Синдикатите избраха най-калпавия начин на протести * Правителството изчаква, за да изтощи финансово стачниците * За първи път медии създават комфорт на властта

"В тази ситуация се чудим защо водим преговори - заяви министър-председателят Сергей Станишев след участието си в Третия национален форум на младежките организации в НДК, предаде репортер на Агенция "Фокус". Станишев бе помолен да коментира отказа на синдикатите на предложената от правителството средна брутна заплата от 650 лева, която трябваше да бъде въведена до 1 юли 2008 г.

По думите на премиера в сегашната ситуация не било ясно дали има смисъл двамата министри - Даниел Вълчев и Пламен Орешарски да водят конкретни преговори, тъй като не било известно дали договореното ще има смисъл след отказа на синдикатите. "Наясно съм, че натискът върху двата синдиката е сериозен, но на преговорите всеки трябва да покаже своето лидерство и своята способност да носи отговорност", каза Станишев.

"Разбирам, че учителите получават сравнително ниско възнаграждение и затова още преди стачката правителството предложи цял пакет от мерки за модернизация на образователната система. Тогава обаче, предложението беше отказано и остана искането за 100 на сто увеличение на учителските заплати", обясни премиерът като посочи, че в България никой не получава колкото му е необходимо и ако има 100 процента увеличение на учителските заплати, ще се говори за разрушаване на финансовата стабилност. Има ли смисъл да припомням, че политиците по словата ги познаваме и то по словата, които премълчават?

На всички в България е ясно, че пакет от мерки за модернизация на образователната система няма да напълни хладилниците на учителските и преподавателските семейства, няма да им плати сметките. Ясно е и че предложеният пакет от мерки е едно от задълженията на Министерството на образованието и науката и това дълго отлагано задължение не е вина на учители и преподаватели.
Що се отнася до виждането на Станишев, че учителските заплати са сравнително ниски, то изразът "сравнително ниски" не е точен, истинското определение е "срамно, недостойно ниски". Да предлагаш вместо увеличение на заплати пакет от мерки за модернизация звучи доста нелепо, да не кажа по-тежка дума. Но още в началото на протеста стана ясно, че преговорите ще се водят като с развален телефон. Стачните искания бяха поставени пред премиера преди четири месеца, а от един месец вървят интензивни преговори с представители на властта. Няма ли кой да прошепне на премиера, да се пази от теми, от които не може да избяга? На паметта на политиците не трябва да се разчита, особено на късата. "Учителите няма какво да губят, но правителството - има" заяви вчера Никола Николов, говорителя на Единния национален стачен комитет. "Понякога е нужна бруталност, за да лансираш деликатността си" твърди класикът Лец.

Премиерът Станишев оттегли двамата си министри Орешарски и Вълчев от преговорите стана ясно вчера, докато около Народното събрание течеше националната учителска стачка.
"Готви се студентска стачка - поясни пак вчера Христо Лафчиев, представител на Сдружението на младите учени на протеста на учителите на площад "Независимост", предаде Агенция "Фокус". Младите учени от БАН изразиха подкрепата си към протестиращите учители, но подчертаха, че не само образованието трябва да бъде основен приоритет, но и науката. Според Христо Лафчиев - студентите имали готовност за стачка от следващата седмица и ще се присъединят към протестите на учителите, ако дотогава не бъде намерено решение на техните искания.
Този път ще спестя на читателите номерата на министрите и познатото до болка повторение на исканията на синдикатите. В тях промяна няма.

Но около тази стачка има нещо странно:
От една страна синдикатите са наясно, че за да успее един синдикален протест, какъвто е учителският, то той трябва да е съпроводен с транспортен и да е национален всеки ден пред парламента. Един път седмично събиране пред парламента засега по-скоро забавлява управляващите, но далеч не дава никакъв резултат.
От друга страна, правителството също е наясно откъде какви пари трябва да вземе и разпредели за наука и образование, но вече трета седмица нехае и разтакава протестиращите. Защо го прави? Отговорът е прост: защото си е поставило за задача да изтощи протестиращите и те да се съгласят на минимални промени в заплащането. Така Сергей Станишев и министри смятат, че ще възхитят с твърдостта си своите избиратели и ще спечелят предстоящите местни избори. Теза дълбоко погрешна, която може да доведе до всичко друго, но не и до възхита на червените избиратели.

Кой е дал този съвет на Станишев за подобно поведение - не е ясно. Но затова пък е ясно, че царедворецът Даниел Вълчев си го е пуснал на пързалката и другите двама коалиционни партньори му гледат сеира, тъй като парламентарното мнозинство им гарантира да не се стигне до предсрочни парламентарни избори.
В тази обстановка е необяснимо и поведението на някои от медиите, които съвсем явно създават медиен комфорт на правителството, като настройват гражданството срещу протестиращите учители. Подобна позиция беше обяснима за времето на Тодор Живков, но след 17 години промени - да се помага на властта срещу едни непълно справедливи протести, е повече от странно.
В обстановката на близо месец учителски протести е необяснимо никой не повдигна въпроса защо хазартът беше освободен от ДДС, за разлика от количките за инвалиди, учебниците, книгите и прочие стоки. Това поведение на политиците ни е повече от скандално, но те бяха "пожалени" и никой в дните на протеста не се върна към този скандал.

Вчера, докато премиерът Сергей Станишев се чудеше защо преговаря, ще му дам за пример Унгария И Франция - където стачките свалят министри, правителства и управниците се съобразяват, а не подиграват с протестиращите.

Тежестта на проблема в образованието и науката трябва да се мери бруто, заедно с министър Даниел Вълчев. Протестиращите учители, ниско платените преподаватели, студентите и учениците е крайно време да разберат, че в речника на това правителство липсва честната дума. Протестиращите трябва да помнят от историята, че непотребните са винаги потребни.

Що се отнася до управниците: горко на онези политици, които не виждат звезди, ако не са ги ударили силно!