Човек има чувството, че е бил сляп като Омир.
И глух като Бетовен.
Станислав Стратиев

Преди дни, недалеч от Палермо беше арестуван босът на сицилианската мафия Салваторе Ло Пиколо. Сред вещите му, които бяха конфискувани от полицията, имаше един много интересен документ - списък на 10 правила за поведение на истинския мафиот, които забраняват изневярата и задължават винаги да се говори истината.
Салваторе Ло Пиколо, по прякор Барона, се смята за приемник на "боса на босовете", "Кръстникът" на сицилианската мафия Бернардо Провенцано. Провенцано беше арестуван през 2006 г., след като 43 години се кри от правосъдието. Известно е също така, че Ло Пиколо е поддържал тесни връзки с американската мафия.

Лист хартия с написан на машина текст, наречен "Права и задължения", беше намерен в кафяв кожен портфейл, принадлежащ на Салваторе Ло Пиколо. И така, заповедите на истинския мафиот гласят:

1. Никой не може да се представи директно и лично на някой от нашите приятелски кланове. Задължително на срещата трябва да присъства трети човек, който да представи двамата един на друг.
2. Никога не се заглеждай по съпругите на приятелите си.
3. Никога не се виждай с ченгета.
4. Не посещавай клубове и барове.
5. Винаги трябва да си на разположение на Коза Ностра, дори и ако съпругата ти ражда.
6. Не закъснявай за уговорените срещи и не ги пропускай.
7. Отнасяй се с уважение към съпругата си.
8. Когато те питат нещо, казвай истината.
9. Не присвоявай пари, които принадлежат на други хора или фамилии.
10. Член на Коза Ностра не може да бъде човек, който има роднини в полицията, който изневерява на жена си, както и хора, които имат лошо поведение и не държат на моралните ценности.

Почти по всички точки от тези правила, българският мафиот губи и не се класира: и по изневярата на съпругата, и по това, да не се среща с полицаи, и по това да не посещава клубове и барове, и по това да казва истината и по това - да не присвоява пари на други хора.
Има ли в България мафия? Засега упорито се твърди, че няма, но в същото време определението за мафия предполага връзки на политици с организираната престъпност и сенчестата икономика. Все пак в една държава не може да има две мафии - една на сенчестия бизнес и друга - на политиците. Класиката е двата компонента да се свържат. А българинът не бяга от класиката - по-скоро я прегръща като Символ верую.
Дали са хора на честта и дали са "братство" като италианските мафиоти техните български следовници? И тук удряме на камък, защото българите действат на принципа "Всяка коза за свой крак".
Тогава? Какво още различава българите от италианците. В Италия политиците, които са свързани с мафията се крият, отричат и не демонстрират подобни познанства. В България всички са наясно, че политиците имат сив бизнес, движен от хора в сянка. Така е по-лесно и не води до нервно напрежение.
Разликата е, че в Италия, ако някой каже по телевизията, че политици изнасят пари с чували през ВИПа- на Аерогарата, прокуратурата тутакси ще разпита авторът на това твърдение.
В България авторът ще продължи да си живее безметежно, а прокуратурата ще чака да се забрави скандалното изявление, защото все още слуша политиците и се съобразява с тях.
В България всичко е свързано: изборите са за пари и спечелването им е въпрос на пари. Българинът гласува винаги за последно и след това се ядосва по познатия разочароващ начин на политиците, за които е дал гласа си.
За да спести терзания и излишни разочарования на гласоподавателите си, българският политик мина на вариант да купува гласове. Или да си ги осигурява с туризъм.
"Добре защитени бизнесмени печелят от сивия бизнес" - каза американският посланик Байърли. - Българинът остана незаинтересован от думите му. "В Америка също имат сив бизнес, имат и мафия, а у нас - няма нищо черно на бяло - живее спокойно българинът. - Имаме милионери, имаме и политици, които живеят като милионери - откъде са милионите - те си знаят." Това е българският начин на мислене, като състояние на духа е.
Тогава какво остава? Остава в родината свързаните с мафията техни закрилници от политиката да си поставят надписи на гърдите и така да се движат! И тогава прокуратурата ще мълчи, полицията ще се занимава с дребни нарушения на закона, а вестниците ще тръбят колко са борбени българските полиция и прокуратура. Толкова борбени, че чак президентът е доволен от работата на полицията и прокуратурата...
За обикновения безименен данъкоплатец остава да е беден и деен. И да търси обяснение и да не търси - все тая - няма да дочака търсеното.
Той влиза в затвора и става човек, а тези, които са за затвора управляват от негова име и живеят вместо данъкоплатеца като хора.
В крайна сметка на тези, които все още са на свобода не остава нищо друго освен да четат табелите на свързаните с мафията политици и да си лягат спокойно, че поне престъпниците са известни.
В България има закони за пред Европа, но законност няма. На политиците никой не вярва, но те не се интересуват от това. Затова българинът полека - лека намразва гласността. Заради нея всички в Европа са наясно, че за българина наивността не е професия или генетично заложен дефект, а национална съдба. И това продължава до дълбоки старини.
В цялата тази история за политици, обвързани с добре печелещи бизнесмени има скрит смисъл и не всички го знаят. Затова е скрит.

Как тогава прокуратура и полиция да открият някой от мафиотите. Няма как.