22 години след годишнината от взрива на гара Буново /9 март 1985 г. - бел. Л. М./ от турски терористи и, Общонародния комитет за защита на националните интереси /ОКЗНИ/ най-после осъществи идеята си да почете паметта на загиналите с откриване на паметник на жертвите на загиналите при взрива във вагона "Майки с деца" до гара Буново. Сред жертвите на има и българи християни, и българи - мюсюлмани, както неведнъж съм писала и подчертавала в материалите на тема възродителен процес, етнос и религиозни разлики.

След 22 години, Минчо Минчев, председател на ОКЗНИ подчерта, че почитането на паметта на загиналите се оформя като традиция и "почти ежегодно ще се организира там поклонение, за да не се забравя това трагично събитие". Минчев бе категоричен, че трагичният инцидент е "жив спомен, който ще избледнее много трудно и очевидците много се вълнуват, когато говорят за това нещо". Председателят на ОКЗНИ припомни, че всъщност и годишнините се правят именно за това - "за да не се забравя". За 22 годишната забрава мълчи вече втори мандат президентът на Република България, Георги Първанов, бивш член на ОКЗНИ и историк.
"Никога няма да забравя нощта на 9 март 85-та година - разказа свидетелят Иван Божков от с. Враня стена, Радомирско на страниците на в. "Атака". - Ще я помнят и всички, които пътуваха в бързия влак Бургас - София. С мой приятел бяхме в Сливен и се качихме в седмо купе на вагона за майки с деца. Той остана в коридора, а аз бях заспал вътре на седалката. Разбуди ме страшен гръм, паднах на пода, а върху мен се посипаха стъкла и всякакви други предмети.
Не можех да разбера какво става, токът угасна, а моят приятел се мъчеше да излезе от затрупалите го врати, прозорци и части от купетата. Чувах писъци, а когато успях да сляза на перона видях окървавени хора. Едва тогава забелязах, че дрехите ми са разкъсани, а ръцете и лицето - изподрани от счупени стъкла... Загубих и 30 процента от слуха си, получих хронично главоболие. Разбрах, че по-късно са починали и някои от ранените хора. По време на процеса срещу турските терористи научих, че целта им е била да взривят бомбата в тунела "Гълъбец" до гара Буново. Само закъснението на влака с около минута и половина предотврати много по-голяма трагедия. Сега зная и други подробности. Един от убийците - Елин Маджаров, е продавал сладолед на гара Бургас. Качва се във влака и поставя бомбата в трето купе на вагона за майки с деца. После слиза в Сливен и оставя взривно устройство в сладкарницата на хотел "Сливен", до същата маса, където преди часове седяхме с моя приятел, чакайки влака."

Взривът на гара Буново бе описван и повтарян не веднъж и два пъти. Друго ме порази в тази трагедия, когато за първи път чух за нея: взривът откъсва ръката на едно от децата във вагона "Майки с деца", главицата му отхвръква, разцепена на две... Следствената група, дошла на местопрестъплението открива върху стълб по жп линията парчета детски мозък.

След падането на Живков, стана ясно, че авторите на взрива във влака на гара Буново са били всъщност дългогодишни агенти на Държавна сигурност по турска линия! Оказа се, че оперативните им работници по ДС са знаели за чувствата и отношението на агентите им към процеса по смяната на имената. Знаели, но не били сигурни в данните за готвения атентат и това коства живота на 7 души!

След отстраняването на Живков, на терористите бе издигната мраморна чешма в с. Трънак, Руенска община, с имената им, изписани на турски език. Години трябваше да минат, за да осъзнае местният прокурор, че подобен "паметник" е гавра с паметта на разкъсаните жертви. Години мълчание пазеха чешмата, защото с нововъзникналата политическа сила след 1989 г. Движението за права и свободи /ДПС/ се заиграваше ту с едни сили от вътрешнополитическия спектър, ту с други. Често седя и се питам - защо няма паметници или чешми например на кюрди в съседна Турция, на палестинци в Израел или на евреи в палестинските селища, на палестинци в еврейски селища, питам се защо няма паметни плочи на войни от Ирландската революционна армия /ИРА/ във Великобритания?

Миналата година бе поставена паметна плоча с имената на жертвите върху сградата на гара Буново, спонсорирана от телевизия СКАТ и с участието на синовете на писателя Николай Хайтов. Тази година бе открит паметникът на жертвите, който символизира катастрофата след взривяването на вагона от терористите - огънати релси, убити или осакатени деца, жени и мъже. В с. Трънак, Руенско има паметник на терористите, поставили взрива във влака, като надписът е "С безкрайна признателност на борците за права и свободи!" Плочата е на турски език и е докарана от Турция.

Няма друга държава с подобна етническа толерантност, каквато демонстрира България вече 17 години. Двама от терористите бяха разстреляни за атентата на Буново и въпреки това 15 години нито един политик не спомена за този вандалски акт. След монтирането на паметната плоча на гара Буново с имената на жертвите миналата година и откриването на паметника тази година - нито един политик не отиде да се поклони пред паметта на загиналите жени и деца. Нито един български политик не уважи паметта им, даже датата на тяхната гибел остава всяка година непочетена от премиери президенти и политици от различни партии.
Защо е така? Нима атентатът не е терористичен акт? Нима жертвите му не са невинни и не са български граждани? Защо зад граница български политици заклеймяват тероризма, а в родината се правят, че този терористичен акт не се е случил? Нима тези жертви не заслужават вечен огън и почит?

Кого пазят да не засегнат българските политици: Ахмед Доган и ДПС? А може би електоратът им? Но нима някой може да се засегне от нечия смърт? Какъв е смисълът на осъждането на терора, след като политиците ни странят от случилото се на гара Буново в един срамен консунсус?
На паметника в с. Трънак се строяват хората на Доган, а другите политици нехаят за пролятата детска кръв и загиналите на гара Буново. Срам и позор е подобно поведение за всички, които не зачитат тези жертви на турския терор.
Позорен популизъм е този на лидера на ДСБ Иван Костов, който заяви, че Доган е проклятието за България, а не се появи да сложи цвете на гара Буново! Позорно е дистанцирането на Георги Първанов, Симеон Борисов и Сергей Станишев от почитането на паметта на жетвите на тероризма на гара Буново.

Няма обяснение от липсата им пред този паметник, няма и оправдание. С поведението си тези политици позорят паметта на жертвите от взрива и негласно оправдават стореното от терористите.

Смъртта изравнява хорските съдби, но животът изисква паметта на жертвите на терористи да бъде почитана. Изисква го моралът за спиране на насилието, изисква го дългът да не се забравят невинно загиналите.

В България всичко е в ръцете на политиците ни. Дали по тази причина те ги мият толкова често? И все пак едно и сигурно, от пречупения гръбнак на съвременните ни политици рано или късно ще израсне душевна гърбица. По нея ще ги запомним ние и поколенията след нас.