Конференцията на Движението за права и свободи онагледи манталитета и амбициите на един лидер

В дните, когато преди 50 години в България бе проведен Априлският пленум и издигането на Тодор Живков в партията и държавата, далеч не толкова символично една друга политическа сила, в същността си етническа, проведе своя пореден партиен форум. С всичките салтанати на тоталитаризма, гримирани с демократични окраски, с невероятните пропагандни лъжи на една политическа сила. От документите на конференцията стана ясно, че Движението е единственият и незаменим стожер на толерантността и балансиране на принципите за интеграция на малцинствата, както и че това Движение е единственият носител и сторонник на либералните идеи в държавата и че единствено за тази партия най-малко можело да се говори за корупция. "Няма безплатен обяд в условията на пазарна икономика. Обръчът създава стабилност и сигурност на всяка система" - така лидерът на ДПС Ахмед Доган разясни на Шестата национална конференция на партията си темата за "обръча от фирми" около ДПС. "Обръчът" се появил на бял свят преди 5-6 години като противодействие на олигархизма в политическия живот. За появата му имало и икономически причини - опитът да бъде преодоляна умората от дългото очакване на стратегически инвеститори.
"Обръчът" възникнал и се развивал заедно с демократичното общество, пазарната икономика и конкуренцията, затова и се различавал от олигархизма, поясни Доган и продължи: "Ако от една каца или бъчва махнеш само един обръч, тя протича и започва да се руши във времето. Следователно обръчът създава стабилност и сигурност на всяка система".
Дали някой някога от правораздавателните органи ще посегне към обръча от фирми на Доган. Показателно е поведението на вътрешния министър Румен Петков, който на журналистически въпрос дали обръчът от фирми на Доган има нещо общо с корупцията, той отказа да отговори или да направи какъвто и да било коментар по темата. А Станишев в прав текст се скара на журналистите, че "не им бил коментатор".
Присъствието на представители на управляващата коалиция на конференцията на ДПС развеселиха гражданството с несъстоятелните си изявления и глупости в надпреварата да хвалят и лъскат имиджа на партньора си. На току що завършилия си партиен форум ДПС даде урок на останалите партийни лидери, как само ако покажат коленопреклонност ще бъдат приети за партньори. "Отчаяните хора вършат отчаяни неща" е казал един мъдрец. Така отчаянието от евентуален разпад на тройната коалиция доведе до срамни за политическия ни живот сцени. "Днешната конференция е особено важна, тъй като тя се провежда непосредствено преди очакваното членство на България в Европейския съюз" - това заяви заместник-председателят на НДСВ Николай Свинаров пред Шестата национална конференция на ДПС. Не му отстъпи и премиерът Сергей Станишев, който се отрече от историята на партията си и обяви за грях възродителния процес.
Неграмотността на политиците на прехода вече едва ли е в състояние да изненада някого, още повече когато за да измият срама от съглашателство и сделки развяват нелепици от близкото ни минало. Години наред журналисти и политици мълчат и не дават отговор на някои основни въпроси за миналото на ДПС, а именно:

• Защо чакаха пет години след смяната на имената си българите, изповядващи исляма и чак тогава решиха да се възмутят и започнаха да напускат България?
• Защо се мълчи как през лятото на 1989 г. Турция затвори границите си и много от заминалите се върнаха в България?
• Защо не бе проучен френският, турският и гръцки опит към интеграцията на малцинствата в техните държави?
• Как се стигна до абсурда едно религиозно малцинство да използва религията си, за да се определи етнически?
• Ако България граничеше със Сирия, Индия, Йордания или друга мюсюлманска държава, населението, изповядващо исляма щеше ли да се определи като сирийци, индийци, йорданци и прочие?
• И докога в медийното и политическо пространство на България ще битува абсурдното понятие "български турци? И още, и още много непрекъснато повтаряни въпроси, които остават без отговор.

