Често се случва умен човек да говори нелепици и още по-зле - глупости. Самото излъчване на поредици от интервюта, изявления на пресконференции и прочие от един човек го доказва. Няма нито причина в образованието му, нито причина в поста, който заема. Нещо трябва да се говори и оторизираният говори. Нещо трябва да убеждава и той се скъсва да убеждава. Лошото е, че накрая за всички от сега е ясно, че работата с озаптяване на недоволните учители, учени и прочие персонал в образованието няма да се получи.
Колко училища и образователни заведения стачкуваха - разликата между данните на синдикати и министър е в движението на една десетична запетая. За синдикатите и учителите символичния протест е 75 на сто, а според просветното министерство цифрата първоначално беше 7,5, а по-късно стигна до 9, 92 на сто.
э Министърът на образованието коментира ситуацията от първия учебен ден пред журналисти по следния начин: "Нямам коментар. Издал съм заповед в колко часа и с какви символи и ритуали да се открие учебната година. Директорите, които не го изпълнят ще носят отговорност. Пътувате из странатa, имате си екипи и кореспонденти, прецeнетe дали някой на някого оказва натиск. И ако някой оказва натиск, кой е той."

Заплахата за носене на отговорност, заплахите за наказания, Вълчев постави анонимно в графата: познайте кой оказва натиск!
По повод исканията за двойно по-високи учителски заплати Даниел Вълчев заяви, че това може да стане само, ако се съкрати наполовина военният бюджет, или ако не се купуват нови автомобили на полицията. Както е тръгнало военният бюджет няма да бъде пипнат, а по-скоро увеличен - САЩ се точат да започнат война и с Иран. Автомобили на полицията също ще бъдат купени, защото после хората на МВР-министъра ще се оправдават, че липсата на автомобили им пречи за разкриване на бандитите. Т. е. пари в бюджета за увеличение на учителските заплати няма и както изглежда - няма да има и в следващия бюджет. С тези неприятни истини министър Вълчев би следвало да замълчи и да не скача на учителите, чийто труд стана по-труден и тежък и от миньорския. Но кой да му каже?

"Важното е, че учебната година започна и тя ще продължи нормално" - каза в интервю за "Дарик радио" министърът Вълчев, което е доста лековато като позиция или убеждение. В зимата на 1996-1997 учебната година също бе започнала, също си продължаваше нормално и внезапно учителите тръгнаха на всекидневни шествия, протестирайки срещу инфлацията и ниските си доходи. А как завършиха тези ежедневни протести Даниел Вълчев няма как да не знае. Ако е пропуснал, да разгърне вестниците и ще си припомни: Жан Виденов подаде оставка и правителството бе свалено, за да се тръгне към предсрочни избори. Така че, господин министре, - не е важно една учебна година да започне, а е важно учебната година да завърши. В студената зима на 1996-1997 вместо учебната година, завърши предсрочно мандатът на едно правителство - нека да се забравяме все пак.

Тежко е да си министър на образованието с парите, определени от бюджета. Ето, на Даниел Вълчев му се привидя свети Августин и една древна притча, според която светецът видял на брега на морето едно дете, издълбало в пясъка дупчица и постоянно сипвало вода, която също постоянно попивала надолу. Така било и в образованието - сипваш, сипваш и все не стига и не се вижда.
Тук има един съществен момент: в притчата никъде не се казва, че след като детето видяло, че водата, която сипва попива, спряло да сипва вода. Това в историята със свети Августин го няма. Няма го и в което и да е държавно образование - да спреш да даваш адекватно на инфлацията пари, защото инфлацията не спирала.

"Пари в една държава винаги има - призна в ефира на "Дарик" министър Вълчев - Ако става въпрос, ние може и с 300 процента да увеличим възнагражденията от 1 януари без никакъв проблем. Ще трябва просто да съкратим наполовина бюджета за отбрана или бюджета за вътрешни работи или да не започнем нито една магистрала, или да намалим пенсиите. То в една държава всичко е възможно, само че големият въпрос е кое е разумното и кое е обществено оправданото."

