Държавна сигурност - както всяко тоталитарно ведомство и тя се тресеше от завист, забиване на нож в гърба, интриги - ето един случай от журналистическата ми практика:

Етюд за гроздоберачки, туризъм и генерали

Помните ли гроздоберачките и мургавите бедра на смугли българки от големите цветни реклами, които трябваше да привлекат чуждестранни туристи? "Елате в слънчева България!" - приканваше текстът и намръзналите европейци доверчиво идваха. Гмуркаха се в ситния и фин "златен" пясък, други се губеха из гънките на Рила, Пирин и Балкана. Минало свършено. Днес е обществена тайна какво очаква в бившата социалистическа България всеки кръшнал капиталист. Хотелите ни слава Богу все още си стоят - пясъкът също. Остана и георгафското ни положение, което никой не може да ни отнеме. Наивните швейцарци с този занаят, години наред отръскват джобовете на иноземци, без да са правили забежки към тежко машиностроене или да изплезват език в маратон към комунизма. Бяхме туристическа страна и хората идваха на талази да си почиват у нас от вредното натрупване на капитали. От това упражнение в хазната ни влизаха долари, франкове, марки - конвертируеми пари, с чиято помощ се държахме на повърхността.

* * * *

Годината е 1965 и във Виена заминава на работа като сътрудник в българското представителство по туризъм един българин - Никола Генов*. Мъжът не е от благородно шумкарско потекло - син е на учен, д-р на науките и на най-обикновена служителка в пощите, затова пък отлично владее много от тайните на туристическия бизнес. След четири години работа във Виена и Генов е изпратен в Канада, като директор на българския павилион по време на Световното изложение,. Това продължава до момента, когато същият човек е назначен за ръководител на туристическото представителство на България във Франкфурт. Представителство, най-голямо в Западна Европа - то покрива с дейността си тогава Западен Берлин, Австрия, Швейцария и Западна Германия. Над половината от туристическите валутни приходи в тези години се обезпечават именно от това представителство.

Докато един ден на някого му омръзват тези успехи

В края на 1982 Никола Генов е извикан на съвещание в София, където изнася даже доклад. В деня на отпътуването му, час и половина преди самолета, телефонът му звъни. От отдел "Кадри" го викат, а там го очакват двама мъже, служители от Държавна сигурност, които му обясняват, че трябва да се въздържи от пътуване зад граница, тъй като се правят някакви проверки. Генов е принуден да предаде задграничния си паспорт, посъветван е да се обади на генерал Аначков /от контраразузнаването тогава - бел. Л. М./. От разговора, който провежда с този генерал Генов разбира че в ДС са постъпили някакви сигнали против него от българи в Западна Германия... Така започва един дълъг път - от несъстояло се пътуване до килията на затвора. Това е началото на историята за седемгодишния престой в затвора на един мъж, работил над две десетилетия като кадрови служител във външното разузнаване на родината си.

Когато отидох през 1990 г., помолена от негови приятели да го навестя в затвора, заварих един сломен и крайно огорчен, обзверен човек. Разказът на затворника продължи часове и бе дълъг, пълен с имена, дати, факти от събития, случили се зад граница. Зад гърба на Никола Генов бяха цели 25 месеца следствие и съдебен процес, 14-годишна присъда от цивилния съд и друга, 15 годишна - от Върховния съд, с шестцифрен паричен иск към осъдения.

Два дни преди Коледата на 1983 офицерът Генов е задържан в килия ХХ на софийската улица "Развигор". Отказват му всякакви контакти с прякото му служебно ръководство, изолират го, и той написва 200 страници с отговори на всички зададени въпроси. /Следовател на разузнавача е Пламен Спасов - човек, на когото след падането на Живков ще възложат да разследва и убийството на българския писател Георги Марков - престъпление, което така и остана неразкрито! - бел. Л. М./.

