Държавният глава предложи да се създаде специално звено, което да координира усилията на всички органи при мащабни трагични инциденти, след като Министерството на извънредните ситуации бе закрито. Логично идва въпросът: а пари ще извади ли да даде президентът щом пак го засърбя да диктува?

От това че бе закрито министерството на Емел Етем никой не страда. Даже след трагедията в Охрид с 15 те удавени българи за първи път видяхме как министри служат на народа, а не на себе си. За първи път нямаше издирване на член на правителството при възникнала бедствена ситуация в Малта или Куба, както вече се бе случвало с Емел Етем и социалната министър Масларова. Доживяхме министри да бъдат пратени да координират пряко действията около решаването на проблемите със спасилите се по чудо български граждани.
Експедитивно и без отлагане заминаха на място министри и зам.-министър, които докладваха и поясняваха какво се случва, разговаряха директно с колегите си в Македония и декларираха, че при разследването ще бъдат пратени следователи експерти и патолози, които да наблюдават следствените действия на македонските екипи. Започва и паралелно разследване на трагедията и причините, които я предизвикаха - не че това ще намали мъката и ще върне удавените, но поне се усети грижата на властта за съдбата на изпаднали в нужда български граждани.

Някак между редовете остана гафът със задържането на групата спасени българи на летището в Македония, за да ги видел президентът Първанов. Да накараш час и половина изтощени и съсипани хора, току що спасили се от удавяне да те чакат за да ги потупаш по гърба и да им кажеш едно "Кураж!" - това си е тъпанарщина откъдето и да го погледне човек!
Всъщност защо замина президентът Първанов за Охрид? Парите ли са ни в повече за едно подобно пътуване, или свърши някаква полезна работа там, освен че се срещна протоколно с тамошния държавен глава Георги Иванов.

Истината е, че българите трябваше да бъдат изтеглени час по-скоро от Македония и точно това сториха членовете на правителството, по изрично нареждане на премиера Борисов. Знаем как се постъпва на запад с изпаднали в беда българи, а случаят беше точно такъв: ключът на рейса, с който пътуваха остана на дъното на Охридското езеро, документи и мобилни телефони - също. Това, ако не беше непосредственото присъствие на български министри, лекари и други официални лица можеше да създане много неприятности на оцелелите. Едно е да оставиш на произвола на съдбата изпаднали в беда граждани, а съвсем друго да се командироват висши политици, за да разбере отсрещната страна, че за чужденците се проявява грижа и то от най-високо равнище.

Спасените българи бяха транспортирани в България, от летище София заминаха бързо в родните си места, в същото време продължи грижата за близките на загиналите и останалите за аутопсия 15 удавени българи. Готов е самолет за извозването и докарването на загиналите, друг готов самолет чака да закара близките на починалите в Охрид, за да разпознаят и приберат скъпите покойници.
На семействата на пострадалите са гласувани суми за посрещане на разноски от първа необходимост...
Прагматично погледнато, държавата ни не бе длъжна да постъпи така, но го направи. Това, че някой е заминал и е изпаднал в беда заради недобросъвестни фирми и сметки си е проблем частен. Въпреки това България си прибра оцелелите - държавата се погрижи за гражданите си и докато и последният българин не се прибере в родината, грижата ще продължи. Доживяхме държавата да покаже, че не съществува самоцелно, а че проявява грижа за хората си. В навечерието на Съединението държавата ни се превърна в родина! И това е нещо все пак.

Ето защо намесата на президента Първанов в събитията около трагедията идва в повече: да предлага създаване на спецзвено, да пътува до Охрид след като нещата са поети от най-високо равнище. И това изчакване, за да се здрависа с оцелелите българи... Високо във властта като че ли се губи усещането на приличие.
Сигурно е вълнуващо да си президент, но нека всеки да си гледа правомощията и когато държавата е оставена с огромни липси в бюджета - да не се харчат пари за лудо!
Един друг президент, Петър Стоянов имаше такива навици: да се разхожда до Сидни Австралия за откриване на олимпиадата, да си обръща входа на президентството срещу милиони за ремонт, да организира събори, за да пее: "Рипни, Калинке..." и прочие!

Свикнали сме, защото няма кой да тропне и да каже: стига! В началото на миналия век в парламента са се разисквали и гласували харчовете на двореца, разходите на министри, гласували са комисионните от големи сделки да отиват в социални мероприятия! Ние сме далече от подобна отчетност, затова сме и на този хал, защото няма кой да озапти политиците ни да внимават като харчат парите ни!

На стената на президента в кабинета на държавния ни глава е окачен портрет на Левски, но явно заветите му не са на почит в тази институция.