"Време беше да свърши стачката" рече държавният глава, но самото му желание бе в минало несвършено време.
Затова и председателката на СБУ, Янка Такева заяви, че всеки момент ще стане ясно как ще продължи стачката на учителите" и то преди началото на молебена за спасението на българското образование, отслужван в храма "Св. Седмочисленици".

Така че всуе се хаби министърът Даниел Вълчев като обяви, че през месец юли 2008 г. средната брутна работна заплата на педагогическия персонал ще достигне 650 лв. И то бе изречено не в интервю, а в приветственото му слово към българските учители по повод Деня на народните будители. Един министър какво ли не у принуден да прави, за да не изгуби креслото си.
"Процесът беше финализиран, беше постигната принципна договореност върху редица параметри, засягащи не само финансирането, доходите на учителите и изобщо на персонала в училищата, но и параметрите по отношение на реформите." - Това заяви президентът Георги Първанов след церемонията за отбелязване Деня на народните будители пред парадния вход на президентството. Но едно са принципни договорености, а друго - точни ангажименти в споразумения черно на бяло. Кой, ако не Първанов трябва да е наясно, че учителите не вярват на министрите, както пък всички останали българи не вярват на политици и по тази причина доби напоследък популярност явлението, че трябва да се плати на избирателите, за да отидат да гласуват.
"Надявам се една част от учителите наистина да са все още будители" отчаяно, с душевна неподправеност промълви министър Вълчев в интервю за сутрешното предаване на БНТ, "Денят започва". Колко му трябва на един министър...
"Будителите имат духовен статус", откри топлата вода Вълчев и пропусна, че духовен статус без съответния обществен и социален си е пълна несрета.
"Аз се чувствам изключително много изморен" - призна Вълчев и сигурно е вярно това, но заложените малко над четири процента в бюджета за образование му гарантират умората да се превърне в негово постоянно състояние.

"Проектът за държавен бюджет за следващата година е приет от министрите, влиза в парламента и оттук нататък дебатът за парите за образование ще се води на това равнище." С тези думи министърът на финансите Пламен Орешарски на практика отклони възможността за следващи договаряния на синдикатите с правителството и прехвърли горещия картоф към парламента.
Оттук нататък дали стачката ще продължи щафетно, дали обикновено - сигурно е, че и върналите се в клас учители няма да смогнат с преподаването на материала - а това вече е огромен гаф. Гаф, вследствие на игричките на двама министри и техния премиер, гаф, оставил на улицата в протести повече от месец изнервени учители от цялата страна. И уверенията на министъра на образованието и науката, че пак ще успеят да наваксат с учебния материал са повече от тъпи и смешни. Ако с начало на учебната година от ноември се наваксваше програмата, то учебната година нямаше да започва от 15 септември, а 45 дена по-късно. Но кой да му каже на Вълчев? Няма кой, той самият прекрасно го осъзнава, но по-изгодно е да говори каквото му дойде на министерския език.

"Стигнахме до границата на възможното" - отсече Вълчев смело и допълни, че няма върху какво да се говори, тъй като бюджетът за следващата година вече бил в парламента. Но бюджет минава на първо, на второ четене - бюджет се обсъжда и ако протестите продължат, то тази година ще е нулева за немалък брой ученици, а на министрите Орешарски и Вълчев мандатът ще им изтече внезапно. Всичко се случва.
"Това, което бе постигнато след месец преговори за образованието, бе оптималното, но учителите не са доволни и това е тяхно право. Сега искат подобряване на параметрите и са в правото си да го искат и да го постигнат." Това бе коментарът пред Агенция "Фокус" на лидера на КТ "Подкрепа", д-р Константин Тренчев във връзка с решението на стачкуващите учители да отхвърлят предложеното от правителството увеличение на заплатите.

На въпрос достигнат ли е пределът на това, което може да договорено за образованието, Тренчев заяви: "Единият иска, другият не иска да дава - въпрос на тактика. Ако бяхме разумна държава, заплатите нямаше да бъдат такива, че да генерират напрежение".

Тренчев допълни, че учителите наистина трябва да образоват учениците, но не можели да работят на принципа на Червения кръст - безплатно и водени от високохуманни разбирания.
650 лева да стане средната брутна заплата в образователната система, а не само на учителите. Тази промяна искат от учителските профсъюзи. В същото време Единният национален стачен комитет внесе нов проект в просветното министерство. В него се настоява за промяна в точка 11 от предложената оферта на правителството, а именно заплатите на всички в образователната система да се увеличат два пъти през 2008 г. и през юли да достигнат 650 лв. От ЕНСК настояха и за по-висока начална учителска заплата. Правителството предложи малко над 400 лв., да взимат новопостъпилите преподаватели, а синдикатите искат 508 лв. По изчисления на експертите от Министерство на финансите обаче разликата в предложеното от ЕНСК и правителството е 200 милиона лева.

Оказа се, че разлика с правителственото споразумение има и в още една точка. ЕНСК предложи записаният единен стандарт за издръжка на един ученик през 2008 г. да се промени на два пъти и да стане не по-малко от 1381 лв, докато в правителственото предложение фигурира само числото 1151 лева.
Всъщност истината е, че за първи път в историята на родните синдикални движения, бе стачкувано повече от месец. И това едва ли е от желание на учителите да стоят по цял ден по улиците, под дъжда и променливото есенно време.
Друга истина, която министрите забравят е, че макар и протестирали, учителите са отговорни за преподаването на целия материал на своите ученици. А двойна заплата за този извънреден интелектуален труд никой няма да им даде. Всъщност правителството спести милиони от фасоните да разиграва българските учители повече от месец.

Не за първи път в държавата се говори за гражданско общество - учителите ни показаха какво представлява то. В същото време родителите и гражданството останаха в дълг към учителите - поне тези, които имаха възможност, трябваше да излязат и подкрепят протестите, а не да недоволстват и заплашват, че ще водят съдебни дела.
Защото 45 дена не става дума за крамола в обществена баня, а за уважение, което всички дължим на мизерстващите учители. Защото учителството е занаят и призвание, които не предизвикват вече кой знае какъв интерес на трудовите борси в родината. Защото от първия ден министрите бяха наясно, че протестиращите няма да отстъпят и въпреки това дълги дни мълчаха и наблюдаваха с присмех стачката.

Живеем във време, когато отношението към парите се измени. Живеем в държава, в която хората не получават пари за труда си, а за партийното си членство. А с тези пари, от членството се купува и чест и слава. Изложени на ветровете на властта, лицата на хората се деформират. Затова министрите трябва да са наясно, че онзи, който не знае милост, един ще бъде принуден да се моли за нея.