Оказва се, че провинението на Никола Генов е, че е разкрил финансови злоупотреби на западногерманския гражданин от български произход Е. С. и по тази причина го е освободил като рекламен агент на представителството на Държавния комитет по туризма във Федерална република Германия.
Друг враг разузнавачът Генов си е спечелил в лицето на българския посланик във ФРГ тогава - Георги Евтимов.
В онези години разузнавачът изобщо не се замисля, че едновременно се изправя срещу бившия български посланик във ФРГ Георги Евтимов /за него по време на делото Н. Г. посочи, че е бил превербуван и от разузнаването на ФРГ - бел. мои/. Не без значение е, че Евтимов е бил с кумец Петър Младенов /бившият Живков външен министър, съратник на Луканов в перестройката и президент след 10 ноември 1989 г./. Кум на дъщерята на посланика Евтимов пък се оказва голям за времето си комунистически идеолог, днес депутат от Коалиция за България. Личен приятел на посланика е бил тогава и генерал Зикулов /началник на Военното разузнаване на НРБ от онези години - бел. Л. М./. С тази биография българският посланик е бил бетониран за дълго на поста си.
Затворникът, бивш разузнавач Никола Генов, с когото аз разговарях по време на разрешени свиждания още в първите дни след 10 ноември 1989 г., е имал неблагополучието и лошата идея, да разкрие финансови злоупотреби на две протежета на високопоставени лица от комунистическата номенклатура. Тези две протежета са били всъщност оперативни работници на генерала шеф на Военното разузнаване Зикулов. Тогава, в онова време, офицера Генов изобщо не се замисля, че личен и близък приятел на посланика на НРБ във ФРГ, Георги Евтимов е бил не друг, а самият генерал-полковник Григор Шопов, наследникът на шефа на българската Държавна сигурност Мирчо Спасов.

Така един кадрови разузнавач и офицер от външното разузнаване, попада в центъра на далеч не безобидна история, в която интересите на много шефове с пагони са засегнати по един или друг начин, докато причинителят на този гняв, кадровият офицер разузнавач Никола Генов е нямал и понятие в какво се забърква...
И затова най-неочаквано за разузнавача започват неприятности: той е начетен с 34 000 ДМ, като свидетели на обвинението срещу него /с прочетени в съда показания, а не с лично явяване - бел. Л. М./ се явяват лица, сами злоупотребявали с немалки количества валута.

Делото на разузнавача се гледа при закрити врати, въпреки това прокурорът кап. К. К. и съдията, майор А. А. си признават в разгвор пред защитника на подсъдимия разузнавач, че Генов не го съди съдът, а Държавна сигурност!

Резултатът от съдебната одисея е, че един мъж, дал най-хубавите 23 години от живота си получава две присъди, без да се допуснат посочените от него свидетели и без да се разгледат исканите от него доказателства. Присъдата е постановена при съществени нарушения на действащите в границите на НР България тогава, процесуални правила. Не се спазва указанието и разпореждането на Върховния съд за връщане на делото на стадия за предварително разследване. Казаното на предварителното следствие противоречи на повечето от събраните по делото доказателства, съдът допуска и явяването в нетрезво състояние на основния свидетел на обвинението, а в същото време заличава без каквото и да било основание други важни свидетели. И т. н., и т. н.

* * * *

Три деца: на 4, 6 и 11 години остават сами, без никого в живота - баща им изчезва необяснимо за тях. Съпругата на осъдения го изоставя и сключва друг брак... Страшно и непонятно е даже за слушане.

Когато след години срещнах този мъж и започна разплитането на кълбото в обратна посока, попаднах на документ, назован като "Приложение 1 от Доказателствения анализ към делото". Според този документ, в направена навремето тройна експертиза е било установено, че от акта за начет са отпаднали като възстановени и отчетени 23 000 ДМ, както и други 11 000. Остатъкът от целия този анализ на събрани обвинения по задължения за присвояване и липса на отчетност в крайна сметка се оказаха ни повече, ни по-малко, само 8 марки и 16 пфенига! Това бе сумата, която е излязла като невъзстановена по Наказателно дело от общ характер от 1985 година на Софийския военен съд. Тези неотчетени и невъзстановени 8 марки и 16 пфенига са били приложени на времето към материалите от процеса към том ХХ, страница УУУ, том Х и страница УХХ и са представени на съда от ревизор, след тройната експертиза за Обвинителния акт, но напразно. Никой не им обръща внимание.

Кадровият служител на външното разузнаване на българската Държавна сигурност, специалистът по международен туризъм с реални постижения в кариерата си Никола Генов се озовава в затвора с две присъди! И тогава

Нездраво любопитство започва да тресе трима генерали

Ето разговорът, който водих с бившия специалист по туризъм, човекът, чиято работа донесе на България реално милиони германски марки и долари, и когото за "награда" - родни генерали натикаха като по учебник зад решетките. Разговорът се състоя в затвора, по време на разрешено свиждане:

Л. М.: - Как разбра за съпричастието на някои генерали от Държавна сигурност в инсценирания процес и присъдите?
- През януари 1987, по лично, писмено настояване на генерал майор К. К. /бившия началник на Главно следствено управление - ДС/ ръководството на Софийския затвор ме премести в друго място за изтърпяване на наказанието ми - започна спомена си за това време офицерът затворник. За пристрастието и намесата на генералите научих от един надзирател и мои приятели, които ми бяха дошли на свиждане. И въпреки това, тогава все още не бях наясно защо този генерал предприема подобна стъпка спрямо мен.
Л. М.: Но според документите по процеса и като се замисли човек, не друг, а самият генерал Григор Шопов бе този, от когото зависеше какви да бъдат действията на Държавна сигурност от тези години...
- Нищо не се случи от това преместване и смяната на мястото на изтърпяване на наказанието, макар, че за всеки затворник промяната е повод за надежда. След това дойде и месец август на същата година, когато чрез подставено лице, бях потърсен за разговор от самия генерал Григор Шопов. Вместо среща обаче се получи разпореждане на генерала само да изложа в писмена форма случилото се преди задържането ми. Тогава започнах да се замислям и анализирам причините за случилото се с мен. Започнах да си обяснявам поведението на някои хора във ФРГ и покровителите им тук, в България, както и проведеното следствие - с една дума това, което знаех и си спомнях по делото и обвинението. Време имах в излишък. Написах 15 страници на ръка и запечатани в плик те бяха изпратени чрез началника на затвора, лично на генерал Григор Шопов. Последва мълчание чак до май на следващата 1988 година, когато ме пуснаха даже като награда за 5 дни в отпуск.
Л. М.: И все пак трябвало е да има някакво обяснение и на интереса от страна на генерал Шопов и за мълчанието му - ти успя ли да намериш това обяснение?
- Все още нямах повод за обяснение и отговор на въпросите, които ме измъчваха - беше още много рано. Използвах отпуска от май месец, за да се свържа с началника си генерал-лейтенант Владимир Тодоров /Същият, след 10 ноември 1989 бе съден за унищожаване на досието на писателя Георги Марков - бел. Л. М./. Тодоров прие да се види с мен. При срещата си с него, предадох и на него същия материал като този, който бях изпратил на генерал Шопов.

