Вотът издаде част от бъдещото поведение на правителството * Кризата в образованието тепърва предстои

Вотът на недоверие, който опозицията поиска за политиката на кабинета "Станишев" в образованието бе отхвърлен при гласуването както и се очакваше. В подкрепа на вота бяха дадени 61 гласа, против него - 160, един независим народен представител се въздържа.
Всички народни представители на левицата дойдоха дисциплинирано, за да дадат отпор на вота. Както винаги, в парламента не бе лидерът на коалиционния партньор на левицата - ДПС, Ахмед Доган. Не счете за нужно да даде рамо на премиера и другият му партньор - лидерът на НДСВ Симеон Сакскобургготски.

Министър-председателят Сергей Станишев използва парламентарната трибуната, за да агитира предизборно и да разкаже колко хубави неща е направило неговото правителство за подобряване на живота на хората. Той размаха петдесетолевка и монета от 50 лева от времето на високата инфлация от деветдесетте години на миналия век и попита какво може да се купи със сегашните 50 лева и какво е можело да се купи с 50 лева някога. Това поведение лъхаше на евтина предизборна реклама, примесена с цинизъм, тъй като и на децата е ясно, че след две години управление кабинетът докара такава висока инфлация в държавата, че българинът да отделя 40 на сто от доходите си, за да си купува храна.
Станишев наблегна на факта, че вотът едва ли не сплотил коалиционните партньори, защото бил насочен към ресор, държан от НДСВ. В същото време премиерът повтори, че образованието остава приоритет на правителството и че то няма да позволи икономически дисбаланс и криза!
Другото, което обяви от парламентарната трибуна Станишев бе, че исканият вот бил безпрецедентен, защото се провел в предизборна обстановка и в условията на учителска стачка. Станишев стигна дотам да благодари на учителите, защото с протеста си предизвикали дебат за образованието!
Едва ли има друг европейски премиер, който да си е позволявал по-цинично поведение към гражданите на страната, на която е начело.

Станишев странно "забрави" как се криеше и дърпаше конците на поведението на своите министри - Орешарски и Вълчев, за да протакат протеста на учителите. Необяснима амнезия показа той и по собствените си призиви, колко много застрашавали протестиращите финансовата стабилност на държавата. Ще припомня и че в разтакаването на преговорите със синдикатите, червените използваха и държавният глава, при когото на два пъти се състояха разговори на протестиращи и представители на властта. Дали Първанов е участвал в този фарс умишлено или е бил вкаран в него от съпартийците си, за да бъде използван - това само той и Станишев знаят, но фактът си е факт: при двата разговора в президентството министрите все още не бяха получили мандат, за да дават предложения на синдикати и стачкуващи! Факт е обаче, че пета седмица, управленската некомпетентност на изпълнителната власт да овладее кризата в образованието и науката не тревожи нито министрите, а още по-малко пък премиера и коалиционните му партньори.
Добре премисленото поведение на червените бе съпроводено с медийна подкрепа, от заглавия в пресата като: "Премиерът лично ще наблюдава образованието, иска обществен договор, че няма да има стачки в други сектори", "Банките мълчат за учителските заеми. Синдикатите искат отсрочка". "Станишев сяда на масата за преговори".
"Призивите учителите с мизерните им възнаграждения да затегнат коланите заради общото благо, показаха тежката морална криза на управлението на страната", каза народния представител Екатерина Михайлова. От ДСБ предупредиха, че управляващите възнамеряват да замразят финансирането на образованието през следващата година и затова ДСБ ще продължат дебата за българското училище и по време на обсъждането и приемането на бюджета за 2008 г.

Странни събития започваха и спираха по време на учителската стачка, необясними послания потъваха в нищото след като бяха веднъж изречени - всичко подредено добре сочи днес за една добре планирана стратегия на правителството за отпор на протеста. Стратегия, която има за цел да обезсмисли стачката, да изтощи до крайност учителите и техните семейства, да не се отрази на представянето на трите управляващи политически сили - БСП, ДПС и НДСВ в предстоящите местни избори.
Всичко случило се дотук сочи, че управниците са решили твърдо да не изпълняват исканията на стачниците, което е на път да се случи веднага след местния вот и балотажите по места. Това съобщиха два независими източника, от средите на червените - от парламента и "Позитано". Вярна ли е тази жестока и абсурдна по своя сценарий стратегия? Ето доводите на моите източници, които давам тук за читателите на електронна страница "Хроники".
Днес малцина все още помнят и са обърнали внимание на следния факт: на 16 октомври, в прегледа на печата, в. "24 часа" излезе на своята първа страница със заглавие: "Прокуратурата: Незаконно е да давате заплати на стачници" и още: "Заместник на Борис Велчев предупреди общините да не плащат на неработещите учители, лидерът на КНСБ пък ще сезира обвинението, че някой финансира акциите".

