За пореден път, но едва ли за последен се повтори схемата на финансовия министър Симеон Дянков, този път в БДЖ: мизерия, глад и недоимък с месеци, стачка и незабавен превод на пари за заплати.

В понеделник сутринта служители от нощната смяна в БДЖ се събраха на Централна гара в София. Застъпилата сутрешна смяна отказа да започне работа. В резултат: много влакове натрупаха закъснения, разписанието отиде по дяволите, даже един международен влак бе блокиран и не можа да потегли заради протеста на железничарите. Спонтанно, без да е съгласувано със синдикатите, работещите в БДЖ отказаха да изпълняват служебните си задължения, тъй като не са получили все още ноемврийските си заплати! Оказа се, че 14 500 служители, 14 500 семейства не са получили пари от ноември, а мина декември, минаха Коледните празници, и календарът сочи средата на месец януари!  Как се оцелява без пари толкова време, как се хранят семейства и плащат сметки с непреведени заплати – как се плащат заеми, лекарства, лечение, не дай си, Боже, – това упражнение се превръща вече в кошмар в държавата, откакто на финансовото кормило е чиновникът от Световната банка, Симеон Дянков.

Колко хиляди българи останаха без средства с месеци, за да може Дянков да се похвали, че бил с най-добрите финансови резултати в Европа? За болниците, лекарите, и останалия медицински персонал вече знаем, за личните лекари – също, за строителните фирми към които натрупаното държавно задължение е 700 милиона – да не говорим. Междуфирмените задължения са над 200 милиона, това съсипва и загробва бизнеса, без шанс да се съвземе някога.

Едно говори Дянков – друго се случва в държавата. Както нямаше пари за здраве, така намери и преведе, разбира се след нова година.

Както нямаше пари за коледни надбавки да съдебната власт – така щом чу, че му завеждат дело – намери и ги преведе така, че само да ги имат, но да не могат да ги използват. След серия от съвещания и скандали – парите за служителите на Темида все пак си отидоха по предназначение.

А пари за здраве е имало в резерва на Националната здравно-осигурителна каса – и то в размер на 1 млрд. След като би тъпана, че няма да се дава 13-та заплата заради коледните добавки за пенсионерите, стана ясно, че тези добавки ще се вземат от резерва на НОИ за 2010, което си е доста рисково, особено в период на криза. Всъщност преди да раздува балона за пенсионерските добавки, Дянков отръска с няколко стотин милиона печеливши предприятия и то след като им бяха отчислени данъци.

„....не споделям, че мерките, които сега се предприемат както с бюджета, така и с цялостната икономическа политика и антикризисна програма на правителството са достатъчно силни, достатъчно ефективни за да предотвратят кризата – каза в интервю за Българско национално радио от 4 януари т. г., проф. Димитър Иванов. - Няколко аргумента. Вижте, Дянков обещава, че растежът едва ли не ще тръгне тука след два три месеца. Но той не казва нито една дума, кои ще бъдат моторите на растежа.

А по време на последните пет - шест години растежът у нас беше тласкан преди всичко от бума и инвестициите в недвижими имоти и жилища, както и потребителското търсене, което годишно изпреварваше производството с над 65 на сто. Нито един от тези мотори в момента не може отново да стартира.

Нов бум на жилищата не може да има. Страната ни е покрита с празни къщи и непродадени апартаменти. Нещо повече - за 2010 година аз подозирам спадане на цените на жилища и недвижими имоти с нови 15 на сто.

Потребителски бунт не е възможен в страната, докато потребителите са вече с над 45 на сто по-бедни отколкото преди. Безработицата чука на вратата на хората, а кредиторите на прозореца.

Туризмът също не може да бъде мотор на растежа, защото той стагнира от няколко години. Бизнесът е задлъжнял до небето и там се очакват драматични развои.

Правителството следва да разбере и надявам се че го разбира, че работата по битката с кризата, въобще не е завършила, а бих казал че в някои сектори даже на е започнала.

В българският икономически локомотив пара няма, инвестиции няма...

... погрешният фетишизъм на Дянков за балансиран бюджет души икономиката и бизнеса и дърпа страната социално още по–надолу. Ще бъда и конкретен, но вижте ако всичко това не се разбере, а аз считам че 2010 година, ще бъде една година на започнала с една фалшиво инжектирана надежда и завършила с реквиема за тази надежда.

