Гладни бунтове в Сопот – властта мълчи

Да си жив и да не можеш да живееш! Да работиш и да мръзнеш гладен, болен и в тревоги от съдии изпълнителиq и неплатени сметки! Да оцеляваш на вересия, от добротата на магазинери. Да си принуден в отчаянието си да спреш децата си от училище, заради липса на пари за път и храна. Да заспиваш и се събуждаш в неизвестността какво ще се случи, и как ще оцелееш, как ще я караш оттук нататък...

Как се живее, когато банките те притискат, частни съдии изпълнители влизат по домовете, децата са гладни, заминалите да учат не могат да се приберат при родителите си, работниците се явяват гладни на работа и припадат по конвейерите. А ако някой се разболее – как се отива при лекар без пари?

Никой не е наясно какво се случва и не се променя вече три месеца във ВМЗ Сопот, и как работещи на три смени 4000 оръжейници от Сопот, Карлово, и околните селища не са получавали заплатите си, които и без това не са високи, от август месец. Това съобщи в свой репортаж bTV тази сутрин.

От август месец получаваме по един аванс” разказа служителка от предприятието, което бе начело на оръжейния износ преди 20 години и внасяше в хазната по няколко милиарда долара годишно. Това време вече е минало и свърши, след като Филип Димитров, един случайно попаднал в политиката адвокат, обеща на американците да не се изнася българско оръжие за арабския свят. Там, където пазарът на оръжие е добър и платен.

В арабските държави се наместиха американски фирми и заеха нишата за продажба на оръжие, а българските оръжейници започнаха да отстъпват извоювани позиции на пазарите и дръпнаха назад.

Към днешна дата, няколко десетки семейства от работещите във ВМЗ са със спряно електричество заради дългове, семейства на работещите три смени студуват, в мизерия и глад. Не дай си Боже да се разболеят – пари за лечение и лекарства – няма.

И случаен аванс от по стотина лева да се преведе – банките веднага дърпат парите по чакащите плащане кредити. Малко преди Коледа е обещано да се платят септемврийските заплати...

Новият изпълнителен директор на ВМЗ-то, Иван Стоенчев обяснява, че му трябват пет милиона лева, за да се разплати с работниците! Проблемът за тежкото състояние на завода идвал от това, че имало натрупани стари задължения към Държавния резерв от неплатени данъци.

„Има договор, който трябва да се спази. Представете си, че нашите контрагенти разберат от медиите, че при нас има вълнения и не можем да си изпълним договора. А той е с неустойки...

„Кой ще поеме неустойките? Аз ли, хората ли? Това са много големи пари” - пита Стоенчев излезлите в двора на завода работници. – „За това аз предлагам: да се свърши Договора, пък после пак ще правят искания. Ще платим заплати – аз плащам сега аванс и заплата... Когато дойдохме, заварихме по две неплатени заплати и ние поддържаме това ниво – две неплатени заплати...”

Поддържаш ниво на две неплатени месечни заплати? А хората как са живели без тези пари – на магия може би?

Всеки един от работниците чака поне по 1000 лева от неплатени заплати. Неплатени, но изработени. За да бъдат изплатени тези пари, трябва решение на правителствено равнище, което неизвестно защо не идва.

Преди два месеца изпълнителният директор на ВМЗ-то Стоенчев се е срещнал с министъра на икономиката и енегетиката Трайчо Трайков, и с премиера Бойко Борисов, за да решат какъв спасителен план да се приложи спрямо оръжейницата.

Министърът на финансите Симеон Дянков незабавно да разпореди освобождаване сметките на ВМЗ ЕАД, блокирани от Националната агенция по приходите, поиска в писмо кметът на Сопот Веселин Личев. Преди два месеца, и оттогава – нищо.

Българинът е търпелив. Много търпелив, но и това е до време.

ВМЗ Сопот дължи около сто милиона лева. Половината са на държавата, другата половина – на частни фирми. Предприятието, което печелеше милиарди долари, годишно за хазната, е доведено до фалит от дилетантските изпълнения на пишман политици от няколко правителства.

