Тази нощ е починал големият български режисьор Крикор Азарян. Приятел, изключително интересен събеседник, в разговорите с когото потъвах. Помня пламъчето в очите му, когато започвахме да говорим за Грузия. Коко не пожела да се шуми около мерзкото му отстраняване от НАТФИЗ – предпочиташе тишината около човешкото падение и кал. До последно той намираше сили да загърби грозотата и завистта, и твореше спектаклите си с поезия, обич, светлина.

Какво ни остави Коко Азарян? Творецът, който ще се запомни с постановки на класиците Йордан Радичков, и Иван Радоев, театралът, който остави своя уникална следа с постановки по Чехов, режисьорът, който правеше запомнящи се спектакли от Шекспир до Йовков - се пресели в отвъдното.

След него, останаха постановките му, лекциите, работата с няколко поколения артисти и спомените, остана и огорчението от отстраняването му от НАТФИЗ. В последните години от живота си Азарян трябваше да приглуши болката от смъртта на сина му, изправи се срещу мъчителното заболяване, което му отнемаше сили и надежда. И той избяга в работата, в лекциите в Нов български университет, в постановки в Театъра на българската армия.

Отстраняването на Коко Азарян от НАТФИЗ съвпадна с вестта за тежкото заболяване, и тъгата и обидата се сляха в болезнена обида.

Дълъг е списъкът на театрите, в които поставяше незабравимите си постановки Азарян, дълъг е списъкът на пиесите, на актьорите с които той работи, много са наградите му за шедьоврите, които остави след себе си.

Постановки на режисьора гостуваха във Варшава, Белград, Москва, Битоля, Тбилиси, Бон.

Светла ти памет и лек път, Коко! Помня деня във Военна болница, когато ми съобщи за зловещата болест. Още не беше пресъхнала влагата в очите ти от загубата на сина ти. Пое достойната битка с болестта, която изпиваше силите ти.

Някъде дълбоко в мислите си все се надявах краят да се отложи... До днес.