Започна Сезонът на Маргаритките: партии и кандидати късат листенца и броят: ще ме подкрепи - няма да ме подкрепи

Когато в едно обвинение за престъпления липсва фиксирано място - това обвинение не може да бъде взето под внимание в бъдещ съдебен процес - твърдят юристи. Така се случва и с изборите тази година: говори се за дясно център като фискирано място в политическото пространство за дадена партия, за по-ляво от лявото, за либерален център - дясно. Дясно-център е толкова фиксирано място, колкото слонът ражда пеперуди. Т. е. каквото и да свършат кандидатите за президенти и лидерите на партии около тях - няма да се зачете за престъпление и то ще е единствено в рамките на приетото.

На политиците им е лесно да вършат глупости, едно от многото несъстоятелни неща, които запълват ежедневието им е, че те трябва да се вземат и приемат на сериозно. Единствено политици раждат дивотии, сякаш уверяват избирателите си, че в безмислиците е силата. Перчат се с безполезните си визии, въпреки че светът до изборите им е обръщал толкова малко внимание, че спокойно са си минавали за неродени.

В началото беше схемата Симеон - Бойко Борисов

- виждали ли са се, кой кого би подкрепил, или кой от коя сила би могъл да се яви за избор на държавен глава. В един момент се оказа, че генерал Борисов не приема присъствието на НДСВ в тройната коалиция. Самото НДСВ напоследък също даде сигнали , че не се приема в коалицията и защо да го прави, след като каквото можаха взеха, каквото си пожелаха - изтъргуваха и сега единият крак им е извън коалицията, но другият е стабилно вътре в нея. Така че тук проверката - обича ме, не ме обича - даже не се състоя. Борисов се е обърна надясно, а НДСВ посреща предизборната кампания все още не излъчил свой кандидат за президент. И тъй като, когато става дума за постигане на определена цел - политици могат да махат с опашка само и само да докопат целта - след като социалистите се извъртяха за царските имоти - дворяните загубиха интерес към тях като партньори, спокойни, че лидерът и носител на названието на партията им няма да хване самолета за Мадрид като ги остави без име. А оспорват, че България е рай! Рай си е, щом някои могат да не плащат данъци и да присвояват държавно имущество. Нали това бе Раят - без данъци и неприлично богат?

След края на мандата всички, които са запознати със законите на политиката са наясно, че рейтингът на всеки един от партньорите в коалицията ще е критично нисък, но това е животът - едно дава - друго отнема.    "Ако десните излъчат обща кандидатура, със сигурност ще имаме нов президент" заяви депутатът от опозицията Стойчо Кацаров още преди да е наченала сериозната борба за излъчване на кандидати за държавен глава. Последвалите събития показаха, че обща дясна кандидатура е мисия невъзможна. Ако в дясното можеха да излъчат общ кандидат, то в същото дясно едва ли щеше да има партийки и още по-малки движенийца - те, десните щяха да си бъдат единни. И въпреки обречеността на предварителните протяжни битки в дясното, там се насочиха прожекторите на медиите, там протичат драми и терзания, там се изиграха няколко слаби представления за това кой да води бащина дружина.

Докато в дясно се бореха със зъби и нокти, откъм царедворците се излъчваха послания от рода на "Либералният център трябва да излъчи свой достоен кандидат", появиха се и само предложили се кандидати като Николай Свинаров и Даниел Вълчев - имена познати, но тотално неизбираеми.

А народът гледаше - тих, невъзмутим...

Единствено на избори политици и личности от най-разнообразен калибър са в състояние да покажат, че както идеите им, така и тяхната липса могат да причинят заболяване. Че всяка кампания е в състояние да прибави глава в историята на човешката глупост, че са природно бедствие, което трудно се контролира. И най-накрая - единствено политиците са в състояние да демонстрират колко голяма е силата на Нищото.

Ще започна със земеделска водачка, която остави знаменателно послание, че няма да бъде ничия метла и отпраши за САЩ. След нея се появиха десни послания в стил "Да се изправим срещу Първанов!"