В света няма губещо оръжейно или нефтопреработвателно предприятие – в България – са налице. Ние сме изключението от правилата в световния бизнес. С това сме известни.

Да сглобяваш гранатомети и снаряди, и да субсидираш предприятието, и държавата, докато гладуващ в студ и мизерия с децата си – дали има друга държава, в която това е възможно да продължи три месеца?

Протестът в най-големия оръжеен завод на Балканите продължава вече втори ден. Протестиращите обявиха, че ще започнат и гладни бунтове. А гладът е движеща сила в световната история – пише го в учебниците.

Политиците не прощават на онези, които не са се провинили нищо. Но и политици, които не знаят милост, рано или късно са принудени да я измолват.

 

Коментари 

 
+2 #4 Българският шоп 2009-12-18 09:29
България водеше сред страните от СИВ по натрупани задължения към себе си. Към 1988 г. като най-големи длъжници се очертаваха: Ирак /822 млн щ. д./, Либия /216 млн./, Никарагуа /126 млн./, Нигерия /78 млн./, Алжир /73 млн/, Сирия /55 млн/, НДР Йемен /54 млн./, Ангола /45 млн./. Известно време /няколко години след 1989 - бел моя/ от тези длъжници се търсеше бартер или други начини за погасяване на дълговете им към България. (Л.Манолова 2006г.)
Цитиране
 
 
+2 #3 Българският шоп 2009-12-18 09:26
Дори през 1989, когато самата България е вече банкрутирала, комунистическот о управление продължава да разчита на основни клиенти като Ирак, Либия, Иран, Алжир, Ангола, Етиопия, Нигерия, Мозамбик. За разлика от България страни като Чехословакия, а и дори СССР, още в средата на 80-те години прекратяват отпускането на нови кредити за нередовните длъжници. Резултатът от политиката на България е 1.546 млрд. долара и 16.2 млн. лв. дългове към страната от оръжеен износ към 31 януари 1990 г. Освен най-големия длъжник - Ирак, в дълг към България остават Либия - 239.9 млн. долара, по спогодба от 1984; Алжир - 31.4 млн. долара, по спогодба от 1978; Ангола - 50.4 млн. долара, по спогодби от 1977, 1986 и 1987; Етиопия - 45.9 млн. долара, по спогодба от 1984; Никарагуа - 46.3 млн. долара, по спогодби от 1984 и 1987 и Сирия - 51.4 млн. долара, по спогодби от 1980 и 1983.
Цитиране
 
 
+2 #2 Българският шоп 2009-12-18 09:26
След 1986 обаче настъпва трайна тенденция за просрочване или за спиране на плащанията по държавните кредити, с които различните страни изкупуват българска оръжейна продукция. България започва да губи от оръжейната търговия, тъй като средствата, които тя хвърля за модернизирането на военнопромишлен ия си комплекс, за производството на военно имущество и за пласирането му, надхвърлят печалбата от продажбата. Тя се отчита в годишните планове, но реално не влиза в държавния бюджет, а се трупа застрашително в една друга графа, родена от комунистическот о управление - дълг на трети страни към България, който в края на комунизма ще е надхвърлил 1.5 млрд. долара.
Цитиране
 
 
+2 #1 Българският шоп 2009-12-18 09:25
В своите "Спомени" Огнян Дойнов, една от основните фигури в икономиката по това време, пише, че "в резултат на всичко това България разви един от най-мощните военнопромишлен и потенциали в Източна Европа и реализира значителен успех в износа на военна продукция срещу конвертируема валута. Към 1985 постигнахме над 1 млрд. долара валутни постъпления от продажба на бойна техника в страните от Третия свят". Една важна подробност, която Дойнов не споменава, е, че по-голямата част от тази оръжейна продукция се пласира като отпускане на държавен кредит и за нея не се плаща в брой. Основни клиенти са Алжир, Ирак, Иран, Либия.
Цитиране
 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене