В какъв затвор държаха сънародничките ни, та в родината им се видя мизерно и бедно? * Докога държавата ни ще плаща на сестрите, за да са все недоволни и да очакват непрекъснато компенсации?

Без нож ни заклаха. Докато се наместваме в европейския формат на милосърдието, ни теглиха тънка червена линия. Кога посрещнахме петте медицински сестри от Либия, кога разбрахме, че не са доволни от държавата ни и се възмущават от мизерията в родината - времето лети.

"Не се чувствам французойка, но понеже е много това бедността, не е далече времето, когато ще поискам да съм французойка - каза по Нова телевизия медицинската сестра Валя Червеняшка. - ... много голяма беднотия, не очаквах чак такова нещо... Шокира ме това, че в нашата къща не е правен ремонт повече от 15 години редеше от екрана жената, която цяла България познава лицето й зад решетките в съдебната зала на Триполи. - ...Всичко, което съм оставила е така. Значи всичко това вещи, телевизори, перални, хладилници е техника на 20 години...

... На мене ми трябваше дълго време, за да свикна с беднотията и да се убедя, че така е, това е положението и нали трябваше да започнем ремонт, който го прави Емил* /съпруг на медицинската сестра - бел. Л. М./ сам, на него му е много трудно, нали няма средства, но той се справи сам...
...Вече месец и половина и още кухнята не е готова, спалня, други, мизерия...Искам всичко лошо да ми остане зад гърба..."
...отношението на държавата - опита се да вметне водещата Лора Крумова
- Няма никакво отношение Те са ни дали 10 000 и още 1000 в началото и това е... разочарована съм, просто ние много сме изстрадали и много трудно ще започнем да живеем нормален живот, ние се нуждаем от социална морална и финансова помощ...
...Винаги ме е страх и продължава да ме е страх да не стигна положението на Сергей Антонов, като виждам, че бедността около мен витае...
...Искам да свърши този ремонт и да отидем с Емил някъде поне за 10 дена..."
Валя Червеняшка каза, че се притеснява, че не е в състояние да започне работа. Може би ще търси компенсации от държавата, може би ще поиска да стане французойка...

*   *   *

Председателят на Народното събрание Георги Пирински прие българските медицински сестри Снежана Димитрова, Нася Ненова, Валентина Сирополу и д-р Здравко Георгиев, предаде репортер на Агенция "Фокус". Срещата се проведе в Клуба на Народния представител в присъствието на български евродепутати и народни представители от българския парламент. Посещението на българските медици е непосредствено преди тяхното заминаване на официална визита в Европейския парламент /ЕП/ в Брюксел по покана на неговия председател Ханс Герт Пьотеринг.
Председателят на Народното събрание Георги Пирински благодари на сестрите, че посещават българския парламент преди да отидат в Европарламента. Георги Пирински изтъкна, че в Брюксел медиците ще се срещнат с ръководителите на ЕП, както и с представители на различните парламентарни групи в него. На тези срещи евродепутатите ще могат да се запознаят с "достойните българки", каза Георги Пирински.
Председателят на Народното събрание от свое име и от името на народните представители изрази благодарност, признателност и възхищение към медицинските сестри. Той им пожела да запазят своя дух като достойни българки и посочи, че Народното събрание ще бъде все по-активно към тяхното приобщаване.
Пирински връчи на медиците мемориален плакет и една българска роза.
Всъщност председателят на парламента Пирински сгреши като повтарач от отделенията - той говори за достойни българки, а пред него стояха медицинските сестри, които българската държава спаси от трикратни смъртни присъди и доведе в родината. Пред Пирински стояха петте българки, някои от които искат да са французойки, други са готови да съдят държавата за компенсации и не приемат бедността и мизерията, чувстват се нещастни с не ремонтираните си апартаменти и стара бяла и черна техника. На Валя Червеняшка както чухме и разбрахме мизерията и бедността й идват в повече, в повече й идва и ремонтът, който прави съпругът й, защото тя иска да замине с него след ремонта някъде за 10 дни поне. На Червеняшка не й бяха нужни плакет и българската роза, а компенсации от държавата за преживяното. Тя е изстрадала много и платените осигуровки, признатите години за пенсия са нещо много малко пред нейното страдание. Затова тя очаква социални, морални и най-вече финансови компенсации...
Че колцина в България не са страдали: раковоболни страдат в мъчителни болки за лекарствата си, родители страдат безпомощни пред топящия се живот на рожбите си, тежко болни и без перспектива да пораснат и остареят някога - страдащи да търсиш в републиката!

Но страдащите в България никой не компенсира социално, морално или финансово - оставени са на автопилот със страданието си. Тях не ги интервюират, нито пътуват в европейския парламент - те си остават тук и никой не иска да ги знае, а още по-малко пък да им дава пари.

Но Червеняшка и другите като нея забравят, че трябваше да влязат в български затвор, да постоят малко в него, а не да ги помилват още при слизането от самолета с Указ на президента. Не нея й е малко, че държавата се е бръкнала с 11 000 лева, тя пропуска другите жестове на милосърдие удобно. Пропуска лечението във Военна болница, пропуска жеста на държавата, че им призна годините в Либия за трудов стаж и изплащането за тези години на социални и здравни осигуровки - нещо, което не се прави за работилите в Либия.
Пропусна парите, които държавата хвърли в последните години, за да бъдат настанени в такива условия, че да могат да се грижат за добрия си външен вид. Пропуска, че родината им прати адвокати, на които заплащаше непрекъснато. Пропусна, че желанието и борбата на цял народ и политици да бъдат върнати в България - пропусна усилията, които положиха всички - искрено и сърдечно. Пропусна и милионите от външния дълг, който за Либия бе опростен в името на щастието на сестрите. Заразените деца едва ли ще оцелеят дълго от българските милиони - все пак в кръвта им има СПИН.
Докато те, петте бяха в Либия, двама българи загубиха главите си, отвлечени от иракски екстремисти - за тези двама българи държавата не си мръдна пръста, за семействата им - още по-малко. Нямаше адвокати, нямаше международни сондажи за спасяването им - обезглавиха ги и толкова.
Трябва ли да казвам, че с парите, хвърлени за освобождаването им можеха десетки болни българчета да бъдат лекувани?

Трябва ли да напомням на Валя Червеняшка, че с парите, хвърлени за тяхното спасение можеха да бъдат осигурени грижи за болни възрастни българи, да не умират преждевременно поради липса на средства и глад?

Да, в България има бедност, много, има и мизерия. Мнозинството българи оцеляват с усилия, без ремонти, със стара бяла е черна техника, но не занимават никого с ежедневието си. Мнозина българи ровят в кофите за смет в търсене на прехрана, не са малко и тези, които спят на улицата, без покрив.

Не знам в какъв затвор е държал Кадафи петте сестри, та свободата в родината да им се стори толкова непоносима и мизерна. Те си знаят.
Моите уважения към съдбата на тези пет жени, някои от които невинни осъдиха.

Иска да е французойка Валя Червеняшка - да си върви във Франция, но и там времето на осребряване на преживяното в Либия ще е кратко, а след това?
Не знам докога държавата ни ще плаща, за да презират бедността й. Все някога трябва да има край... Най-отблъскващи са личните драми на не съществуващите родолюбци.
Сгреши ли родината, като спаси и доведе на свобода пет жени, с трикратни смъртни присъди? Няма ненаказано добро, казват мъдрите стари хора.

Животът ни показа, че често въдицата може да бъде налапана заедно с рибаря.