Джобът на всеки човек е нещо индивидуално – да си бърка в него, когато прецени притежателят му, да си пуска семки и бонбонки, да съхранява там пари и прочие. От джоба започват и някои беди: ето на катаджиите например искаха да зашият джобовете, та да не вземали от шофьорите пари.

Някои индивиди са много чувствителни, ако друг им бръкне в джоба. На мен например, една мургава сънародничка се пробва в някакъв супермаркет и ми взе от джоба портфейла, след което звънна шамар и въпросът ми: „Какво прави портфейла ми в ръцете ти?” Шокът от удара автоматично върна портфейла ми, мургавелката го метна на земята и избяга, шмугвайки се като хлебарка. Даже в Страсбург няма да си търси правата след пердаха...

Въпрос на чувствителност. В края на миналата седмица прочетох, че върналият се от Америка финансист Симеон Дянков, обитавал дом №7 в Бояна със семейството си, поради изключително важни държавни обстоятелства и причини, като това например, бил изключително ценен като кадър за министър-председателя. Точно тук нашият мининстър-председател се е объркал нещо: не може да ти е ценен някой, който всеки ден показва, че народът ти го няма за нищо, не може да ти бъде много ценен някой, който не минава миг да не изрича тежки глупости, и накрая: не може да ти е ценен някой, който обижда най-интелигентната част от народа ти и с всичко показва, че предизборните партийни обещания, с които си дошъл на власт - не го интересуват.

То не бяха увеличени здравни осигуровки, то не бяха предложения за вдигане на пенсионната възраст, то не бе идея, фискалният резерв да се депозира в различни търговски банки, за да се трупала по-висока лихва. То не беше орязване на невзетите отпуски на чиновници, и решение да не им се изплащат, то не беше идея да се местят министерства в провинцията, то не беше „техническа” грешка по еднократните суми за родени близнаци, то не бе решение да се изземат имоти без съдебна санкция при конфликт на интереси – това последното най ме засегна, не защото имам поводи да изпадам в конфликт на интереси, а главно защото не съм икономическия министър Трайчо Трайков, та облагодетелстването на бивша моя фирма работодател да не се води като конфликт на интереси! Всеки не може да е Трайчо Трайков, нали? Някои сме се родили различни от Трайков, с други имена, с различна от неговата съдба...

Но да продължа с пришълеца от Америка и удивителната му способност да генерира скандали. Та разбирам аз в края на миналата седмица, че министърът на финансите ни, Симеон Дянков обитавал дом №7 в Бояна.

„Симеон Дянков, човекът, който управлява десетки милиарди бюджет, трябва да бъде пазен”, обясни премиерът Бойко Борисов по повод информациите в пресата, че финансист № 1 живее в дом № 7 на резиденция “Бояна”.

По този повод премиерът Борисов се обърна към евентуалните си критици така: “Ако им тежи това, ще го пусна в резиденцията, която ми се полага. Няма да го оставя да живее на квартира и вечер да го плашат по телефона.”

Какво излиза? Дянков не трябвало да го плашат по телефона, а нас – вълци ни яли! Да ни плашат по телефона, да ни звънят инкасаторки, да ни лъжат телефонни измамници – нас може, а Дянков – не може! Къде го дават така? Да сме бъдели европейци, призова Висшият разум и да не се впечатляваме, че Дянков живеел в Бояна! Ами точно защото съм европейка, не съм съгласна един министър да ми се прави на велик и да живее, бъркайки в джоба ни! В бюджета няма перо „Дянков обитава дом №7 в Бояна”, тогава откъде накъде този корифей на спестовността ще живее на наша сметка?

В Бояна инкасаторки за ток, парно и вода не припарват. Наемът за дом № 7 какъв е – никой не знае. Там, в Бояна няма магазини, има обслужващ персонал – и така нататък, и така нататък! Значи преференции по заемите на млади семейства не може, а Дянков да се прави на велик за наша сметка, обитавайки Бояна – може? Да плащаме всички за откраднатото от редишното правителство може – а да си заживее в квартира под наем един министър от правителството – не може! Къде го дават това?

Точно в Европа не го правят. В Швейцария например, депутатите пътуват с трамвай, а тук – някакъв дошъл от Америка и вече всички ни просват на земята - да мине по нас, като по килим!

