Капитанът на потъналия в Охридското езеро кораб "Илинден” Сотир Филевски най-вероятно ще бъде награден с медал. При потъването на македонския кораб загинаха 15 българи, отишли на екскурзия в Охрид. Колкото до бъдещия медалист - в момента е в ареста и обясненията на кмета на Охрид са, че като излезе от ареста капитан Филевски, тогава щели да му връчат медала.
Пред телевизия "Алфа" кметът на Охрид Александър Петрески съобщи, че ще дадат медал на капитана на кораба убиец, защото е помогнал на 5-6 души да излязат от водата при потъването на плавателния съд.

Правосъдието на Бившата югославска република Македония – БЮРМ надмина това на Щатите: американците се сетиха след няколко десетилетия, че трябва да арестуват Роман Полански за изнасилване и го подгониха с над 30-годишно закъснение.

БЮРМ-ското разбиране за заслуги се състои в следното: от една страна вкарваш съответния задържан в ареста с обвинения за причинена смърт на 15 души. От друга пък чакаш виновният за смъртта на 15-те удавени да излезе и вече си обявил, че си му приготвил медал, заради това, че помогнал на няколко души да се спасят от водите на Охридското езеро! Т. е. щели изчакат да мине наказателният процес срещу капитана и тогава ще го наградят.
И това ако не е прекрасно, то кое е? За българите, да имаш познат македонски политик – не ти трябват враг и неприятности.

„Македонецът се е появил преди човека” коментира в студиото на Нова телевизия проф. Георги Марков, и добави: „Те са внуци на Зевс, те са много комплексирани, говоря за елита, тъй като всяка нация трябва да има история...”
За едни историци историята на БЮРМ започва след Втората световна война, за други – след 1992, за трети – началото е в древността – версии разни, колкото и интереси.
Повече от месец българските медии ни заливат с грижата на управниците ни за някаква гражданка, Спаска Митрова. Причините за това не са известни. Ако някой вземе да твърди, че грижата на българските политици за Митрова идва единствено от присъдата й и факта, че е майка на малко дете, то тутакси бих опонирала като припомня случаите с откъснатите деца на един баща от Асеновград, случаят с изчезналия без следа малък Съвестин, чийто баща все още го търси – примери има. Не един или два. Но видите ли – неизвестно защо, политиците се хранаха за Митрова...
Какви са критериите да се ангажират президент, премиер, министри, цяла държавна машина със съдбата на една жена. Какво по-различно има случаят „Митрова” и липсата на ангажимент, и защита в случаите със Съвестин, и отнетите деца от баща им от Асеновград?

Без спор политиците ни правят някаква разлика, но по какви критерии – време е да кажат, за да си знаем.
Далеч съм от мисълта, че една една майка, която е в развод може да бъде вкарана в затвора, заради нарушен режим на свиждане на детето с бащата. Далеч съм от мисълта и че според паспорта на засегната от съответното правосъдие гражданка, българската държава го играе - за едни държава, а за други – враг.
Що се отнася до така наречените македонци или граждани на БЮРМ – единственото сигурно нещо е, че България, държавата, която първа ги призна изобщо не им е проблем, все пак македонците са част от българската нация и история.
Като се започне от границата с Косово и се мине през проблема с името и спора с Гърция по отношение на идентичността и историческите претенции, мине се и през желанието на албанците да участват 50 на 50 в управлението на държавата БЮРМ – измисленият проблем с България, на който единствено акцентира властта в Скопие изпада на последно място в класацията.

Добросъседството с Македония – това е като да ритнеш камък в тъмното. Болката е гарантирана.
Но това е друга тема...