Положението на стачката с учителите и ината на властта взе да придобива размерите на онзи виц за бедните македонци, в който се казваше: "Наш Митре е малце болен. И млеко му дадохме и пак умре."

Разликата е в степента на заболяването: за разлика от Митре, кабинетът е доста по-болен. Докато плачат за липсата на пари, управниците спестиха една месечна заплата от протеста на учителите, която заплата като се разпредели по 33 на сто за месец - току виж: Коледата дошла.
Така че за увеличението тази година, хората на Станишев няма за какво да ронят сълзи като вдовица за мъж, ами да се вземат в ръце и да се захващат сметките. Засега е ясно, че никой не иска 100 процента увеличение, колкото и да повтарят тази цифра платените коментатори на правителството. Ясно е и че правителството след цял месец прати за втори път двамата си министри без мандат за преговори при държавния глава и синдикатите.
Що се отнася до прословутите съкращения: с тях ще трябва червени, жълти и Догановите хора да внимават, защото и сега има незаети учителски места в страната.
Като заговорих за внимание ще припомня и, че поставянето на нови лица на мястото на напусналите учители също ще доведе до хаос към бъркотията в отрасъла на иначе пипнатия с прическа и тридневна брадичка министър Даниел Вълчев.

След двукратни срещи при президента Георги Първанов стана ясно, че диалогът на Вълчев и Орешарски за седенката и разтакаването си е сценарий от край до край. Колкото и да говори държавният глава, че позициите на преговарящи и учители се сближавали, той си знае, че това е далеч от истината.
Стачката продължава - опитите да бъдат притиснати индивидуално двамата синдикални лидери Тренчев и Христов удари на камък. Янка Такева също този път се държи за протестиращите и няма никакво намерение да им обръща гръб. Така че обявеното предварително прекъсване на протестите за днес се отлага и стачката продължава. Класните стаи отново ще останат пусти.
Оттук нататък Сергей Станишев трябва да е наясно, че вероятност за отстъпление не се вижда засега. За разлика от други стачки, този път участниците в протеста са интелигентни и номерата с настройване на обществото към техните искания не мина. Както се запомни и изказването на Станишев, че трябва да сме благодарни, че не са смачкали стачката!

Станишев - по-спокойно! Това не ти е рокерско социалистическо парти в природата, та да не внимаваш какво приказваш. Това са гладни хора, чийто майки и бащи са на улицата, а останалите членове на семействата чакат в къщи - също гладни. В Париж подобно държане на премиер и министри отдавна да ги е изпратило в бунището на бившите правителства. В Япония пък двамата умници министри щяха отдавна да са клекнали зад параванчето с острие в ръка за да проявят достойнство.
Протестиращи на улицата е лоша работа, защото към тях като нищо ще се присъединят и други отрасли - а национален многоотраслов протест лесно не се разтуря. Като ефектът на доминото е: излязат ли едни недоволни, следващите се редят до тях, после другите - пак до тях и така докато парламентарното мнозинство се предаде и стане безмислено. Добре е да си уреждаш Коледа от банките на парламента и да мечтаеш за пътешествия и подаръци, но далеч по-добре е да не губиш зрение, слух и представа за реалните неща.

Реално: кабинетът вече не е стабилен. Сам Орешарски призна, че сме до ръба на пропастта и колкото и разни умници да обясняват, къде е ръбът отпред или отзад на Орешарски - ръбът си е ръб и падането от високо е неизбежно и боли.
"Очаквам решаването на проблема в близките часове" - бодро отсече социалната министър Масларова, въпреки че и нея скоро ще я призоват на улицата пенсионери, социално слаби и безработни. А след Масларова идва ред на Гайдарски и така основите на кабинета ще рухнат като нов строеж в столицата. "Не унижавайте учителите и техния труд!" - това трябва да стане водещо в отношението на министри и депутати към стачкуващите, а не интриги, лъжи и криви сметки в пресата и в парламента.
Колко ще издържат протестиращите - това е въпросът. Досега учителите се справиха - отсега нататък - място да отстъпление няма, тъй като те губят вече едномесечна заплата и подаянието, което иска да им подхвърли правителството - от порядъка на 30-40 лева месечно няма да оправдае усилията им да се борят за правата си. Те са наясно, че трябва да сватосат свободата на протеста, защото в противен случай тя ще остане ялова.

Станишев не махна министрите Вълчев и Орешарски - тогава идва другия вариант - да си отидат всички вкупом, начело със самия премиер. И нито местни избори, нито натиск или други фокуси ще ги спасят. Ножът е опрал в кокъла, а поведението на правителството показа, че не всяко управление е в състояние да танцува в такт с музиката на проблемите от реалното ежедневие.
"Винаги съм се боял от празните пушки - е казал мъдрецът Станислав Лем, защото с тях се разбиват удобно глави". А начинът, по който управници участваха в преговори си е нещо друго освен празни пушки, които са на път да разбият собствените им глави.
Оттук нататък времето работи в полза на стачниците и против мандата на кабинета. Остава само управниците да осъзнаят това.

Нищо не е вечно, още по-малко непреходна е една власт. Така че учители ще има и при това правителство и при следващите. Въпросът е: кога ще осъзнаят това премиерът и коалиционните му партньори. Както и струва ли си цената да загубят управлението заради единия инат да се налагат със сила на гладните.