Кой ще го търпи Дянков в една Франция да речем? Кой ще позволи да си развява коня и се прави на американец в опоскана държава някакъв висш чиновник в една Великобритания? Там на кралицата дето се казва сметка водят и парламентът й отпуска средствата за живеене! В Щатите, навремето на съпругата на Рейгън й вдигнаха скандал, че е купила някакъв скъп сервиз за Белия дом – хората не пасат трева. Ние – също, но при нас, няма мърдане.

В Бояна консумативите поема държавата. Автомобилите за Дянков, охраната му, която да го пази от народната любов – също ние плащаме! Преди години министър Иван Башев отиваше пеша на работа, по тротоара, и нямаше глезотии и салтанати. А сега какво, плащаме за чужд кеф и око им не мига! Как става това, питам аз и докога? Дянков имал охрана, жена му имала охрана – и всичко това, с наши пари.

И да не вземе да си помисли някой, че Дянковица, както се биха изразили дедите ни от Възраждането, тупа килими, мие прозорци, пере чаршафи, готви и пазарува, пуска прахосмукачка и хвърля боклука? Данък сгради и такса смет за Дянкови – пак от нашия джоб излизат.

Нямал жилище, ами като е толкова скъп на министър-председателя този Дянков, да му беше дал дома си в Банкя, да живее поне като хората, с инкасаторки, данъци, сметки за топло и ток – това е нормалното! От Америка идвал – ами да се прави на американец в Америка Дянков, а не тук, на наш гръб! Но тези минават само в опоскана България, в Америката на Дянков – такива не вървят!

И още нещо: преди няколко дни чувам същия този скъп на премиера Дянков да казва: „БАН не прави наука, в БАН са феодални старци, които стоят там, събират заплати”... С едно изречение да объркаш тотално нещата в държавата и за това си трябва талант! Но това е министър да ти дойде от Америка – нито значението на думите отбира, нито пък знае типични изрази за българския език.

От това единствено изречение на финансист № 1 стана ясно, че той е чул-недочул израза „синодални старци”, но в случая го бърка с „феодални старци”. Освен това от изречението научихме, че заплатите на учените, които са в размер на социални помощи, получателите им си ги събирали. Боже, пази, не съм чула някой да си събира помощите!

След „прозрението” Дянково, учените се обидиха и скочиха, поискаха той да им се извини! Възмутиха се от ниската му езикова култура и лошото му отношение към българската наука... Веднага казвам, че Дянков няма да се извини, защото ако тръгне да се извинява за всичко, което ни причинява – ще са му необходими поне два мандата, а за толкова никой от гражданството българско няма нерви да издържи.

Дянков няма да се извини и защото извинението е въпрос на възпитание, а в случая, очевидно е налице дефицит от такова. Вчера премиерът оправда казаното от Дянков с изнервеност – и това не върви вече. Не може да принуждаваш народа да затяга колана, след като не са останали дупки вече и в същото време да си изнервен, че живееш на държавна сметка!

Има по-прост начин нещата да се върнат в нормални релси: Дянков тихо да си събере багажа, да се изнесе от Бояна под наем и да спре да ни бърка в джоба с личните разходи за съпругата си, американка и прочие. Не може да гладния да вземат последния му залък, не може да събличаш от гърба на бедния последната му риза, не върви и да принуждаваш някого да пести, за да живееш ти в разточителство, на държавна сметка!

Даже при Живков министри не живееха в Бояна със семействата си, а днес, когато всичко Живково се отрича – някакъв си чиновник, долетял от Америка и назначен за министър, се позволява да живее на държавна сметка! Защо тогава се изненадваме, че същият този чиновник си позволява, за се изказва категорично за качествата на българската наука и учените ни, без да е запознат в детайли с нея и постиженията й!

В България Академията на науките е на 140 години, и гражданството не онагледява бюджет и харчове с пица, нито пък се радва на шампирани фланелки и шапки от Станишево време с надписи: „100 години българска независимост”. В Америка този номер може да минава, но у нас – не става! По отпуснати средства БАН се нарежда на 634-о място, а Софийският университет – на 1300-то място. Това авторитет на учени, това принос в световната наука, това – уважение от световни известни университети и академии – далече са тези факти от познанията на Дянков!

Спомням си една притча:

„Аристотел срещнал прекрасен юноша и го попитал нещо. Юношата му отговорил твърде глупаво.

- Прекрасна сграда, но без стопани – поклатил глава Аристотел.”