От "Топлофикация" до Нешка Робева, Беронов и назад

От какво защитиха културните дейци Нешка Робева? * Клевети ли са данните от прокурорската проверка? * Културата - доведеното дете на всяко правителство * Подкрепата на политици е вредна за здравето на човека

Сурови са нравите на демократичния преход - тъкмо излезе на повърхността голяма афера за корупция и злоупотреба със служебно положение и скандалите не спират. В печата бе изнесено, че "Топлофикация" е платила билети за спектакъл на трупата на Нешка Робева, което не бе вменено като престъпление на бившата прочута треньорка по художествена гимнастика, но гражданството тутакси бе залято от обяснения, възмущение и тъпи подигравки.

Защо се вдигна шум около Нешка Робева? Защото в документацията на "Топлофикация" фигурират данни за дадени пари на трупата на Робева, което далеч не я превръща автоматично в набедена или престъпник личност. Друг въпрос е дали е нормално точно невралгичната във всяко отношение фирма да харчи средства като за последно. Но това е практика - и в други държави, и в родината. Колкото до арестанта Валентин Димитров - то едва ли ще се намери човек, който да повярва, че е мислел за възвишени неща, когато парите за спектакъла на трупата на Робева са били дадени.

Фактът с тези отчисления явно развълнува до дъното на душата треньорката на златните момичета от епохата на успехи в художествената гимнастика, та тя скочи възмутена и съобщи, че не може нейните занимания да се приравняват с покупките на джакузи и прочие екстри на топлофикационни началници.

Не може и никой не сравнява шоуспектакли с масажи в работно време и палави девойки, трудещи се усърдно за релаксация на топлофикационния началник, понастоящем арестант. Лошото е, че Робева и всички занимаващи се с култура личности в родината са наясно, че културата е доведено дете за всяка власт от периода на демократичния преход. Тя е нежелано дете и за държавния бюджет, който се скърпва под зоркия поглед на Международния валутен фонд. И това е очевиден факт откакто властта в България отдавна не е на трудещите се и тези, които чакаха близо половин век Световната революция. Ето защо е странно защо български културни дейци тръгнаха да подкрепят Нешка Робева и това, което тя върши с трупата си по сцените на България и чужбина. Робева не е от личностите, които се нуждаят от подкрепа - доказала го е през целия си съзнателен трудов път. Тя и трупата й, както всяко културно събитие се нуждаят от пари. Така че, да се правят инсинуации с името на Робева си е явление обречено отвсякъде. От какво защитиха така наречените културни дейци Нешка Робева - от нея самата може би и чувствителността й към личния й партиен избор? Но това не е въпрос на защита за културни дейци. Всъщност Робева и трупата й не се нуждаят от защита и това е известно още от момента на поява на трупата й на родните сцени и тези в чужбина.

Колкото до това, че видите ли към Робева били отправени клевети - то тук не мога да се съглася с културните дейци Въргала и Дейвид Славчев, най-малко защото документите и преведените средства не могат да бъдат окачествени като клевети, а факти. Също така и "скандалът със закупени билети" няма как да е скандал за Робева, а по-скоро е скандал за хала на културата в държавата и управниците й. Така че, възмущението, което бе изразено на пресконференцията по повод спонсорирането на трупата на Робева трябва да се отправи към министъра на финансите Пламен Орешарски и Тримата другари, лидери на управляващата коалиция. Златното момиче от близкото минало Лили Игнатова заяви на пресконференцията с Нешка Робева, че "Всеки се нуждае от духовността, която дава изкуството" и допусна съществена грешка. Истинското послание е "Всеки, който е извън властта се нуждае от духовността, която дава изкуството", тъй като още е пресен споменът за негласуваното в парламента ДДС върху книгоиздаването.