Предишния ден в. "Стандарт" написа в свое заглавие "Смут в БСП, червени кметове зад стачката".
"По време на кампанията нямаме намерение да наказваме кандидатите за кметове, които подкрепят стачката, обясни за "Стандарт" секретарят на соцпартията Катя Николова. От левицата дадоха да се разбере, че ще си "затворят очите" за това, че русенският кмет Божидар Йотов е дал две заплати в стачния фонд, че ловешкият кмет Минко Казанджиев застанал зад протестиращите учители от Града на люляците, а кандидатът за София Бриго Аспарухов публично демонстрирал подкрепата си и дори призовал премиера Сергей Станишев да вземе главите на министрите Пламен Орешарски и Даниел Вълчев.
"Не можем да ограничаваме кандидатите си да изказват лично мнение, ние сме демократична партия", обясни Катя Николова. Незапознатите със стратегията на кабинета от "Позитано" 20 обаче никак не бяха доволни, че кандидатите им трупат рейтинг за сметка на партията и стабилността на кабинета. Едно е да се превеждат неизплатени средства и да се правят реформи в общинските училища, а съвсем друго - PR кампании от подкрепата за стачниците, ядосваха се не на шега социалистите, които не бяха в час с интригата на Станишев, Симеон и Доган.

Забравено беше и как самият Главен прокурор Борис Велчев предупреди, че да се плаща на стачниците е незаконно - забравено беше, че парламентът прие поправки за наказателни санкции, ако някой плаща, за да гласуват за него.
А всъщност плащането на стачкуващите учители от червени кметове бе точно това и те не го криеха - плащаха, не за да подпомогнат протестиращите, а за да не изгубят местните избори заради поведението на червените в правителството.

Борис Велчев "забрави", че да се плаща е незаконно, кметове публично обявяваха, че дават пари на протестиращи, от "Позитано" обявиха, че "няма да наказват свои кандидат кметове за това, че подкрепят стачката! Станишев спря да се "възмущава", че кметове плащат на протестиращи.
Какво се крие за целия този фарс? Нищо друго освен спешни мерки по места, червените да не изгубят изборите. Нищо друго освен открито погазване на току що приети от парламента наказателни санкции за плащания на потенциални гласоподаватели. Абсурдът в този фарс е, че за първи път в света правителство не се притесняваше, че на протестиращи срещу него се плаща открито и явно! Да не забравяме, колко бе ядосана Маргарет Тачър, когато някой подпомагаше стачката на миньорите по време на нейното управление. Да не забравяме как Горбачов я излъга, че няма нищо общо с тези плащания, а след време дисидентът Владимир Буковски занесе и показа на Тачър документи за преведени суми, извършения от Москва за подкрепа на стачкуващите.
Нищо ново под слънцето - разликата този път е, че от една страна червеното представителство в парламента приема наказателни санкции за плащания от кандидати за кметове, а от друга се прави на "угрижено" заради продължителния повече от месец синдикален протест на учителите!
За първи път ли ни демонстрират червено лицемерие - историята показва, че това си е част от характеристиката на тази партия.
Веднага след гласуването и отхвърлянето на вота на недоверие царедворецът Даниел Вълчев, по случайност и министър на образованието и науката, за малко да издаде четата, като обясни, че за да е финансово осигурено исканото от учителите увеличение на заплатите ще се наложи да се съкратят една трета от тях - т. е. никой няма да изпълни условията на стачкуващите. Засега.
Няма да коментирам обърканите приказки на Вълчев, че "ние всички сме общество и протестът не е проблем на министъра на образованието, а на цялото общество!"
Ето защо, след пет седмици ефективни стачни действия и пет месеца протестни действия на работещите в системата на средното образование, българското правителство предложи проект за споразумение със стачния комитет, в което липсват основните параметри по исканията на стачкуващите. Ето защо Вълчев заговори, че ще бъде направено всичко възможно, включително някои промени в учебната програма и удължаване на учебната година, с изключение на 7 и 12 клас, за да приключи тя успешно. Ето защо министърът се съсредоточи единствено върху "гениалната" идея да се работи съботите и неделите, през ваканциите - само и само, за да се преодолеят последиците от продължителния синдикален протест, който все още не е приключил.
Ето защо във варианта на Министерския съвет за стачно споразумение, публикуван в понеделник вечерта на сайта на МОН, не се посочва размерът на увеличението на работните заплати в образованието от 1 октомври т. г, както и техния ръст през първата половина на 2008 г.. Ето защо от МОН поясняват, че предложеното увеличение на заплатите се отнасяло само и единствено към втората половина на 2008 г. и се свързвало с увеличаване на норматива за задължителната преподавателска работа и увеличаване на броя на децата и учениците в групите и паралелките.
В проекта на правителството е записано, че в зависимост от реализираните икономии, възнагражденията на заетите в системата на просветата ще бъдат увеличени от 1 ноември 2007 г. в допълнително уговорен между страните размер. Завишават се стандартите за издръжка на един ученик през 2008 г. до 1151 лева, а кой ще бъде в състояние да ги изпълни - за това МОН мълчи.