* * * *

Десет дни преди Коледата на 1988 г. към затворника проявява интерес и друг генерал, /генерал лейтенант Тодор Радулов, първи заместник завеждащ отдела за Национална сигурност към ЦК на БКП - бел. Л. М./ На 15 декември, при стриктно спазване на правилата за конспирация /забележете, не другаде, а в Софийския затвор/ генерал Радулов отива и провежда среща, на четири очи със затворника. Срещата трае цели 4 часа, като по време на разговора генералът разпитва, събира данни и информация за историята около офицера Генов и неговите неприятели.
Н. Г.: От тази среща разбрах, че генерал Радулов се интересува не от друго, а от това какво помня, както и какви изводи съм си направил за случилото се и връзката на някои високопоставени хора със събитията по моя арест и последвалите го - следствие, дело и присъда. - Едва тогава ми стана ясно и, че 200-тата страници от следствието са прибрани и се съхраняват именно при този генерал, който ги е иззел. В написаните от мен страници се съдържаше злепоставяща информация за личности, близки с все още действащи комунистически лидери и служители от върховете на специалните служби в страната. Това бе причината напразно да търся при разследванията и исканията за преглед по реда на надзора тези 200-странични признания - съдиите повдигаха рамене в неведение по изчезването им! Радулов бе донесъл и ми показа признанията ми, след което си тръгна видимо доволен и успокоен. Специално подготвената и обезпечена секретна среща бе приключила - аз, опасният свидетел на престъпления и злоупотреби бях на сигурно място, а сведенията за извършването им - на още по-сигурно! Късно отворих очи, годините, прекарани в затвора ми дадоха достатъчно време за размисъл - това време, което в обикновеното ежедневие липсва. Ето сега защитникът ми /един от най-добрите по наказателни дела - бел. Л. М./ ми написа искане за преглед по реда на надзора - Живков го няма, с него си отидоха и много от лицата, променили така живота ми. Пак чакам.

Свалянето на Живков помогна за допускане на преглед по реда на надзора.

В печата излезе моя публикация-анализ, с документални доказателства за несправедливото осъждане и вкарване в затвора на бившия разузнавач. Мина време и един ден ми позвъниха приятелите на Генов: "Нашият приятел е пуснат на свобода, отиваме да го вземем!" Зарязах всичко и тръгнах с тях. Трудно може да се предаде с прости думи вълнението на един човек, който след 7 години, прекарани в килия отново бе на свобода. Особено състояние е - отворил вратата на жилището си, той влизаше от стая в стая, гледаше мълчаливо предметите, стените, отиваше до прозореца и пак започваше своята обиколка. Нищо не каза - оставихме го сам, този път по-различно сам - далеч от решетки, нарове, режим и надзиратели. Предстоеше му начало - трябваше да съумее да свикне с всичко, което бе пропуснал и загубил в последните седем години! Само, който не го е изпитал не знае какво е. Годините в човешкия живот се движат само напред - времето, уви не се връща, за да се променят някои събития, които не е трябвало да се случат.

Тепърва на Никола Генов предстоеше да потърси децата си, да ги научи да имат баща на свобода. Предстоеше да си намери работа, да започне нов, различен живот, далеч от онзи на кадровия офицер разузнавач. Искаше спокоен живот, със спокойна работа - всичко беше пред него. Не му минаваше и през ум да търси виновниците за съсипания си живот, а още по-малко пък да получи възмездие - имаше свобода и получи отново живота си. Повече не му беше необходимо.

Минаха години - не съм търсила Никола Генов, защото се опасявах, че срещата ни ще му припомни преживяното, а той нямаше нужда от това. От време на време звънях на общите ни приятели, за да попитам как е той. Работеше нещо много обикновено, все същият замислен мълчаливец. С една дума - беше добре. Дали бе успял да изтрие преживяното - забравят ли се седем години зад решетките лесно? Забравят ли се изобщо? Помолих се времето да изтрие от спомените му мрачните години, прекарани в килията.
Днес със сигурност зная едно - никой от виновниците три деца да останат без баща не го беше потърсил жертвата на чудовищната интрига, която му бе сътворена. Никой от генералите. Генерал Шопов почина, но другите имаха време да го сторят. Да го потърсят, намерят и поискат прошка. Не го направиха - все пак прошката е част от акта на разкаянието, а разкаяние в главите на тримата генерали едва ли е имало.

---

* Името на главния герой е сменено - поради етични съображения.
** Историята е разработена на базата на документи от Софийска градска прокуратура: обвинителен акт, присъда, защита на адвоката, проверка от ревизия на Държавен финансов контрол, молба за преглед по реда на надзора, както и присъда по наказателно дело от Софийския военен съд, Решение на Върховния съд на НРБ - личен архив на авторката.