Като се вземе в предвид как Прокуратурата осигурява защита на свидетелите си, само отчаяни самоубийци биха могли да помогнат със свидетелски показания на обвинителите по делото срещу Алексей Петров и задържаните с него лица. До този извод може да стигне всеки, който днес, на 12 февруари е чул за „защитения свидетел” Иво Илчев, чието име повечето вестници вече съобщиха по делото срещу Маргините. И като че ли името на свидетеля се видя на някои недостатъчно, та публикуваха и негова снимка с маска, от която ясно си личат сините му очи!

Е, щом така защитава свидетелите си Прокуратурата, явно няма да се намерят самоубийци, които да свидетелстват в съда срещу него!

Сега „защитеният” свидетел по Маргините, който се отказа от досегашните си показания ще трябва да отговаря пред съда за лъжесвидетелстване - но по-добре осъден за лъжесвидетелстване, отколкото студен заради показания, както казват някои обитатели на затвора.

„Смелите свидетели са необходимите герои в борбата с организираната престъпност” заяви американският посланик Джеймс Уорлик по повод изхода от акция „Октопод”. Само че това не е филм, а още по-малко пък американски сериал с  щастлив край.

Смелите свидетели – по-точното е смелите самоубийци, камикадзетата, от които родната Прокуратура има такава вопиюща необходимост в момента, за да докаже в съда твърденията си – едва ли ще се намерят, когато съдебния процес започне. Дали ще се намерят такива, или отново ще имаме свидетели, придобили скоротечна амнезия спрямо Алексей Петров? Вярвам по-скоро на втория вариант..

Кое е най-милото на човека – върховенството на закона, или собствения му живот?

„Върховенството на закона гарантира просперитета на България. Върховенството на закона защитава правата на всички, дори и слабите и най-уязвимите”, подчерта посланикът на Щатите Уорлик. Но...

Всеки пълнолетен и що годе интелигентен българин е наясно, че да чакаш „върховенството на закона в България да те защити” е все едно да чакаш от умрял – писмо. Поне засега.

Пресен пример е случаят с възобновяването на делото за смъртта на прокурора Николай Колев и изводите, които би могъл да си направи всеки един от нас. Трябваше да минат години и да бъде задържан Алексей Петров, за да се сетят от обвинението, че биха могли отново да се заемат с тази неизяснена смърт!

Кое точно му е политическото на Алексей Петров?

„Нека ни помогнат тези, които са се допирали до „октопода” призова министърът на вътрешните работи, Цветан Цветанов.

Засега този основателен вопъл ще си остане глас в пустиня, след като във всеки изминал миг научаваме, че 20 години Алексей Петров е работил за държавата, както самият той призна. След ареста на Петров е на път да се окаже, че над 10 години той е водил висши политици за носа. Преди шест месеца Петров създаде суматоха в спецслужбите, компрометира правителството и националната сигурност и всичко това остана безнаказано!

Е как тогава разчита Цветанов, че някой ще си сложи главата в торбата и ще тръгне да разказва за Алексей Петров на разследващите? Няма как.

Днес Алексей Петров заяви в кулоарите на съда, че всичко, което му се случва след ареста е политическа атака! Остава да обясни и къде е политиката в това задържане, да не би самият Петров да е политик, та да е политически ареста му? А може би той има политически планове, политически амбиции за бъдещето си?

И още нещо: ако Алексей Петров е искал да намекне в кулоарите пред събралите се журналисти, че арестът му може да има политически последици – то не е излишно да припомня, че със скандалите преди шест месеца и поголовното разсекретяване на документи с класифицирана информация бе на крачка да се разклятат устоите на държавата!

Да не би Алексей Петров да иска да ни подскаже, че е твърде вероятно да очакваме управленски катаклизми след ареста на Петров и компания?

Днес бяхме свидетели как засега повдигнатите и обявени в съда обвинения на Прокурорите са за чисто криминални престъпления – без следа политика в тях. Единственото, което може да придаде политически оттенък на разследването по акция „Октопод” ще е ако изскочи политическият чадър над Петров и компания. Нещо, в което силно се съмнявам...

На фона на тези събития – историите как Петров е бил отличен преподавател, как бил отличен офицер, как бил награждаван, как министър Цветанов се скъса да обяснява, че в ареста няма нищо лично, или как спецслужби зад граница помагали/или не помагали преди ареста на Петров - всичко това са подробности от пейзажа, за които ще стане дума в следващите дни.

Около пет часа заседава съдът, докато стигне до решение по мярката за неотклонение на Алексей Петров и другите шестима задържани.

След като разгледа обстойно събраните и представени доказателства от Обвинението, съдът прецени, че не съществува реална опасност седмината задържани по акция „Октопод” да се укрият, но пускането им с парична гаранция или подписка, би могло да повлияе на процеса по събиране на доказателства, което е и една от основните причини те да бъдат задържани в ареста.

По отношение на събраните и представени доказателства, които за разлика от други дела са много обемни, съдът гиопредели като „недостатъчно прецизни”, и отдаде това на началната ваза на досъдебното производство.

Точният термин, който съдът употреби по отношение на събраните доказателства засега, бе „работни”. Пояснено бе, че делото е в начална фаза и затова не е имало достатъчно време да се съберат всички необходими доказателства за изясняване на обективната истина.

Решението на съда подлежи на обжалване пред Апелативния съд, а като дата за обжалването е бе определен 18 февруари от 10.00 часа.

По време на съдебното заседание, прокуратурата настоя за задържането на обвиняемите в ареста, тъй като те били „влиятелни хора”, „разполагащи с огромен финансов ресурс”, което може да им позволи да повлияят на хода на събирането на доказателства по делото.

Версията, която се чу от защитата на Петров в лицето на адвокат Ина Лулчева бе, че нейният подзащитен, Алексей Петров е бил внедряван в групировки като агент затова те да бъдат разбивани. Твърдение, по което ще се наложи защитата да намери убедителни доказателства и документи.