В България животът напомня на психиатрично лечение - топъл душ - студен душ - топъл душ-студен душ. Поне така твърдят запознати, че лекували в лудниците. Не минаха и 24 часа от цирка на министъра на образованието, който показа на репортерки ученическия си бележник с отличната оценка, която му бил поставил премиерът Станишев и ето ти изненада. Вестник "Труд" съобщи, че от програмите отпадали, като определени за неподходящи, автори като Алеко Константинов, Валери Петров, Александър Пушкин, Виктор Юго и Пенчо Славейков за сметка на включени произведения като "Принцът и просякът", "Минзухари" и прочие творби. Литературата е област, в която е опасно да се сравняват по величие едни автори с други. Но да се махне "Бай Ганьо" и се замести с "Минзухари" - някак не върви.

Още се помни денят, в който настоящият държавен глава поздрави поета Валери Петров, който бе сред новоизбраните академици, редовни членове на БАН. И около тази академична церемония също стана литературен гаф, когато се намериха мастити експерти, които се усъмниха в качествата на класика Йордан Радичков да е сред академиците, но нейсе. Съществено бе друго: Георги Първанов призова управляващите да превърнат науката и образованието в свой приоритет. Е, ако това решение на някакъв висш чиновник изостанал от кабинета на предишния царски режим може да мине за приоритет в образованието - по-добре би било тогава изобщо да не се определят приоритети.

Вярно е, че един автор като Алеко Константинов - Щастливеца има доста пиперливи произведения като: "Пази, Боже, сляпо да прогледа", "По изборите в Свищов, и "Бай Ганьо", но чак да махат автора им от учебниците - вече е прекалено. Това и по Живково време не посмяха да направят от министерство на образованието! Или дворянинът министър се е уплашил, че будните българчета ще съзрат прилики на днешни политически нрави с тези от Алековите произведения? Е, тогава действително няма спасение.

Алеко Константинов бе български писател и общественик, който по време на Руско-турската освободителна война е бил писар в канцеларията на свищовския губернатор. След това учи в Русия, и след завръщането си е съдия, прокурор, два пъти уволняван по политически причини. Най-накрая остава адвокат на свободна практика до деня на убийството му.

Няма да има спасение за родната ни политическа класа, ако в бай Ганьо децата в училище съзрат национални комплекси, социални пороци, груб практицизъм, примитивна психика, ниски духовни хоризонти съчетани с арогантност, липса на морални принципи и ниска култура - все качества съвременни и за днешните български политици. Струва си образователният министър да се презастрахова.

Дирейки повече следи за личността и творчеството, за признанията на поета Валери Петров се натъкнах на една авторка, Антоанета Алипиева, която казва нещо знаменателно: "Мърдостта на детството е мъдрост на битието". Ето от това бягат образователните чиновници, изхвърляйки Алеко и Валери Петров от програмата в училище.

Превел цялото творчество на Шекспир, превеждал Джани Родари, Ръдиард Киплинг, Сергей Михалков, Валери Петров е изправен отново пред изпитания, напомнящи младостта му. В онези години той е принуден да се подписва с името на майка си, Мария Петрова, преподавателка в една от столичните гимназии, вместо с еврейската си фамилия - Меворах. "Трудно се печата с име на евреин" споделя в спомени за тези времена поетът. Днес трудността за Валери Петров е в свободата, онази, "млада и красива", както я нарича поетът в стиховете си, "затворница на вчерашната власт", която хуква с писък: "изглежда, че съм подранила"! По ирония на съдбата Валери Петров е носител на литературната награда на Министерството на просветата за 1987 г., същото министерство, което днес го изключи от учебната програма.

Няма кой да спре безумието в годините на промени, да се определят авторите за учебни програми от хора бездуховни, объркани в представите си за нужно и ненужно. Не се цени интелигентният словесен израз в общуването. Съвременната лексика днес е по дуварите и стените на метрото, изрисувана със спрейове или в чата в мрежата, откъдето младите трудно излизат. Замениха усилията за индивидуално разсъждение и позиция с тестове, които се попълват от учениците като фишовете в Еврофутбол. На управниците не са нужни граждани, които разсъждават и имат лично мнение. Заменят националната ни идентичност с чужда. Един министър, известен с желанието си да стане и президент, си позволи да изхвърли от учебната програма едни от най-светлите като душевност автори. Едно е да наблягаш на загладената прическа и свиренето на пиано пред ахкащи репортерки, а съвсем друго - да тръгнеш да се мериш с колоси в националната литература.

Това ли искахме, към това ли се стремихме? Едва ли. Това постигнахме.