Парите на клиентите на "Топлофикация" не са откраднати от хора на изкуството - опита се да оневини без нужда Робева и трупата й - Лили Игнатова. А това прозвуча като топлата вода е топла. Естествено, че при спонсориране няма кражба за субекта, който получава парите - и това е ясно и по света и у нас. Обратното вече е нелепо и тъпо. Както нелепо и тъпо е да се свързва културно събитие с политическа ориентация. Подобен феномен напомня епохата на историческия и диалектическия материализъм, когато партийни дейци диктуваха дневния ред на живота. Днес разликата е в бройката и състава: трипартийна коалиция от социалист, предводител на липсващото дворянство и един от етносите диктуват дневния ред в държавата от позициите на изпълнителна власт. Колкото до отношението на управниците към културата то е сходно с това, което имаха болшевиките към църквата, т. е. отричаха я и се опитаха да я унищожат. Но това се случваше в епохата на героите на труда, а днес е ясно, че героите нямат нищо общо с труда.

Политическа инсинуация ли е изнесеното в доклада на "Топлофикация"? Лично аз не бих приела нещата по този начин, и то само защото когато политиката се свърже с културата, от това страда единствено културата. В този смисъл и ако някой е целял инсинуации, които да свържат работата на Нешка Робева с политическата й ориентация, то и това е чудо за три дни. Политиците са като мухи еднодневки - днес са на власт - утре не ги помнят, животът го доказва непрекъснато. Проблем е обаче, когато културата тръгне да подлага рамо на политиката - тогава няма как партийната идеология да не хвърли сянка върху културното събитие или авторите му. Партийните пристрастия са личен избор на всеки човек и те не бива да са аргумент в конфликтни ситуации. Ето защо обяснения за това дали Робева си е подменяла партийната книжка и дали е присъствала на партийни събрания са напълно излишни, още повече, че са неин личен избор. Както въпрос на виждане са излезлите карикатури в ежедневник, които свързват Темида - "Топлофикация" - БСП и Нешка Робева. По същата вестникарска логика Темида и "Топлофикация" може да бъдат свързани със Световната банка /отпуснала заем на дружеството/, Мобилтел, с фирмите за джакузи и вани, с фирмите за позлатени кранчета в баните и разкрепостените девойки, които са помагали на шефове на набеденото дружество да релаксират. Така че нека да не се развяват партийни пристрастия в тази мерзка история с ощетените клиенти на "Топлофикация", едно е пари от дружеството да отиват за партии и политици, а по-различно е с пари от фирмата да се спонсорира културно мероприятие.

Затова нека всеки културен деец оставя у дома си партийните пристрастия и да си върши работата на фронта на изпосталялата откъм средства култура, защото културните събития остават като спомен и факт. Колкото до партийната принадлежност, то тя винаги е нож с много остриета за хората на изкуството. Симпатиите към дадена политическа сила в България все още носят единствено негативи. По подобен начин ще обере пасиви и подкрепата на една оперна прима със световна известност като Александрина Пендачанска на Иванкостовите усилия да утвърди за кандидат за държавен глава Неделчо Беронов.

Човек, докато е жив - греши. И то най-много, когато свърже личността си с политици и кампаниите им. А подкрепа на неизвестен и недоказал се кандидат далеч не е същата веселба като политикономията на социализма, с която пълнеше главите на студентите по живково време Иван Костов.

Когато един политик е желан и обичан, той не се нуждае от подкрепа на списъци с личности, които да застават до него, зад него или го издигат и крепят. Ако днес беше жива кметицата на село Гела, която даде на англичаните да разберат що е българско достойнство, то тя щеше да бъде избрана на първи тур за държавен глава. Без списъци, без обиколки, без заклинания, без портрети от дуварите и без нечленоразделни интервюта в сутрешни телевизионни блокове. Гражданството иска личност за държавен глава и това е обяснимо. Ето защо то ще загърби кандидатът на неосъществените дворяни, кандидатите, които каканижат с провинциална непосредственост лозунги и обещания, както и тези, които мастити партии са поели върху рамената си като на първомайска манифестация и ги подмятат като герои от забоя или многомашиннички.

Що се отнася до корупцията, която бе разкрита в "Топлофикация", то тя е една хилядна част от ширещата се корупция в държавата. И вместо да я претакат наляво, надясно, партийно и безпартийно - крайно време е прокурори и дознатели да запретнат ръкави и да се заемат и с други подобни случаи на корупция. И арестантите по разследваните случаи да не бъдат водени по заведения - поне докато са с мярка за неотклонение "задържане под стража".

Явно в тази държава политиците няма скоро да сгъват цирка и да поемат - който откъдето.

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене