Каквото и да казваме - след това няма смисъл...
Станислав Стратиев

Ежедневието ни е пълно с недоразумения, кое от кое по-непреодолими. Докато ги преодолее българинът - и животът си отишъл. Да вземем министъра, който е като течност /по Станислав Стратиев - бел. Л. М./- в икономиката го наляха, на икономика станахме, в транспорта го преместиха - на транспорт се нарадвахме. Сега държавната администрация командва - затова там си играят на "Аз не вземам подкуп" и " Сега ще имаме избори".

От Николай Василев всички са недоволни и всички го търпят като министър - няма значение на какво. Според съпартийците му той е изпълнителен и доверен, тих и кротък, според останалите - той запълва кресла и не оставя празно министерско място.
Ето на току що миналите избори за местна власт: цяла нощ затвориха председатели на секционни избирателни комисии /СИК/ да спят в зала на НДК, за да дочакат да предадат протоколите си. Който успя да прескочи и се промъкне - отиде да си спи в къщи. Който не успя, изкара един сън седнал, под зоркия поглед на полицаи и колеги председатели на секции.

Лошото дойде на сутринта: журналисти научиха за случката и вдигнаха олелия, как така е нямало кой да вземе протоколите от избирателните секции! Или кой е виновен, след като чиновниците в избирателната администрация са невинни по презумпция!

Работата е в това, че и двете страни бяха прави: председателите на СИК, че им се спи и искат да се приберат по домовете си - с протоколи или без, а отговорните за това бяха изключили телефоните си и спяха трети сън. Чак заранта се намериха доверени на властта хора, които прочетоха в закона, че имало някъде записан някакъв 24 часов срок за предаване на въпросните протоколи. Т. е. и сънят седнал е в рамките на закона. Всичко е написано, за жалост не за всичко е помислено!

Скандалът обаче си остана, въпреки противоречията от двете страни: на спящ човек лесно можеш да му вземеш протокола и да го отвориш и фалшифицираш, провокираха репортери говорителят на ЦИК. Разказаха му за хвърлени протоколи, които са се събирали и предавали, където трябва. Що се отнася до избягалите председатели - нямало е как да ги стигне някой в отчаяния спринт да се доберат до дома си.
На сутринта някой от Националното радио откри министъра Василев - зевзеците казват, по-добре късно, отколкото рано. Министърът започна с предварителни благодарности за въпросите, както си му е редът, но не и с отговори за скандалите с протоколите и тънката хартия на бюлетините.

Той просто си живее в друг, негов живот. Там, в другия живот министрите са прави, партийните лидери - още по-прави, всички са богати или се превръщат в такива. Скандалите са част от пейзажа, но не най-привлекателната, на която е задължително да отговори човек, заемащ министерско кресло.

В живота на министър Василев се пътува с мерцедес, а председателите на секции в техния живот - както дойде. В живота на Василев, министърът отива да спи, когато му се доспи и го откарват с мерцедеса, а председателите на секционни избирателни комисии ги просват на столове в зала №1 на НДК и там остават да спят, да не спят или каквото им душа поиска да правят. Без вода, без храна и без възможност да отскочат до тоалетни.
В живота на министрите и политиците, един Н. Василев се чувства некомфортно репортери да го питат в упор и да очакват да отговори. В неговия живот той обезпокоен заявява: "Може да се твърди евентуално, че организацията не е била перфектна, че може малко по-бързо, че може малко по-добре. Но всъщност, колкото и по-добре да се организира /приемането на протоколите от СИК - бел. Л. М./, членовете или председателите на тези комисии ще трябва да стоят и на други избори, ако системата не се промени, далече след полунощ, дълго след полунощ."

Може така, а може и по така, може малко по-бързо, може и хич да не се бърза - зависи от кой живот си. Друг въпрос е, че на едни, които не вършат нищо им се плаща много, а на други, колкото и да вършат - плащането им е символично. Зависи от коя страна си попаднал...

Според министъра на държавната администрация "... няма нищо общо между това колко точно получава някой и дали е склонен да чака примерно десет часа в НДК. Преди е било 10 или примерно 20-30 часа в зала "Универсиада", понякога и на улицата. Понякога и в по-лошо време отколкото е сега. Става дума за няколко неща. Най-напред, в съвременното българско общество никой, включително и ние с вас, не обича да чака безкрайно безсмислено или на опашки - споделя министърът. - Това е нормално. Сигурен съм, че и аз бих се изнервил, ако се наложи без да разбирам, защо точно да чакам, повече от 10 часа на едно място."

Така че кой къде спи и кой колко получава за неудобството да сънуваш под погледа на полицаи, министърът призна, че ще разреши проблема, защото бил готов да участва в инициирането на широка дискусия с всички компетентни хора в държавата, а те били много, тъй като вече сме имали сериозен демократичен опит...

Да му е драго на човек да придърпа този държавен скъпоплатен чиновник зад кулисите и да му загрее бузите трайно и от сърце! Колко грубо...
Не бива заради някакви си недоспали председатели на секционни комисии да се вдига скандал. Въпросът е политически, Европа ни гледа и вместо радост от подадения глас - току виж видяла зверска умора и недоволство заради някакви малки суми за същите тези председатели. Или вземе та чуе, че бюлетините са били прозрачни...

Най-трогателното дойде, когато министърът съобщи, че имало опасност да не стигнат бюлетините, защото някой криел бюлетини временно, а друг ... Като че ли в община с 4000 жители някой ще тръгне да доставя 1500 бюлетини, убеден, че ще стигнат!
Всички знаем, че се доставят повече бюлетини, заради изборната активност на колела. Нима министърът не е знаел? Просто е, трябва само да се свърже с ГКПП Капитан Андреево или депутата Юнал Лютфи, който се скъса да пита какво е това изборен туризъм...

Но така е, когато едни живеят в живота, който сме им избрали, за да имат и получават пари, които ние сме гласували да вземат.
Що се отнася до нас - за нас остава утехата, че в живота на един министър и други нему подобни, къщите са им къщи, отпуска им е пътуване в чужбина, децата им, храната им са като в мечтите и по филмите. Пред закона - те са невинни и недосегаеми.

Едните дават, за да живеят други - не може да има навсякъде равенство, достатъчно е, че го пише в Конституцията.

А на 28 октомври в неделя, нещата започнаха спокойно, като че ли на шега...