Софиянски пак е в бяло * Европа има да чака да бъде осъден някой от висшите етажи на властта

Дяволът не спи. С когото и да е.
Станислав Лец

Съдът призна за невинен бившия столичен кмет Стефан Софиянски и сегашен депутат от БНС по делото за сделката с Милениум център. Решението на СГС не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.
По това дело Прокуратурата поиска четири и половина години лишаване от свобода за бившия столичен кмет Стефан Софиянски. Освен лишаване от свобода, прокуратурата поиска и в срок от 5 години Софиянски да не може да заема държавна длъжност.
На съдебното заседание съдът прие и втората съдебно-счетоводна експертиза, предаде репортер на Агенция "Фокус". Според защитата на Софиянски и това дело е "политическа акция на прокуратурата", а депутатът е невинен. Той самият не пожела да дава обяснения пред съда.

Как се стигна до оневиняването на бившия столичен градоначалник? На 15 юни 2004 г. прокуратурата започна разследване на Стефан Софиянски за сделката с дружество "Милениум център", като по делото, на Софиянски бе наложена гаранция от 10 000 лв. и забрана за пътуване.
Месец по-късно, на 15 юли 2004 г., състав на Софийски градски съд за пореден път отстрани Стефан Софиянски от длъжност заради сделката с "Милениум център". Съдът даде ход на делото по искане на Софийска градска прокуратура.
На 27 юли 2004 г. Софийският апелативен съд гледа второто дело за отстраняване от длъжност на кмета Стефан Софиянски, след като две седмици преди това градският съдия Милена Панева решаваше, дали има опасност кметът да попречи на разследването за "Милениум център". Софиянски обжалва решението. Окончателното решение на Софийският апелативен съд /САС/ бе, че Стефан Софиянски остава на поста си.
На 14 октомври 2004 г. приключи следственото дело срещу столичния кмет за сделката за "Милениум център". Делото бе насрочено за 21 декември 2004 г. На 25 юни по това дело бе повдигнато обвинение по повод сключения на 17 септември 2002 г. договор за покупко-продажба на пакет акции на Столичната община в "Милениум център". Оценено бе, че договорът е в нарушение на служебните задължения на столичния кмет и цели облагодетелстване на ОББ и инвестиционен фонд "Развитие". Събрани бяха доказателства, че в резултат на договора са нанесени щети на общината в размер на 15 млн. лева от продажбата на 7 дка земя в центъра на София.
На 8 март 2005 година Софийски градски съд отново разгледа делото за "Милениум център". В хода на делото защитата отправи искане делото да бъде прекратено и да се върне за доразследване заради процесуални нарушения, накърняващи правата на подсъдимия. Мотивите на защитата бяха, че прокуратурата не се е произнесла във връзка с молбата на защитата от юни 2004 година да се обединят делата срещу Стефан Софиянски за "Халите", "Гурко 1" и "Милениум център". Друго искане на защитата бе последното дело да се върне в досъдебна фаза и да бъде обединено със следствието за местността "Погребите", за което Софиянски също бе привлечен за обвиняем, но нямаше внесен обвинителен акт. По искането на защитата съдът реши че няма съществени процесуални нарушения, тъй като и трите дела, по които столичният кмет е подсъдим: за Централните Хали, за "Гурко" 1 и за "Милениум център", се гледали за престъпления по служба. Това, според съда правеше и връщането на настоящото дело за доразследване - безпредметно.
На 28 юни 2005 г. Софийският градски съд отложи делото срещу Стефан Софиянски за "Милениум център" заради депутатския имунитет на Софиянски. По това време той все още не бе положил клетва като народен представител, но като кандидат-депутат се ползваше със закрила срещу съдебно преследване.
На 14 юли 2005 г. на свое заседание Софийският градски съд спря делото срещу подсъдимия Стефан Софиянски за сделката за "Милениум център". Съдът прецени, че делото следва да бъде спряно, тъй като Софиянски е избран за народен представител и има имунитет срещу наказателно преследване. Съдът отмени и наложената мярка за неотклонение на бившия градоначалник, парична гаранция в размер на 10 000 лева. Във връзка с новите обстоятелства, на 25 октомври 2005 г. главният прокурор Никола Филчев внесе две нови искания до Народното събрание за снемане на депутатския имунитет на бившия кмет на София. Филчев поиска от парламента разрешение за наказателно преследване срещу бившия кмет за делата за сделките в местността "Погребите" и "Милениум център". Това бяха 3-то и 4-то искане, след като на 27 септември Филчев бе настоял парламентът да свали имунитета на депутата от БНС Стефан Софиянски заради водените срещу него дела за Централните Хали и за Бизнесцентъра на ул. "Гурко" 1.

В първият ден от декември председателят на Временната парламентарна комисия, която проучи исканията на главния прокурор за снемане на имунитета на бившия кмет заяви, че има достатъчно данни за извършени престъпления, които са основания за сваляне на имунитета на Стефан Софиянски. Месец и половина по-късно, на 11 януари 2006 година временната парламентарна комисия "Софиянски" реши да не се дава разрешение за сваляне на имунитета на Софиянски във връзка с наказателното производство срещу него.
На 22 февруари 2006 г. парламентът свали депутатския имунитет на Стефан Софиянски. Депутатите одобриха и четирите искания на главния прокурор за сваляне на имунитета на бившия столичен кмет.

