Гледах един много вълнуващ предизборен клип с кандидатка за кмет на София. Ако не ме лъже паметта думите в него бяха: "Не е нормално да ни управляват бивши ченгета, мутри и крадци".
Сигурно е така - мен лично, 17 години, който и да е идвал да ме управлява - все си е било ненормално управление.
То не бяха две правителства на Андрей Луканов, то не беше "За Бога, братя, не купувайте!" То не беше самосвалянето на правителството на Филип Димитров, то не беше Любен Беров с неговите "изненади" и претенции за липса на корупция. То не беше Жан Виденов - с борбите вътре в партията му и изкуствено предизвиканата инфлация.
След това дойде кабинет с премиер, бившия двукратен финансов министър Иван Костов и удивителната приватизация, от която почти нищо не влезе в хазната.
Народът дотам изтрещя, че взе и хареса мадридския художник на светло бъдеще, който в крайна сметка утвърди злоупотребата със служебно положение и личното обогатяване на царедворците му и него самия. За да стигнем до младия син на Димитър Яков Станишев, който ни направи луди с цени, 75 зам.-министри, неизпълнени предизборни обещания и какво ли още тепърва има да видим!
С годините някои събития и ценности губят смисъла, който са имали - това ни демонстрираха и правителствата от тези 17 години. Кого днес го е еня за акцията с която бе подпален партийния дом? Бутнатият мавзолей - няма да може да се върне. Нито показно застреляните да станат и си тръгнат...Съдбата ни показа, че е изчерпала политиците ни и сътвореното от тях, като свое любимо изразно средство. Силата на мисълта чезне - 17 години ни набиваха в главите кое сакрално и кое сатанизирано.
Едни и същи политици смениха стила си на живот с лукс - без да са ченгета, мутри и ... за последното не е сигурно.
Атаката срещу всички бивши служители от специалните служби все още продължава, въпреки масовите уволнения, цирковете с намеса на изпълнителната власт в работата им и най-новото: разсекретяването на архивите им и закриването на контраразузнаването.

17 години "ченге" се превърна в нарицателно за непочтеност и позор.
Но да живееш с човек завършил школата в Симеоново и работил известно време в службите, да влезеш в семейството на бивш дългогодишен служител на Шесто управление, отговарял за затворите, /вероятно за вербовката на намиращите се там осъдени - бел. Л. М./ и да си пуснеш предизборен клип в предстоящите местни избори, че не е нормално да ни управляват ченгета - това вече надхвърля и на-смелите представи на човек за полет на човешкото безочие.

Човек живее кратко и не си струва да се мъчи за тоя, дето клати предизборните плакати. Старите хора казваха: и да изръкопляскаш на нещо, пак ще ти потрябва чувство за такт.