ДПС се държи като наемател в този мандат на изпълнителната власт

"Запазването на партийната идентичност в една идеологически разнородна коалиция е истинско изпитание" са записали от ДПС в Програмна декларация от политическия си форум. Твърдение, което удивлява с несъстоятелността си, тъй като партийната идентичност и идеологията на Движението винаги и неизменно са били на етническа основа, независимо от фразите, с които напоследък радетелите му го преобличаха, като: национално движение, либерално движение и прочие.
Какъв му е келепирът на ДПС от този мандат на участие в изпълнителната власт? Голям и всестранен би било най-точното определение, тъй като: от една страна ДПС хем присъства много интензивно в управлението, хем негативите от това управление ще си носи единствено и само партията столетница - БСП. Както е известно в политиката "споделена вина" няма, обикновено се нарочва един грешник за провалите. Ето защо за Движението на Доган остават фанфарните възгласи, че България влиза в Европейския съюз с негов мандат, докато при провал на това правителство тутакси ще се задействат защитните механизми на ДПС, че ето, те дали мандата, но БСП и НДСВ не го употребили както трябва. Така ДПС ще се отрече до три пъти от коалиционните си партньори, при евентуален неуспех и падане на кабинета, само и само за да продължи безметежно неговото присъствие в политическия живот на държавата. Това е причината гафовете на Емел Етем по наводненията и използването на отпуснатите помощи да бъдат оставени на забравата на принципа на поговорката: "Всяко чудо за три дни". Така и корупцията на фирми близки до Движението остана в старите вестници, а за издънките на Нихат Кабил като министър, може да се напише учебник за некадърността в управлението на една държава, тъй като се превърнаха в дребни детайли от пейзажа на това управление. Днес, към днешна дата, истината е, че в България няма действащ полицай или магистрат, който би имал смелост да посегне на свещената крава ДПС - било то като партия, било като фирми, близки до партията. И ако в друг случай мандатите на изпълнителната власт се крепяха на: влизане в НАТО, отваряне и затваряне на преговорни глави за членство в ЕС, то сега лозунгът е: "в навечерието сме на приемането в ЕС", комбинирано с "да запазим етническата толерантност". Никой не задава въпроса как се запазва етническа толерантност, за да се покрият криминални деяния. Всички знаят, че 2 милиона българи пострадаха от потоп и наводнения, всички знаят и че минимална част от щетите беше покрита, но отчетност и сметка за това как и кой похарчи парите за помощи на тези хора, останали без покрив и прехрана - няма и няма да се търси. Това е сигурно, тъй като формулата е: щом си от обкръжението на Ахмед Доган - оставаш чист и недосегаем. Кое беше тоталитарното в случилото се на ДПС-конференцията? На първо място преизбирането на Доган отново и за пореден път за лидер на партията. Избор предрешен, тъй като други кандидатури нямаше!

Следващият тоталитарен момент бе, че ДПС пренебрегна и наказа журналистите с отмяна на пресконференцията след партийния форум. Защо? За да останат в пространството единствено изявленията на Ахмед Доган, обясняващи обръча от фирми, липсата на корупция и влизането в ЕС в мандата на ДПС. Известно е, че Доган не е Хелмут Кол та да го проверяват за партийни субсидии. Той не е Берлускони за да го разследват и обвиняват - той е единствен, той е недосегаем и вечен, колкото и лидери да се сменят в БСП, колкото и водачи и партии да се пръкнат от дясното пространство. Той може да не стъпва в парламента и никой няма да го санкционира, за да не се разпадне крехката коалиция. Той е дал заповед за мълчание на редовите си съратници и изявленията им са редки и предварително добре обмислени. Доган разкритикува медиите, че "отразяват в карикатурен вид правенето на политика в държавата и изостават от политическите реалности". Политическа реалност според философа Доган е единствено успешното присъствие на ДПС във властта. Разследванията за корупция, изчезнали пари от помощи за наводненията, внасянето на негодни и опасни за употреба хранителни продукти - са карикатурно отразяване на правенето на политика. Т. е. правилното отразяване в медиите на събития, свързани с ДПС и Доган е само похвалното. Критичните разследвания и анализи са неприемливи за философа лидер - те се оставят без коментар, докато бъдат забравени. Така на практика на последния си партиен форум ДПС-олигархията издигна паметник на присъствието си в най-новата история на България: с политическа наглост, цинизъм, и самочувствие за безнаказаност и недосегаемост.

Честито!