Няма ги честванията за залповете на "Аврора", няма художествени филми за Ленин в Шушенское или вождът на революцията пътуващ във вагон, които на тази дата заливаха деня ни. И слава Богу! Но в живота празно - няма. Русия бе изместена с Европейския съюз и от няколко дни еврокомисарите подават сигнали, че има Стратегически документ за разширяването на ЕС, съдържащ част, в която и се споменавала България. Документът бил предназначен да даде бъдещи насоки за разширяването на ЕС в посока на Турция и Западните Балкани, като първоначалният вариант е съдържал оценки за напредъка на България, за които БНТ се изказа, че били недопустими по отношение на страна член на ЕС, предаде БНТ. Жална им майка на еврокомисарите!

Преди дни няколко световни медии цитираха проектодокумента, в който Еврокомисията настоява за допълнителен напредък на България в областта на правосъдието и вътрешните работи. Спомена се и за мерки за орязване на парите по земеделските фондове, както и за предпазната клауза в авиационната сигурност.
В окончателния вариант обаче - оценките за България и Румъния липсваха и единствената оценъчна фраза бе, че според ЕК България трябва да продължи да наваксва там, където е необходимо.

Не стига това ами и еврокомисарят по разширяването Оли Рен закърши извинения, които направо ни втрещиха с толерантността си: "Тъй като България и Румъния са страни членки на ЕС, те не са част от разширяването. Затова се ограничихме до кратко споменаване на фактите. По-нататък ще има специален доклад за България и Румъния, например в областта на правосъдието и вътрешните работи", посочи извинително Рен.

За тази метаморфоза има много хипотези, но тъй като все още са работни и затова засега ще спестя коментара, тъй като с ЕС трябва да се подхожда внимателно, особено, след като от там ни дадоха урок по толерантност.
За политиците - депутати и партийни членове, най-важното е, че сме заблудили Европа, че променяме съдебната система и правим реформа. А всъщност магистрати ту дават интервюта, Главният прокурор ту влиза или излиза отнякъде, ту върви по улицата, но винаги с камери и микрофони наоколо. Министъра на правосъдието Тачева се хвана за спечелените дела срещу България в Страсбург, а пропусна да се разтревожи защо ни шкартираха изпратените там за съдии.
Когато се купуват депутати и магистрати - това трудно се доказва, но когато тръгнаха стотниците със списъци за електорални гласове - нададоха вой, че било незаконно, позорно и отвратително. Разминаването бе в цената и социалния статус, тъй като за депутат, магистрат - цените са с много нули, докато за гласове по избори цифрата е от 10 до 50 лева. И като свършат парите се минава на захар, обувки, маратонки или те пращат на екскурзия. Номерът е да си вдигнеш цената и да си с повече нули зад първата цифра. Въпрос на инвестиции.
"Търсим организаторите - заяви Главният прокурор Борис Велчев в седмичника "Политика" и поясни - при купуването на гласове не можем да разчитаме само на страха от наказателна репресия, за да се изолира това явление. Нужни са и други мерки - политически мерки; мерки, свързани със засилен контрол върху финансирането на партии, както и засилен контрол от страна на данъчните органи и Сметната палата. Парите за купуването на гласове не са чисти пари, и аз наредих да се извършат данъчни проверки на лицата, които бъдат заловени с такива пари. Това указание ще бъде изпратено до всички районни прокуратури в страната. Дадох указание на колегите ми по места да бъдат решителни, когато се налага задържането на лица, свързани с покупко-продажба на гласове. Не бива да се борим само с уличните дилъри на гласове, а трябва да търсим организаторите на тази дейност. "
Т. е. "Трай, Коньо...и прочие. А че законодателите се направиха на умрели лисици и не пожелаха да си създават главоболия с промени в Законите за партии и избори - за това Велчев мълчи като борец против капитализма.
Като погледне човек схемата около пазаруването е една и съща: едно се обещава, друго се случва и нищо не се изпълнява, от което мирният гражданин гласоподавател най-много да изпадне в депресия или да го споходи мимолетна мъка.

Така че, засега Европейският съюз ни обича, но колко ще продължи това - не е ясно. Ето да вземем случая с подсъдимия Кържев: "Европейският съюз наблюдава делото срещу мен" - даде бързо интервю Славчо Кържев преди съдебното заседание и обяви, че не е нито получил призовка, нито обвинителен акт.

Софийският градски съд не даде ход на делото срещу Кържев заради факта, че подсъдимият нямаше упълномощен адвокат и заради неполучения обвинителен акт в срок. Досегашният адвокат на Кържев Георги Гатев вече не може да го защитава, защото е член на Висшия съдебен съвет /ВСС/, но Кържев "забрави" да обясни защо не си е потърсил друг защитник.

Съдът отчете факта, че бившият районен прокурор се явява в съда, въпреки че не е редовно призован. Съобщено бе, че полицаите не успели да го намерят на посочения адрес, като оттам им казали, че Кържев е заминал заедно със семейството си. "Аз съм си вкъщи, не съм заминавал, нямам идея защо не са ме намерили", каза пред магистратите подсъдимият, с което удари в земята трупата на Народния театър. Освен това Кържев сподели, че се притеснявал, че ако не се яви, "дори и барети ще му пратят", за да го доведат.
Защо взеизвестният столичен прокурор Николай Кокинов се е объркал и не е осигурил Кържев да си получи призовката и обвинителния акт - не е ясно. Но затова пък несвършената работа на Кокинов даде възможност на поредно дело да се разиграват срамни сценки.
Кържев прекрасно знае, че Софийската градска прокуратура привлече завършилият в Башкирия право бивш обвинител да отговаря по наказателно дело №315 от 2006 г. по описа на Национална следствена служба, с повдигнати две обвинения. Първото е, че през периода 1 април 2004 г. - 9 юни 2004 г. в град София в сградата на СРП, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - административен ръководител - районен прокурор на СРП, при условията на продължавано престъпление е превишил властта и правата си с цел да набави облага за други лица и от деянието му са могли да настъпят не маловажни вредни последици.
Второто обвинение е, че на 8 февруари 2002 г. в град София, в сградата на СРП е склонявал длъжностно лице от прокурорските органи да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването. Това бе писано, нищено, коментирано, но явно Кържев се нуждаеше от драматични обстоятелства, за да разгърне тъпото си театро. Друг въпрос е, че градският обвинител Кокинов му създаде тези обстоятелства, най-малко с незаинтересоваността си по предстоящото съдебно заседание.
Ще припомня, че разследването срещу Славчо Кържев официално започна на 10 октомври миналата, 2006 година. В хода на проверката бе установено, че през 2002 г. Кържев е наредил да се върне продаден с фалшиви документи автомобил на разследвано лице, а освен това склонил длъжностно лице от разследващите органи да наруши служебните си задължения. Ако бъде признат за виновен, Кържев може да получи до 5 години зад решетките.
Бившият прокурор бе разследван и дали умишлено е прекратявал или възбуждал дела срещу лица и фирми в разрез със закона. Обвиненията срещу него са още от 1995 година, продължават до миналата година и са еднообразни - забатачване на дела. Като районен прокурор на Видин той излиза с просрочени 1200 дела. Славчо Кържев има славата на магистрат, предизвикал най-много брожения в прокуратурата в последните 10-12 години. Известно е, че неговото освобождаване безуспешно са искали бившите градски прокурори на София Нестор Несторов, Нели Дечева, Вичо Вичев, както и бившият апелативен прокурор на столицата Иван Петров. Засега спирам дотук с връщането към фактите около Славчо Кържев.

"Прокуратурата стяга редиците срещу провали в съда" - съобщи журналистката Доротея Дачкова във в. "Сега". - Прокурорите ще бъдат наказвани, ако се установи, че техни груби грешки са довели до оправдателни присъди и връщане на дела заради процесуални нарушения.
Върховната касационна прокуратура е разпоредила да се обсъдят всички върнати дела и присъдите, които не са в полза на обвинението. Явно ще има строй се, преброй се! Странното е, че това съобщение за затягане на дисциплината в прокуратурата дойде, когато стана известно, че ЕК може отново да ни търка сол на главата заради съдебната система.

А иначе се променяме. И в НАТО влязохме, и в ЕС - за разлика от Швейцария. Но Швейцария - животът си е скука от където и да го погледне човек - шоколад, банки и часовници. Закони има и законност даже. Депутатите им пътуват с трамваи, висши чиновници се избират или назначават за по 6 месеца и за всяко нещо - правят референдум. Каквото решат швейцарците - това става, а не като у нас - избираме политици за години и те вземат решения - а пък ние си ближем кротко раните. За Швейцария - няма Гюнтер Ферхойген, излъгал, че ЕС настоява да си спрем единствената работеща и безопасна Атомна централа. В Швейцария си нямат и преговаряща с ЕС, която да крие какво се случва и на какво се съгласява и обещава от името на България. Швейцарците обичат всичко да им е по ноти и волни съчетания там са невъзможни. Да не дава Господ някой техен депутат лекар да заяви, че не раково болните трябва да се лекуват, защото и така са си обречени, а е необходимо да се наблегне на профилактиката. Такъв депутат в Швейцария ще излети като съветските катюши пред Сталинград и никой никога няма да го зърне повече в политиката.
Затова швейцарците като седне човек да им разказва за България гледат втрещено и непрекъснато питат - това роман ли е или филм на ужасите.
Разликата комай ни е в политиците - в Европа политиците имат и идеи, и идеали, докато българските им колеги се задоволяват единствено с идеи и след това всичко зависи от обстоятелствата.
Затова в Българи, тъкмо някой висш магистрат изрази задоволство от постигнатото и хоп! - нещата вземат, та се разсъхнат. А като се случи повече пъти - висшият магистрат излиза и обявява, че са снижени критериите. Нищо, че два дни преди това е говорил за задоволство от постигнатото, в следващия момент той се извинява с притъпяване на вниманието или временна тенденция към претупване на задълженията. Човешко е, дори когато става дума за прокурори или за съдии - тогава "намалената самокритичност " е забранен израз.

Кой не иска да получава висока заплата и да се разхожда с червена мантия в коридорите на съда? Кой би се отказал?

Заливат ни с уверения, че организирана престъпност има и се провежда борба с нея, но мафия - още не.

Уверяват ни, че сме в Европа, но всъщност сме си там, където сме били и преди.
И да говорим - никой не иска да чува. И да пишем - никой не признава, че е чел. Сигурно това е прогресът - утехата, че са ни интергрирали в ЕС, само дето това изобщо не ни грее.