Аз считам че изцяло беше сгрешена философията на този бюджет. Да, аз поддържам ангажираността на правителството за фискална дисциплина, в подкрепа на Паричния съвет, поддържам и тяхната фискална предпазливост, но вижте какво, и това не се разбира от много хора и ще се опитам да го обясня внимателно: за Дянков е важна външната картина, че България няма бюджетен дефицит, но България и българската икономика са от години в скрит бюджетен дефицит.

Ние се намираме в продължителен, стягащ като в железен обръч дефицит. Дефицит, който колапсира образованието, здравеопазването, вътрешната сигурност, инфраструктурата, социалната сфера, пенсионната система. Тази продължителна финансова анемия, на която те са обречени ги прави още по-некачествени.

Какво ни казва Дянков? Аз ще Ви дам един груб и банален пример, за да може нашите слушатели да разберат....

Все едно Вие ми казвате, господин Иванов, елате ми на гости, но моят дом малко капе, покривът ми е пробит, тоалетната ми леко не работи, прозорците са ми счупени, осветлението ми в някои стаи не работи, отопление не ползвам, но аз и моето семейство сме в състояние на бюджетен свръхплюс. Нямаме и не вземаме никакви заеми, не плащаме на техници да ни оправят къщата и във финансово състояние сме абсолютно здрави...

Надявам се че разбирате пълната социално –икономическа безсмисленост...”

Проф. Димитър Иванов предлага серия от мерки, които Дянков едва ли ще приеме да приложи, а това са: серия от мерки за стабилизиране на доходите на домакинствата и фирмите, и за стимулиране на растежа на потреблението...

„липсата на реална програма за истинско преструктуриране на дълга на фирмения сектор, на дълга на домакинствата, води до една корозираща дългова дефлация и ограничава фирмите да инвестират, банките да заемат и домакинствата да потребяват – подчерта проф. Иванов в интервюто си за БНР.

Да оставим настрана какво каза проф. Иванов, няма смисъл да коментираме, че той отново е прав. Но има нещо друго, днешното правителство, в лицето на своя икономически екип не говори за скандалните сделки за авиокомпания „Балкан”, за БТК, най-малкото, защото по-лесно е да гониш с видеокамера бандити по улиците и горите и дап ращаш записите в телевизиите, Вместо да погнеш някои от виновниците на кризата в парламента, които съобразително са ти се присламчили за политически партньори.

Неотдавна проф. Кръстьо Петков припомни, че последният легитимен собственик на БТК - Ей Ай Джи - фалира и американската държава пое неговите активи и пасиви. През ноември 2008 г. американците си потърсиха правата и наредиха на мениджмънта на БТК да преведат отвъд океана 400 милиона лева, за да се стабилизира финансово компанията майка. Естествено, заповедта беше изпълнена. Неестествено бе, че българската държава, която притежаваше златната акция, не си мръдна пръста: не, за да посегне на чужди пари, а за да си вземе своите. Така богата Америка спечели 400 милиона лева, а бедна България загуби 80 млн. евро.

Според приватизационния договор България би трябвало да получи 10 на сто от парите при бъдеща препродажба на компанията. Виенското ООД “Вива венчърс”, което купи телекома, не внесе нито стотинка от дължимите около 80 млн. евро. Страната ни поради липса на средства още не е завела арбитражно дело в Париж.

В коя европейска държава е възможно да се допусне: безстопанственост за милиарди, след като над 1200 обекта не са разделени между БТК и “Български пощи”, престъпна продажба на радиоразпръсквателната мрежа на частна компания, подарени имоти и инфраструктура за над 2 млрд. лева?

„В момента бизнесът на практика кредитира държавата заради неразплатените й задължения към него” - призна министърът на финансите Симеон Дянков по време на лекция пред студенти и преподаватели в СУ "Климент Охридски" миналата седмица, в четвъртък. Той обеща разплащането на дългове да започне в най-близко време, което ще даде възможност на фирмите да се съвземат. На кои фирми, колко фирми са оцелели от неплатежоспособсността на държавата – това Дянков не обясни.

Важното е да се играе на дребно: глад, мизерия, недоимък, няколко месеца и след това стачака и превод на част от дължимите суми за заплати! Колко учено управлява финансите ни Дянков и колко световно!

А как биха живели без пари неговите две американчета и мама американка, ако живееха, както си е по Закон под наем, плащаха си ток, вода и парно, пътни и чистене, гувернантки, охрана? Да беше опитал Дянков – само три месеца: без пари, пускаш си телевизора с изказванията си колко си учен, колко те бива, вместо да получиш заплата или аванс!