Вчера ни напусна бащата на Тримата глупаци, човекът с най-добра усмивка, Доньо Донев. Бог го прибра при себе си и за себе си. Сигурно Раят е станал скучно място, щом ангелите допряха до Доньо. Прибраха го, за да им рисува по облаците и да ги весели. Прибраха го, за да останем без него, вече много повече от Трима глупаци, тълпа глупаци, а Доньо не си падаше да рисува тълпи.
Със смеха си, Доньо беше съвест на времена и хора, лишени от съвест.
За мен Доньо бе човекът, който ми доказа, че политиката е мръсна работа. Политици удариха Доньо с досие, заради негови карикатури. Това могат политиците - да удрят хората, да ги унижават и унищожават. На политиците, капнат ли сълзи в кръвта - им става розово! Доньо се довърши с притъпеното острие на сатирата си, мъчително и самотно.
От този удар той се пречупи, от тогава тръгна към Края. А от този Път, посока връщане - няма. Остави ни бе познатите рисунки, без смеха, без иронията, за да тъпеем сами, тълпа глупаци, които позволиха Бащата на тримата да бъде съсипан.
Ето защо правото да бъдат с Доньо получиха ангелите. А ние ще разлистваме стари карикатури, ще гледаме, ако някой пусне старите филми за глупаците и ще си тъпеем сами... Защо не е възможно най-високо в държавата да се удостоява човешкото достойнство?

Съдбата не прощава на онези, които не са се провинили с нищо. Затова и Доньо вече ще ни се смее отгоре - сред облаци, светлина и обич. Поне това му остана...