Президент и главен прокурор наложиха свои хора на Върховния съд и Следствието

Човекът е несъвършено същество, но и незавършено.
Ето защо съдбата го храни с ключове,
а крие от него шперца
Любиша Георгиевски, писател

Cogito ergo, sum е казал Декарт, което на родния български език ще рече: "Мисля, следователно съществувам". Ако беше жив френският философ Рене Декарт цяла кохорта от политици, партийци, магистрати би била несъществуваща, защото във въпросната кохорта говор има, но мисълта нещо закъснява, а често и липсва.

Доказа го пряко предаваното заседание на Висшия съдебен съвет /ВСС/, на което бяха избрани председател на Върховния касационен съд /ВКС/и директор на Националната следствена служба /НСлС/. Новината от това заседание е, че най-после стана ясно защо държавният глава се е съгласил да бъде разтурено контраразузнаването и да се създаде с някакъв си калпав закон Национална служба за сигурност. Цената е: хора, на лансирания от него учен за Главен прокурор, Борис Велчев, да оглавят и останалите две водещи институции в съдебната система - ВКС и НСлС.

В този свят всичко е измама или идеология - сочат последните 17 години. Заседанието на ВСС доказа това твърдение днес, при избора на председател на ВКС и директор на НСлС. Не знам на кого е хрумнала блестящата идея да се предава на живо това важно заседание на ВСС по Българското национално радио и Българската национална телевизия, но това даде ясна картина на случващото се в съдебната система и знак, че надеждите на ЕС да бъде завършена съдебната реформа в България успешно са си само илюзии и нищо повече.
В началото на заседанието бе изборът на президентския съветник проф. Лазар Груев за председател на ВКС, което всъщност си беше и единствената кандидатура за този пост. Нещо като стария виц за яйцето, в който мъж влязъл в магазин, и поискал да избере и си купи едно яйце. Продавачът му дал едно яйце и рекъл: ето ти едно яйце, избирай!
Та подобно нещо се случи и с учения професор Лазар Груев, който освен че беше единствената кандидатура за поста, е и без ден трудов стаж като съдия. Преди избора проф. Лазар Груев направи изложение пред членовете на ВСС, което започна с благодарност затова, че са напуснали адвокатските кантори и депутатските банки, за да работят за реформата на съдебната власт. "Благодаря за куража си да опровергаете многото скептици, че няма кой да напусне уюта си и да работи за общото благо, обърна се проф. Груев към членовете на ВСС." Друг е въпросът, че този кураж на членовете на ВСС е подплатен с една 2,5-3000 лева заплата и редица привилегии.
Няма спор, че от всичко публикувано и изречено за Груев и от него - имаме юрист с чудесна професионална кариера, но защо държавният глава и Борис Велчев допуснаха гафа Груев да няма поне един опонент при избора, а да бъде единствен, което не бе най-достойната позиция за деня на избора и гласуването. Неясно е и защо професорът се е съгласил на такова нещо, което го излага в очите на данъкоплатците, които все пак не са хванати от гората.
Единственият, който си позволи да обърне внимание на порочността на избора бе членът на ВСС, съдия Иван Колев. Той се възпротиви на порочността в извършването на изборната процедура, както и че е прозрачно ясно, че в този случай има определена политическа намеса. "Съдебната система е независима, защото нищо не зависи от нея" каза съдия Колев на останалите си колеги от ВСС, като не пропусна да ги упрекне, че предварително са били събрани 17 подписа на членове на ВСС в подкрепа на проф. Груев - при необходими само 13, д което изборът е бил предрешен.

На тези обвинения на Колев подскочи председателят на Върховния административен съд /ВАС, Константин Пенчев, който се възмути, за изказаните съмнения, че политици са повлияли на подписалите се 17 души! В крайна сметка Лазар Груев бе избран за председател на ВКС, което за незапознатите би означавало, че не е имал необходимите качества и затова с апаратни игри и техники е бил застрахован този избор. А това далеч не е така, но впечатлението, което остави този избор е налице.
Второ действие на комедията "избор на магистрати за висши постове" бе изборът на директор на НСлС. Тук първата кандидатура бе на човека на Борис Велчев - прокурорът Бойко Найденов. Както неведнъж съм писала, прокурор Бойко Найденов е в момента ръководител на отдел за борба с организираната престъпност и корупцията - двете неща, за които от Еврокомисията България продължава да търпи основателни критики. Това е звено, за работата на което не се е чуло да има големи разкрития или да са се случили някакви кой знае какви резултати и постижения.

В експозето си прокурор Найденов не скри намерението си да "дисциплинира" следователите, за да работят повече, въпреки че в България и децата знаят, как законодателно бяха орязани правомощията на следователите да разследват всякакви дела. Найденов стигна дотам да каже, че има повече дела срещу следователи, а не срещу прокурори, което едва ли е така.
Тук е мястото да отбележа и че сам Найденов е повтаряше доскоро като ехо на своя началник Велчев тезата, че Следствието трябва да мине към Прокуратурата, нещо, по което кандидатът не успя да се защити или оправдае пред ВСС.
Вторият кандидат за директор на НСлС, Бойко Рашков, предложен от Румен Овчаров и Татяна Дончева, показа, че е изоставил партийните пристрастия и се държа като човек, на когото съдбата на Следствието не му е чужда. Рашков изложи пред членовете на ВСС, проблемите на НСлС, които са й създали самите законодатели, приемайки текстове, с които се ограничават правомощията на самите следователи. Рашков подчерта, че е повече от абсурдно хем да се орязват правомощията на следователите, хем да се дават непрекъснато интервюта, че те не работят достатъчно. Рашков поясни и как в последните 17 години се са правили всякакви опити да се пречи на следователите да работят и водят своите разследвания, вследствие на което, на няколко пъти следователи са напускали Следствието на компактни маси. Вторият кандидат постави изискване час по-скоро да се направи възможното и да се върнат правомощията на следователите, за да се тръгне напред в реформите на съдебната система.
Накрая бе избран Бойко Найденов, за който избор има две версии. Първата е, компенсация на президента за разтурянето на НСС, а втората - по-правдоподобната е, че вижданията на Борис Велчев за съдебна реформа най-после са осъществени! А те са: Следствието да слуша Прокуратурата и съдът да не връща дела на обвинението за нескопосани обвинителни актове или за доразследване.
Така завърши едно "историческо" заседание на ВСС, а трите основни институции в съдебната система бяха оглавени от хора на президента и Главния прокурор: Главна прокуратура, Върховния касационен съд и Националната следствена служба. Явно кризата в партията столетница е дълбока...
"Основно доказателство за идиотизма като етап от падението на съдбата е съгласието й да бъде историзирана! - пише Любиша Георгиевски в свое есе от книгата "Технология на съдбата". - Така тя се съгласява да й бъде наложена система от маски, същата онази система, която самата тя бе наложила на човека.

И както човекът лекомислено се хваща в нейния капан, така и тя лекомислено се заплита в човешката глупост."
Incendi guod adorasti, adora guod incendisti, което означава "Запали онзи, когото си обожавал, обожавай онзи, когото си запалил." Рядко ще се намери юрист, който да не е бил запален, когато е изучавал право и закони - странното идва след това, когато бившите ентусиазирани юристи се примиряват да има закони, а не законност, като работят против нормалното функциониране на съдебната система. Пътят нагоре и пътят надолу е един и същ път - е казал мъдрецът Хераклит.

Циркът в съдебната система изнесе първото си представление.