Записано е, че ще бъде провеждана политика за увеличаване на възнаграждението на учителите през единния разходен стандарт, делегираните бюджети, системата за диференцирано заплащане, нормите за задължителна преподавателска работа и средните стойности на нормативите за пълняемост на групите и паралелките. С една дума: "Трай, Коньо за зелена трева!"
Въз основа на това, през втората половина на 2008 г. средната брутна работна заплата на педагогическия персонал да достигне 650 лв. без средствата за диференцирано заплащане, пише още в проекта на споразумение, предложен от правителството.
Това е планомерното развитие на тайната стратегия на кабинета да не се изпълнят исканията на протестиращите учители в навечерието на местните избори. Стратегия, която планира пълно финансово изтощаване на стачкуващите и строги санкции за тях веднага след вота и балотажите по места.
557 лв. месечно възнаграждение през следващата година са готови да платят на учителите български работодатели. Това заявиха днес от Асоциацията на индустриалния капитал. Изплащането можело да стане под формата на данъци и други плащания към бюджета за 2008 г. От Асоциацията са изпратили писмо до премиера Сергей Станишев, в което изразяват загрижеността си за продължаващата близо месец учителска стачка. Работодателите предлагат да се потърсят решения за модернизация на образованието и увеличаване ефективността на работа на учителите.
"Стачката може да продължи колкото си искат, но те няма да получат нищо или в краен случай, ще им подхвърлят много малко" - бе коментарът на моите източници от червената централа. - "Голямата разправа с учителите ще е след изборите" прогнозираха източниците ми.
Това "благодарността" на правителството за толерантността на стачниците да не протестират пред парламента докато трае вотът на недоверие. Реално на протестиращите се предлагат не три пъти по 20, а три пъти по 10 на сто увеличение с все още неясен срок за начало.
Това е причината Иван Костов да каже в БНТ следното: "Премиерът каза, че вината за това, че децата не учат, е на учителите… По различен начин го аргументира, с различни аргументи. Вината е на учителите заради това, че 18 години не е правена реформа, заради това, че учениците, една значителна част от тях отпадат от учебния процес, заради ниските заплати, цялата финансова стабилност на страната се крепи върху мизерните възнаграждения на учителите. Общо взето - много са виновни- за това, че са вдигнали най-голямата стачка в страната-това излиза от тях, някой ги обвини дори в наглост, цитираха се еленските чорбаджии, дето казали на даскала, че искал да му плащат колкото на говедарите. И така. Изобщо, имаше грозни сцени… Преговори практически не се водят на нивото, на което трябва да се водят, преговори няма между министър и представителите на стачните комитети и синдикатите. Преговорите се прекъснати, правителството натиска с всички сили стачниците."

В тази ситуация, единственото, което следва да направи опозицията, внесла вота е веднага след изборите да насочи своята енергия към предизвикване на предсрочни парламентарни избори. Науката, децата на България го заслужават.