в трезора на Валентин Димитров. Тук има друго сериозно препятствие: министърът на вътрешните работи, Румен Петков поиска прокуратурата да дава разрешения за използване на СРС. Тогава какво ще стане: прокуратурата да следи хора от властта? Пази, Боже!

Едно е ясно - в следващите месеци бившият шеф на "Топлофикация" ще продължи да търка наровете на следствения арест, на вложителите в трезора и банковите му сметки в Австрия и България ще им писне и тогава ще стане една: прокурори ще се правят на ударени, Димитров ще го пратят на лечение, а парите - за парите схемата се измисля в момента. Особено ако са пари на партия. Догодина отново се задават избори и не може милиони да стоят заключени, неупотребени.

Що се отнася до мълчанието на арестанта: той показа, че на него може да се разчита. С мълчание Димитров работи бавно, но сигурно за освобождаването си и за последващото оневиняване. Ако за едни мълчанието е злато, за шефа на парното, е живот. И след четири месеца в ареста той избра да бъде герой с мълчание, вместо герой с признания.

Пари се печелят и губят. Но всичко това е възможно единствено когато човек е жив. Така че, очакваме поредният провал на прокуратурата по най-раздухваното дело, що се отнася до Европа, на нея отдавна й писна от приказките ни.