Въпреки становището на Временната комисия, която отхвърли четирите искания на главния прокурор, депутатите свалиха имунитета на бившия столичен кмет. Преди гласуването Стефан Софиянски призовава народните представители да дадат възможност делата срещу него да продължат. Така без дебати депутатите уважиха искането на бившия столичен кмет. Исканията на главния прокурор за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Стефан Софиянски бяха за: Централни хали, "Погребите", за Бизнесцентъра на ул. "Гурко" 1 и за "Милениум Център".
След гласуването Стефан Софиянски заяви, че със свалянето на имунитета му се слага край на твърденията за договорки между мнозинството и БНС за подкрепа при промените в Конституцията. На 26 октомври 2006 г. съдът взе Решение, делото срещу бившия столичен кмет Стефан Софиянски, който бе подсъдим за престъпление по служба за "Милениум център", да продължи през февруари следващата година. Причина за отлагането стана назначаването на експертиза, която да определи дали сумата, която Столичният общински съвет е утвърдил, е постъпила по сметките или е различна от гласуваните. Свидетели в съдебната зала тогава заявиха, че има разлики в цифрите.
Четири дни преди Решението на съда за обявяване на Софиянски за невинен, друг съд пусна срещу парична гаранция д-р Руслан Терзийски, който бе задържан по подозрение, че през 2005 година е изготвил невярно заключение на съдебна експертиза по дело. Наблюдаващият прокурор прецени, че няма опасност Терзийски да извърши ново престъпление или да се укрие.
Преди произнасянето на съда по задържането на д-р Терзийски и оневиняването на Софиянски, още едно шумно дело, се препъна в съда - делото срещу бившия шеф на столичната "Топлофикация". "Това, че делото срещу Валентин Димитров беше върнато, не означава, че то не е подготвено добре - каза в интервю за предаването "Коритаров Live" по Нова телевизия Борис Велчев, главен прокурор на Република България. - Това връщане ще забави делото с няколко седмици, но няма да има никакви други последици. В случая става въпрос за елементарни грешки и това е непростимо." Според думите на главния ни прокурор, делото хем е подготвено добре, хем налице бяха констатирани елементарни грешки, за да бъде върнато то. Този случай, а и други подобни карат човек да се пита: не е ли твърдата позиция, която непрекъснато се старае да демонстрира съдебната ни система израз на парализа?

Цитирах горните няколко случая, за да попитам: за какво се харчат парите на данъкоплатците? За имитиране на търсене на наказателна отговорност, за неумели упражнения на обвинители да изготвят обвинителни актове, или за да се хвърля прах в очите на Еврокомисарите, че видите ли в България има съдопроизводство срещу висши чиновници.
17 години вече за държавата ни се говори като за една от най-корумпираните. В същото време никой не бе осъден за корупция и лично облагодетелстване.
По този повод и в условията на ширеща се безнаказаност мастити политици решиха да вземат нещата в ръце, като разтурят контраразузнаването и създадат един механичен мастодонт, наречен Национална агенция за сигурност.

Още преди да е минал законопроектът за тази структура в парламента, мога да пророкувам, че тази Агенция точно няма да прибави и грам принос в борбата с корупцията по високите етажи, поради простата причина, че с разрушенията в контраразузнаването и изкуственото присъединяване на финансовото разузнаване и военното контраразузнаване ще се наложи да минат години, за да може отново да се твърди, че в страната има законодателно уредена система за национална сигурност.
Ще припомня, че проектът за агенцията бе създаден с консенсусното съгласие на трите политически сили в управляващата коалиция, по лично настояване на премиера Сергей Станишев, който обяви, че основната задача на новото звено ще бъде да се бори с корупцията по високите етажи на властта и връзките на управляващи с организираната престъпност.
Пред БНТ бившият секретар на Съвета по сигурност при правителството на Иван Костов Иво Цанев одобри принципно проекта. "Големият проблем на сега действащите служби е, че те са разпокъсани в различни министерства и в една или друга степен всеки един премиер започва в един момент да става заложник на своите министри по различен начин", коментира Цанев.
Какво ще бори Агенцията - корупцията по високите етажи или опасностите, които дебнат националната ни сигурност? Каква е връзката една структура да разследва крадлив министър и терористи на територията на страната?
Наскоро Младен Червеняков коментира, че според него, предметът на действие на структурата е твърде широк, а трябва да се съдържа в двете цели - защита на националната сигурност и противодействие на престъпността.

Оставям без коментар това определение на Червеняков с надеждата, че след години времето ще ме опровергае и ползите от новосъздадената Агенция ще са налице.
Засега не ни остава нищо друго освен да наблюдаваме скучния спектакъл в съда, където, който висш чиновник не е влязъл, той не е бил оправдан.

Следите на много престъпления водят към бъдещето казват старите хора.