Марксистът и СДС вече крачеха по различни пътища преди избора за президент през януари 1992 г.

На човешката памет не може да се разчита,
а още по-малко, на късата...

Съдбата има навика да си прави шеги, една от тях е, че рожденият ден на бившият президент Желю Желев съвпада с националния празник на Република България, 3 март. Докато присъствието на самия Желев в политиката далеч не може да се нарече празник.

Тази публикация бе провокирана от поканата на днешното СДС към президента Желев да посети сградата на синята централа, "Раковски" 134 по повод 18-годишнината на СДС. Дни след изявлението на социолога Румяна Бъчварова, която направи прогноза, че в следващия парламент БСП ще има слабо присъствие.
На фона на това социологическо проучване, така нареченият лидер на СДС, Пламен Юруков покани бившият президент и още по-бивш член на сините да отиде в тяхната централа. Типично в свой стил, Желев използва поканата, за да се направи отново на политик, /въпреки че остана в съзнанието на българите като не особено успешен президент-бел. Л. М./ и разви теорията, че социалдемократите и зелените на Каракачанов /които днес гравитират при социалистите - бел. Л.М./ не трябвало да си отиват от СДС.
Основен плюс за БСП според Желев било приемането на България в Европейския съюз, НАТО, американските бази в България и изпращането на контингентите ни в Афганистан и Ирак. Това показвало едно ново управление, което не прилягало много на лява партия, но БСП просто хванала дневния ред на българското общество и това я задържало на власт, коментирал пред сините Желев.
В същото време бившият президент изразил учудване, че след 18 години СДС е оцелял, въпреки, че подобни движения в други държави от бившия социалистически лагер в Югоизточна Европа постепенно слезли от политическата сцена.

Пред сегашните седесари Желев бил категоричен, че Костов пречи на обединението на десницата и, че именно лидерът на ДСБ е причина да загуби СДС, тъй като след като извършил приватизацията, той съборил моралния престиж на сините. Още повече, че обединил Съюза на демократичните сили и го превърнал в единна партия.
Лидерът на днешното СДС, Пламен Юруков бил засипан с комплименти и прогнози за добро политическо бъдеще от Желев, като самият Юруков от своя страна отговорил, че "Едва ли има нещо по-въздействащо и по-емоционално от това да разговаряш с "бащата на СДС".
Няма да коментирам тук "бащата" на СДС, защото той е най-малко Желю Желев, но даже да приема версията на Юруков, че бившият философ марксист е бащата на СДС, то с пълно основание мога да заявя, поглеждайки назад във времето, че именно този "баща" разплака майката на сините докато беше в политиката.

За това как бе предпочетен за председател-президент Желю Желев, за това какви първи стъпки направи той на Кръглата маса, за публичното шантажиране на депутат с досие за съпричастност към специалните служби, което също бе Желево дело от утре четете поредицата от публикации за истини и неистини около пребиваването на философа марксист в родната политика.

Така ще прочетете и си припомните и за:
Кой остава президент, след като зад гърба му съветник от кабинета му се договаря в чужди държави по неясни сделки?,
Кой остава президент след като скандално от кабинета му си отива втори негов съветник?
Кой остава президент, след като в публичното пространство се пуска списък на дипломати разузнавачи?
Кой остава президент, след като провокира свалянето на действащо правителство, издигнато от политическата сила, към която е принадлежал и Желев?
Кой продължава да бъде президент, след като се е отказал от политическата сила, която го е издигнала за този пост?

Желю Желев проправи пътя на една етническа политическа сила да остане в политиката. Той скри за обществото Доклад за турцизиране на населението в смесени райони на страната.
Въпреки че сам се определяше като честен и почтен, и въпреки че обяви по националното радио, че е с най-висок политически рейтинг.
Той мълча, когато излезе в пресата Доклад на контраразузначането за истинската същност на Движението за права и свободи.
За неговото право, което му дава чл. 98, ал. 3 от Конституцията, за да се подписва и сключва международни договори, и оттам за оставането на Желев в политиката 64 депутати се подписаха и сезираха Конституционния съд.
Алинея 3 на член 98 определя правото на президента да подписва /сключва/ международни договори със закон, но такъв закон не бе гласуван от парламента! С една дума депутатите приемаха, че президентът Желев нарушава Конституцията.
Той събра 12 младежки организации, в които не членуваше никой, за да ги приобщава към себе си като политик.

Като главнокомандващ не нареди да се потърсят милионите на отбраната, които зачезнаха след 10 ноември 1989 г.
Той си пишеше с турския президент Демирел, без да уведомява за съдържанието на писмата парламент или правителство.
Той казваше: "Не искам да влизам във властта" и в същото време се месеше, и в изпълнителната власт. Социалистите заявяваха нееднократно, че не приемат самоопределението на държавния глава Желев, като "президент на прехода".

"Западът трябва да нанесе въздушни удари срещу сърбите" заяви във Вашингтон българският държавен глава, цитиран от журналистката на Асошиейтед прес, Джийн Креймър. Това бе отговорът, който даде Желев във фонда за подпомагане на общия мир "Карнеги".
В рамките на 24 часа Желев отлагаше и насрочваше отдавна планирано посещение в Германия! По Си Ен Ен той внуши на милионите зрители, че Западът бил виновен за изборната победа на комунистите у нас /1995 г. - бел. Л. М./, тъй като не бил предложил "нещо като нов план "Маршал". Нещо като политическа просия в наше време...

Той води хорото на втората сватба на Ахмед Доган.
Той твърдеше, че си е позволил да упрекне американския президент Бил Клинтън, че ходи къде ли не, а на Балканите не е стъпвал. САЩ стъпиха на Балканите, но по на запад от България и последиците бяха хиляди жертви в една безсмислена война за нашите съседи - сърбите.
"Ако много ме ядосат, ще се кандидатирам отново за президент" твърдеше Желев и без да го ядосва никой, го направи. И то след като на Боянските ливади твърдеше, че най-голямата му грешка била, че станал президент.
Той твърдеше, че в тайна квартира било взето решението да се кандидатира за президент. Събитията по-късно показаха една друга истина.
Кой беше дисидент - Желев приватизира тази дейност да определя истинските дисиденти, без никой да му го е възлагал...

18 години вече сме свидетели как се пренаписва историята на прехода. За това какво се случи около философа от село Веселиново след 10 ноември четете свидетелства на участници от тези години.
Философската наука вероятно загуби от влизането на Желев в политиката, но сигурно е, че България не спечели от присъствието му там.
На 18-ата годишнина той отиде в централата на СДС и похвали социалистите - остава от "Позитано" да му върнат партийната книжка и членството в столетницата...

От утре четете: Насън човек и хвърковато става

---

* Каламбур с филма "Риба, наречена Уанда" - бел. авт.