Като чете внимателно човек изявленията на Даниел Вълчев за съкращения на бюджета за отбрана и бюджета за вътрешните работи, като го слуша как ще спре строителството на магистрали или ще намали пенсиите - неволно изниква въпросът: защо премахнаха училищните лекари? Лекари трябва да има и в училищата, и в министерството на образованието. Лекари, а също така при възможност и психолози. Тогава министър Вълчев ще получи реална помощ да намали напрежението у себе си и думите му ще станат далеч по-смислени и спокойни.
Колкото до търсенето на обяснение защо учителите искат увеличение на заплатите си, колкото до това учените настояват да получават достойно заплащане за висококвалифицирания си труд - крайно време е министърът на образованието да седне и да размисли: толкова ли не може да се намери в изпълнителната власт някаква по-подходяща работа за него? По-подходяща и по-спокойна. Е, няма да е вицепремиер, но все нещо може да се намери за него, така че хората да не остават с впечатление, че Симеон Борисов сменя хората си в кабинета. Ето, шампионът по приспособимост Николай Василев е класически пример за това: от министър на икономиката се преквалифицира в министър на транспорта. След това от министър на транспорта стана и министър на държавната администрация. Какъвто го определят - такъв си става Василев и най вече без проблеми за самия него...
Ако продължи напрежението върху министър Даниел Вълчев, ще дойде ден, в който премиерът Станишев и партийният лидер на Вълчев - Симеон ще се видят в чудо. Не могат да го оставят и вечно да го гледат как пренебрегва учителите и събира на назидателни лекции директори и инспектори. От това нищо добро няма да излезе. Ето за първия учебен ден му пратиха тиква, а какво ще му изпратят след време, когато стачката на учителите започне законно - направо не ми се мисли.
Докато министър Вълчев се опитваше да дава интервю в студиото на "Дарик" стана ясно, че в БСП е била обсъдена възможността за частично увеличение на учителските заплати още от тази есен заяви депутатът Димитър Дъбов микрофона на същото радио. - "Имаме желание да обсъдим възможностите за някакво увеличение още от тази година. Предполагам, това ще стане на Изпълнителното бюро на БСП тази седмица", потвърди и съпартийката му Валя Богданова от парламентарната комисия по образование.
Оказа се, че социалистите не желаят да се ангажират с цифри, и са водени разговори само на равнище Министерски съвет. Оказа се също така и че, социалистите се впуснаха във хвърляне на прах в очите на учители и учени, само и само да не стават обществено достояние подигравателните трудови възнаграждения, които им дава кабинетът. В крайна сметка бе съобщено, че се чака премиерът Станишев да се върне от Индия.
Според разчетите на правителството, които премиерът представи преди седмица, увеличение на учителските заплати ще има на два етапа - от 1 януари и от 1 юли 2008 г. с по 10 на сто. Учителите обаче коментираха, че това на практика ще е само индексация на инфлацията. Те настояват за незабавно увеличение, докато образователният министър Даниел Вълчев засега не отстъпва от плана за увеличение от догодина. И за да отбие атаките на протестиращите учители, Вълчев пусна изтъркания номер с намесата на политици в протеста. "Целият въпрос е, че всеки основателен протест, какъвто между другото е протестът на учителите, се яхва и се използва за едни чисто политически цели. Ето това е трагичното и това е много, да ви призная честно, срамно."
Колкото и да четох и слушах - използване на протеста срещу мизерните учителски заплати от политици така и не срещнах. От друга страна, кой, ако не политиците в изпълнителната власт ще бъдат тези, които ще трябва да решат кардинално проблема с увеличаване на заплащането на учители, учени и останалия персонал в образователните ведомства.
И правителство и депутати трябва да са наясно, че в училище не се преподават само знания и умения, но учениците се учат на етика, морал, духовни ценности. А да учиш на етика ученици, в момент когато крайно не етично и неморално политици дискутират мизерното ти трудово възнаграждение - това е ситуация, която далеч не е в интерес на учениците. Учениците са наясно, колко трудно оцеляват техните преподаватели - каква позиция тогава следва да очакваме те да си изградят като граждани на обществото ни?
Президентът Георги Първанов се намеси и обеща да съдейства да се реши конфликта с учителското и това на учените трудово възнаграждение. Известно е, че държавният глава може само да изслушва и съветва, да гледа разбиращо и толкова - тогава как точно той се вижда да съдейства за успокояване на страстите в родното образование?
"Който наруши Кодекса на труда ще бъде наказан" - предупреди министърът на образованието. Но това не може да трае вечно - ще предупредят учителите кога започват да стачкуват и тогава? Какво ще измисли министърът? Каквото и да е то, важното е да не забравя, че ходенето по гладки пътища крие опасност от подхлъзване.
Висшето образование също няма да остане безучастно към протестите и исканията за достойно заплащане. Към днешна дата месечното трудово възнаграждение на един български учен от БАН е на цена по-малка от едната обувка на министър Емилия Масларова. Не правя сравнение на заплатите на учените с часовниците на политиците или цените на ежедневното им облекло, защото там нещата са повече от скандални.

Правилно е един министър да застане амбразурата на правителството и да отстоява политиката му. Но също така е правилно и когато един министър констатира, че с бюджетните цифри му се подиграват на ресора, да си вземе шапката и да напусне в знак на солидарност със стачкуващите. Няма страшно и Вълчев да постъпи така - важното е да вземе решение и се определи: министър на образованието ли е, или министър на кабинета "Станишев".

Как ще завърши задаващият се протест на учителите - оптимизмът и песимизмът в случая се различават само по датата на крайния резултат.