„Вместо звездите съм ти дал куп звънчета” – помните ли тези думи на летеца към Малкия принц?

Сетих се за шедьовъра на Антоан дьо Сент Екзюпери, когато чух в новините, че е заловена група от педофили, изнасилвали малки момчета! И как на децата са давани упойващи вещества и алкохол, след което са били насилвани сексуално, актовете били филмирани и използвани за изнудване!

Няма по-зловещо и позорно от насилието за детската душа! Тя прегаря, изпепелена остава за винаги пуста – като доживотна присъда. От пепелта не никне цвете. Остава едно тъмно, студено небе, без звезди. А звездите са цъфнали цветя... мълчаливи и светли.

Без тях животът е като лош сън – сън в мълчание, самотна болка и дълбока тъга. И страхът, който ще преследва мислите цял живот, породен от зловещи спомени за насилието.

„Хората между които живееш отглеждат пет хиляди рози в една и съща градина... и не намират онова, което търсят” – казва Малкият принц.

Какво може да се намери в розите? Лек за болката, забрава за спомените, изтриване на срама?

„Човек трябва да търси със сърцето си” – очите са слепи - печално заключава Малкият принц.

А ако сърцето е болка, изгаряща от спомените – какво биха могли да сторят очите?

Редовно и многократно насилваните деца, които вчера разкриха професионалистите от компютърни престъпления в ГДБОП са обикновени български момчета, деца от добри семейства. След насилието и гаврите са се прибирали навреме в къщи, навиците им не са се променили и по нищо не е проличало, че са насилвани и заплашвани.

Колко малко се вглеждаме в децата си, в техните души...

„Пустинята е хубава от това, че някъде в нея има скрит кладенец” – казва с надежда Малкият принц на своя приятел в пустинята.

А кладенец за жаждата да прогониш от детската душа спомени за срам, позор, болка – трудно би се намерил в пустинята на отчуждението. Човек е сам със спомените и страшните си тайни.

Дни, седмици наред насилваните момчета са живели с обвивката пред своите родители – а най-важното, невидимото оставало скрито от страха.

Сигналът за педофилската група бил подаден от депутат – съобщи министърът на вътрешните работи. От къде и как е научил – засега не е съществено. Важно е друго: скъпи къщи приютявали тайната на отвратителните срещи на насилие, клиентите не са били случайни хора, организаторите на „поръчките” за секс с деца – също са нормални, без психически отклонения.

Един, съден за сводничество, свързано с педофилия, друг – задържан и пуснат, без да е осъден – и така нататък, и така нататък...

Четох наскоро дългият списък с лица, на които президентът ни е дал орден „Стара планина” и в него не забелязах служители от „Компютърни престъпления към ГД БОП. А тези мъже са спасители на деца, на живота им, и то в буквалния смисъл. Един от тези достойни професионалисти бе Бойко Николов, който почина твърде млад, но с много подобни разкрития зад гърба си. Няма да се връщам към гаврата, на която държавната машина подложи Бойко Николов след смъртта му и как 7 месеца не дадоха на жена му и дъщеря му да го погребат по достойнство – най-малкото защото бе позорно и тъжно за държавата ни и за спасените от него деца.

Добре е, че неговите колеги продължиха традицията да работят професионално, с хъс, и отново имаме спасени деца.

Спасени – засега, защото душите им никога няма да бъдат предишните – чисти и с мечти и надежди.

Как може да се пресече педофилията?

Крайно време е имената на насилниците на деца да бъдат оповестявани пред обществото, на клиентите им – също. А не да бъдат водени в коридорите на съда със закрити лица!

Нека веднъж за винаги тези престъпници да бъдат също опозорени, както са оставили белези в детските души.

Стига сме мълчали, стига сме крили имената им! Защо само насилените деца и семействата им ще плащат непосилната цена за детската доверчивост! Защо и докога?

И още нещо: както за похитителите на хора премиерът поиска доживотни присъди, нека депутатите се размърдат малко и по наказанията за свързаните с педофилия престъпници – също бъде променен закона със сурови наказания!

„Само децата знаят какво търсят” – твърди Малкият принц. Е, насилваните момчета едва ли са търсели гаври, изнудване и позор с телата им.

Какви сме ние, щом търпим децата ни да бъдат влачени в квартири и насилвани? Кухи обвивки, заети със своите несъществени грижи, докато до нас разкъсват от болка и гавра детски тела!

Децата са ценни заради времето, в което ги отглеждаме с любов, топлина, тревоги  и грижа. И ние сме отговорни пред тази ценност, за да не влизат утре те изпепелени в живота, с прекършени надежди и мечти.

Не ме интересува танцьорката с бялото костюмче и как тя е сричала нелепици пред Евродепутатите в амбицията си да бъде еврокомисар! Пет пари не давам за ината й да бъде в политиката! Да я махнем от страниците на медиите вече! И да погледнем към децата и какво се случва с тях...