Поредното насилено до смърт дете е на операционната маса под упойка. Ще го зашият, ще му прелеят кръв, ще му влеят болкоуспокояващи... Детето е на две години и е било редовно изнасилвано... Новините понякога не са за слушане.

Какъв ли изверг трябва да е някой, за да вземе в ръцете си крехко детско телце, и да го насилва до смърт, до разкъсване и кръв! Сред животните няма случаи на подобно насилие на родители над малките... В случай говорим за хора.

Цяла година страх, от вземащите редовно заплатите си социални служителки довежда нещата до там, че вчера в Института за спешна медицинска помощ „Пирогов” двегодишно момченце да бъде доведено с разкъсан анус, спукан пикочен мехур и в плачевно състояние. Само усилията на лекарите и превъзмогването на ужаса от видяното, за да направят спешна животоспасяваща операция спаси живота на това дете!

Часове по-късно се оказа, че бабата на детето мълчала повече от година за ужасиите, които се случвали с внучето й. За свое „оправдание”, докато насиленото до смърт дете береше душа в ръцете на хирурзите, бабата го удари на спомени и оплаквания за това как мъжът й цял живот я биел и изнасилвал заедно с дъщерите й!

Какво се оказа след новината за насиленото момченце? На първо място стана ясно, че още като бебе, на един месец, то е било закарано с разкъсан анус в болница! Оказа се, че не за първи път детето попада в подобно тежко състояние в ръцете на лекарите!

Вчера научихме и, че бащата е заплашвал лекарите и им вдигал скандали, че не могат да излекуват детето!

Лекарите от болницата в Сандански изпращали не веднъж или дваж сигнали до службите за закрила на детето, защото смятали, че е видно, че малкият е обект на насилие и трябва да се изведе час по-скоро от семейната среда.

От социалната служба отговаряли, че няма доказателства и по тази причина не може да се направи нищо.

Директорът на областната служба "Социално подпомагане", Никола Малаков си изми ръцете като обвини лекарите, че отказали да подпишат декларация, че върху момченцето е имало редовен сексуален тормоз!

В други държави – първо се взема детето от родителите, а след това се изяснява какво и кой са причина, невръстният човек да се окаже в тежко здравословно състояние.

В нашата държава нещата са поставени от закона обратно: след като лекарите са го закърпили и спасили, детето се връща в дома, където продължават да го насилват. По закон са необходими подписи на лекари, че са убедени, че върху детето е имало насилие и ако случайно детето оживее при тези обстоятелства – социалните служби събират доказателства и свидетели, и след протяжини бюрократични еквилибристики - прибират насилваното дете в дома за деца, лишени от родителска грижа!

В България при подобни случаи никой не се самосезира, никой не започва разследване, независимо, че различни лекари са констатирали, че жестоко и перверзно насилие е нанесло видими тежки травми на детето.

Човек се чувства безсилен пред фактите и липсата на интерес от страна на държавата - като че ли подобни печални и потресни истории се е случват в гората, или на пуст остров, а не в държава с полиция, социални служби и закони!

Човек спира да слуша кой и как по-зрелищно е арестуван, колко сме впечатлили Европа с нисък дефицит, как ние само сме разговаряли за разполагане на ракети за противовъздушна отбрана, но не сме настоявали да предостави територията си за такъв щет! И още, и още прочие други новини...

Едно и също, едни и същи лица, досадни подробности и превъртания на лентата напред и назад със събития от политиката, света и спорта. А през това време, на операционната маса лежи в кръв, с разкъсвания двегодишно жестоко насилвано момченце!

Преди броени дни, само със самопризнания, бързо съдебно производство и чисто съдебно минало, една майка оттърва затвора единствено с пробация и мижава глоба, заради смъртта на двете си новородени деца.

Последва новината за следващата майка, хвърлила новороденото си дете на боклука и то починало. Майката едва ли ще изтърпи наказание, каквото е понесла рожбата й поне аз не си спомням такъв случай...

Толкова непоносимо трудно ли е подобни майки, хора от тяхното обкръжение, близките им да се сетят, че при невъзможност за полагане на адекватни грижи, едно новородено може да се остави на държавата за отглеждане, или осиновяване? Най-малкото, за да не се застраши живота му.

Законът изисква родители, които причиняват тежки травми на децата си, да бъдат обвинени, само, след като се докаже по безспорен начин вина за деянието им.

Законът пази правата им, въпреки че насилените им деца, при „късмет”, попадат в болница – макар и полумъртви.

Там лекарите спасяват живота им и ги връщат на родителите им – до следващия път...

Има ли нещо добро в точно тази трагедия? Да, и това е крехката възраст на която е малкият пациент на „Пирогов” – възраст, която не предполага момченцето да помни когато порастне точно какво му се е случвало...

Ще се молим за него и бъдещето му, докато полиция и социални служби изяснят къде и как ще продължи да живее насиленото момченце. Да живее така, че да не се връща отново, и отново, и отново – до безкрай, в ръцете на лекарите.

В каква държава живеем, щом не сме в състояние да осигурим на децата си обич, топлина, храна и покрив?

Каква е тази държава, в която емоционално перверзни уроди изтърбушват крехки детски телца до разкъсване и кръв? Само за това, че са им вярвали, търсили в тях закрила?

Насиленото дете е самотно в ужаса си. Редовно насилваното е в капана на безсилието, отчаянието и очакването на следващата изгаряща болка.

И пак припомням: кой, ако не ние, възрастните сме тези, които са длъжни да поискаме защита на това дете и неговите връстници с подобна съдба?

Кога ще създадем Детски съд, Съд, в който ще се гледат дела, свързани предимно с проблеми около децата и техните родители? В много държави такъв съд съществува и ефектът е добър.

Какво правят с децата на България? Докога ще го правят?

Не останаха сълзи в детските очи от болката и ужаса на насилие...