"Мога отсега да пожелая на Георги Първанов успешен втори мандат" каза точно преди месец столичният кмет, генерал Бойко Борисов, това се случи в деня, когато стана ясно, че Иван Костов е издигнал за свой фаворит, конституционния съдия Неделчо Беронов. Без да се е обединила десницата, във време, когато на дневен ред стоеше и кандидатурата на Петър Стоянов! Стоянов отстъпи и се оттегли, като веднага съжали, че го е сторил. Това пак не обедини дясното - точно обратното се случи: от осем партии в дясно, останаха две-три, подкрепящи кандидатурата на Беронов. Налице бе усърдието Иван Костов да обучава в движение десни лидери на партийна дисциплина. Резултатът се оказа плачевен и нулев.

Поведението на самия Беронов напомни на лятна буря: ту декларираше, че ще се яви само ако го подкрепят всички десни, ту забрави заклинанията си и бе доволен и на минимална подкрепа - но единствено и само от партии и движения в дясно. А както е известно: на избори не гласуват партии и движения, на избори гласуват граждани на държавата. Точно тази даденост загърби юристът Беронов когато начена да хули настоящия президент с изрази на политическите си заклинатели - Иван Костов, Ат. Атанасов и подобни. Да се съобщава на гражданството, че президентът Първанов е подкрепил съставянето на кабинета Станишев не беше нито новина, нито аргумент в борбата за противопоставяне на действащия държавен глава. Първанов, както и предшественикът му Петър Стоянов бе в капана на политическата сила, издигнала го за поста му. От политическата си принадлежност нито един политик не може да избяга. Погрешните и непопулярни действия на правителството хвърляха сянка на бившия си лидер Първанов, и той бе в позиция не винаги да е в състояние да им се противопостави - колкото и да се искаше това на привържениците му. Така останаха без отговор питанията по разполагането на американски бази на територията на страната - проблем, който породи мълчание, витиевати изрази и закъснели обяснения от страна на Георги Първанов. На предложението да поиска референдум за базите - президентът също отговори с мълчание.

За базите и от дясното пространство не се чу нищо. Кабинетът бе поставен в партер и нямаше полезен ход. Стигна се дотам, да се одобрява с гласуване текст, който не бе прочетен даже от гласуващите в правителството и парламентарните комисии. Ето защо да се говори за подкрепа на действията на кабинета от държавния глава, от страна на опозицията, след като самата опозиция е беззъба и още не са й поникнали млечните зъби е меко казано нелепо.

Същите драми се разиграха и с поредното повдигане на въпроса за спирането на АЕЦ "Козлодуй" - и тук президент и опозиция мълчаха оглушително. Скрилият подписката от 500 000 недоволни, Огнян Герджиков също опозори поста си с това си начинание. Няма в света парламентарен председател, който би си позволил да скрие подписка от 500 000 граждани. Оттук нататък е ясно, че тези половин милион подписали се няма да дадат своя глас вече нито за партията на Герджиков, нито за някоя от опозиционните партийки, а още по-малко пък за партията на социалистите. Никой в държавата не си мръдна пръста да направи референдум за спирането на "Козлодуй", никой не обърна внимание на предупрежденията за надвисващата енергийна катастрофа и финансова, която ще възникне след 1 януари 2007 година. Единствен столичният кмет се опита да поиска сметка и преразглеждане на това държавническо безумие, но в последствие бе спрян и също замълча.

Въпросите на деня и посланията на политиците - разминаващи се бързи влакове

Това бяха и са въпроси на деня: разположените американски бази, енергийната зависимост, към която тласнаха страната: Н. Михайлова, Соломон Паси, Р. Овчаров, и всички депутати от времето на последните три правителства в държавата. Към тях ще прибавя и безобразното поведение на Миглена Кунева, която си позволи да разиграе цял един народ като го държи в тъмнина и неизвестност относно подписаните условия по влизане на България в Европейския съюз в затворени при пълна секретност глави, договаряни лично от нея. И за това и от ляво и от дясно никой не посмя да наддаде ропот и поиска прозрачност и достъп, както за политици, така и за гражданството, което се очаква да гласува на есенните избори.

 

 

В продължението: "И най-мъдрият си е малко прост" с интригата как и кои партии и лидери се опитаха да провалят бъдещата политическа кариера на столичния кмет. Защо Борисов оттегли за месец подкрепата си за Първанов и продължи да бъде в центъра на кандидат президентските предизборни процеси. Сезонът на Маргаритките - втора част.