Крайно време е Сергей Станишев да си припомни приказката за Вола, който рие

Крайно време е някой да припомни на премиера Сергей Станишев приказката, че когато Волът рие, на гърба му пада. Добре би било социалистът да отваря и попрочита, от време на време, някоя и друга приказка - поне заради поуките.

Последният случай със столичния боклук и препирните около него показаха, че всичко рационално, което се изрича и противопоставя на беззаконието и безнаказаността в държавата ни се възприема като импровизирана проява на насилие. Така възприе и вчера заканата на кмета на София Бойко Борисов да стоварва боклука на София на полянката до Министерския съвет, младият и все още не толкова опитен министър-председател, който си осигури телевизионни камери само за да изрече следното: "Кметът на София очевидно не може да вирее в нормална, диалогична среда, без да търси конфронтация. През последните седмици правителството работи много активно по въпроса за отпадъците на София, защото за една година кметуване Бойко Борисов не можа да намери никакво решение. Получава се вече така, че правителството решава всички проблеми на кметството, като този за метрото, и търси разумно решение за битовите отпадъци. Пита се за какво се плаща тогава заплата на Бойко Борисов. Няма да допусна да ми се говори с ултиматуми от страна на кмета."

Вярно е, че добрините на политиците често се израждат в хаос, но също така е вярно и че истината винаги е относително, още с възникването й. Ето защо няма обяснение твърдението на Станишев, че как правителството работело много активно по въпроса за отпадъците, а реално да няма нито следа от тези титанични усилия на коалиционния кабинет. И тъй като София не е Европейската комисия, която подопечните на Станишев непрекъснато затрупват с неясни обяснения колко много работят и какви усилия хвърлят, за да се присъединят към ЕС - то в българската столица нещата са далеч по-прости, даже прозаични. Засега усилията на правителство и президент се свеждаха по това да се предлагат варианти на кмета Борисов, които в следващите дни отпадаха и оказваха неподходящи. Престоявайки в отдел "Международен" на "Позитано" докато дочака звездния си миг, Станишев изглежда е пропуснал моментите, когато парламентът гласуваше непрекъснато на предишния столичен кмет Софиянски държавни гаранции за получаване на заеми от международни финансови институции. Така че, далеч по-просто щеше да бъде вместо да се упражнява в словесни двубои и млажедки тарикатлъци, премиерът да бе договорил с парламентарното мнозинство гласуване в Народното събрание за държавни гаранции по искане на чуждестранен заем за построяване на Завод за преработка на столичния боклук.

Психолози твърдят, че несигурното дете чупи играчката и отключва агресия, за да провокира отмъщение или привлече внимание към личността си. В този ред на мисли логично възниква и въпросът - защо троши крехкото политическо примирие в предизборната обстановка министър-председателят Станишев, за да захрани някои персонални комплекси или за да провали бъдещия изборен резултат на Георги Първанов?

Колкото до ултимативното говорене и заплатата на софийския кмет - Станишев трябва да осъзнава, че гласоподавателите, които ексхумират при всяка кампания добрата си воля, вяра и лоялност за да гласуват, са наясно, че след изборите тези качества остават без покритие от страна на поредните избраници. Така кампания след кампания избирателят постепенно се превръща в бивш избирател, импрегниран към лъжите и лозунгите на политиците. Така че проблемът за боклука не е единствено на кмета на София, а на говорещия и бездействащ явно умишлено премиер, тъй като, който трябва от гласоподавателите ще си направи съответните изводи след по-малко от две седмици. А провал на кандидата на БСП неминуемо ще повлече и премиера и крехкото коалиционно правителство. Ето защо да се размахва пръст на втория по рейтинг човек в държавата, да се третират столичани като непослушни домашни любимци, чийто стопанин ще бъде наказан е повече от несъстоятелно. Пленът на глупостта не е постоянна величина, а въпрос на мандат, Станишев! Зрънцата на изборното слънцестоене от 2005 са на привършване, а това изпарява вярата в която и да било предопределеност и се заплаща с безвремие и обезценяване на Чудото, един току що пръкнал се партиен лидер да поеме и кормилото на държавата.

Или казано по-просто: заради боклука, да не се озоват някои управници в боклука на историята.