Две съобщения – неясна цел. Така може да се определят двете съобщения, които получих по GSM-а си. Съобщенията бяха от Пощенска банка, и съдържанието им бе почти еднакво. В тях се четеше едно и също: „просрочено задължение”, „потребителски кредит”, „платете незабавно”, „размер на вноската”... и т. н., и т. н.

За човек, който няма никакъв кредит в тази, или в която и да е друга банка в момента – това съобщение прозвуча тревожно, няма да е пресилено ако кажа – зловещо!

За български гражданин, който през ден се сблъсква с фалшиви пълномощни, крадени лични данни, и теглен на чуждо име заем – подобно съобщение звучеше заплашително! Да сме в друга държава – съдът би насолил подобна финансова институция с прилично обезщетение. Но в България съдът е независима институция, на която може да се разчита колкото на ланския сняг! И децата в тази страна – членка на Европейския съюз са наясно, че едно заведено дело в съда по подобен повод може да се точи с години и да бръкне в джоба на потърпевшия със солидна сума пари за адвокатски хонорар.

Позвъних в банката още при първото съобщение от януари, и отговорът бе: станала е грешка, случва се, ще я оправим. А кой е виновен, наказан  ли е някой – такива екстри в българските институции не се случват!

Мина месец и още в един от първите дни на февруари получих същото съобщение – пак от Пощенска банка, пак с призиви: „просрочено задължение”, „потребителски кредит”, „платете незабавно”, „размер на вноската”. Този път размерът на сумата бе друг, но подателят без име и само с номер 162011 отново съвпадаше.

Опитах се да телефонирам пак в самата банка и отново, за втори път ми бе обяснено: ще проверим, ще направим проверка, Вашият номер е попаднал в чуждо клиентско досие...

На кого бе това клиентско досие – не ми бе отговорено, позоваха се на банковата тайна.

В сайта на банката име на ръководството – липсва. Това бе причината да уведомя адвоката си и да напиша до банката на няколко адреса:

Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.

Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите. , писмо с посочено основание:

относно недопустимо отношение на банката към правата на гражданин

Текстът на писмото бе:

Здравейте, господа,

Обръщам се към вас с огромно възмущение по повод тормоза,

който втори месец ми налагат служители на Пощенска банка.

Името ми е Люба Манолова, журналист съм и нямам никакви

отношения с Пощенска банка!

Въпреки това вече втори месец получавам сериозни SMS-и на личния си мобилен телефон, със следното съдържание:

Postbank

Kam 05 01 2010 imate

prosrosheno

zadyljenie po

potrbitelski kredit ot

Postbank. Razmer na

vnoskata

91.07 BGN.

Molja platete

Подател

/няма име/

162011

Получена:

09:40:17

04-02-2010 г.

Това бе второто съобщение, което получавам от тази банка.

Първото бе с текст:

Postbank

Kam 05 12 2009 imate

prosrosheno

zadyljenie po

potrbitelski kredit ot

Postbank. Razmer na

vnoskata

94.93 BGN.

Molja platete

Подател

/няма име/

162011

Получена:

08:40:04

04-01-2010

Аз съм човек със сериозно заболяване... и имам първа група инвалидност. Тормоза, който упражнява Пощенска банка към мене е меко казано – безобразие!

Настоявам незабавно да бъда уведомена откъде в Пощенска банка имат номера на моя телефон /тук бе цитиран самият номер/, и защо ми се пращат подобни съобщения, след като аз не съм, и никога не съм била клиент на тази банка!

Настоявам за извинение, поднесено лично от ръководството на банката и обезщетение за тормоза, който ми налагате вече втори месец!

В противен случай ще публикувам на моя сайт

http://www.lubamanolova.info/index.php

тази история и ще я предоставя на колегите си от електронните и печатни издания, за да стане обществено достояние как една банка може да тормози човек, който даже не й е клиент!

Другата моя стъпка ще бъде: завеждане на съдебен иск за тормоз и причинени морални щети.

Люба Манолова

В резултат, от два електронни адреса получих потвърждение за това, че са получили писмото ми, без никакъв друг текст.

Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.

Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.

От трети адрес: Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.

Получих следното „извинение”:

Здравейте,

Във връзка с Вашето електронно писмо от страна на банката беше извършена проверка в базата данни на банката. В информационно – счетоводната система на банката е извършена корекция, като е променен телефона за контакт на клиента, за който е било предназначено текстово съобщение. Вие няма да получавате текстови съобщения, които не се отнасят за Вас.

В заключение бихме искали да Ви поднесем нашите най-искрени извинения за създаденото неудобство.

Отдел "Връзки с клиенти"

Никой не счете за необходимо да ме уведоми от кредитното досие на кой точно клиент се е появил моят телефонен номер.

Никой не счете за нужно да ме уведоми защо в продължение на два месеца са ме тормозили с въпросните съобщения.

Изобщо не питам и защо никой от ръководството на банката не се извини за причинения тормоз, а само бе цитирано „създаденото неудобство”, в писмото си от отдел „Връзки с клиенти”.

На кого можех да се оплача и пред кого можех да се възмутя? Пред Омбудсмана Гиньо Ганев, от когото щях да получа утешителен и разбираш поглед?

Или трябваше да пиша на госпожа Вивиан Рединг, еврокомисарят за правосъдие, фундаментални права?

А може би трябваше да сигнализирам еврокомисаря от Малта, Джон Дали, който освен със здравеопазването ще се занимава и с потребителската политика?

Към съда ли трябва да се обърна заради вдигнатото до небесата кръвно налягане и сърцебиене? И след исковата молба да се приготвя да чакам поне пет години за някаква присъда?

Всъщност – вариантът със съдебния иск все още е актуален...

Отдавна съм чела разказите за Синдбад мореплавателя от приказките на Шехеразада, където от една приказка се минава в друга, за да спаси красивата дъщеря на везира главата си от палача.

И ето, в началото на 21 век, най-неочаквано ми се случи точно това: да мина от една история с банка – в друга, още по-скандална...

И така, обадих се на мои приятели, за да ги предупредя и им разкажа какво се случва с някои банки, даже когато не си техен клиент, но от тях чух следната, още по-потресаваща история:

Пътуване до Индия и невалидна банкова карта

Историята се случва в наши дни, и започва с това, как млад български гражданин, завършил магистратура в Монпелие, Франция, завърнал се да работи в родината си, тръгва за Индия, на сватба на приятел. Като повечето млади хора, младежът внася известна сума в Булбанк, получава карта, за да тегли при нужда когато замине и отлита до Далечния изток. Отдавна пътуващите не носят дисаги с пари – нови технологии ги замениха с карти.

Вече извън граница, на хиляди мили от България, младежът вкарва картата в банкомат и още преди да е теглил, получава предупреждение: Картата – невалидна!

Изненадан, той звъни в България и моли баща си да провери защо картата му е „невалидна”. На въпрос в Булбанк, бащата, също дългогодишен и уважаван юрист получава отговор от някаква банкова чиновничка:

„Да, невалидна е картата! Ние издадохме нова!”

На въпрос защо не са предупредили за издаването на новата карта, отговорът е: „Синът Ви е бил длъжен да провери преди да замине!”

Т. е. някой, внесъл пари в банка и получил карта, е задължен да проверява за нещо, което не знае, че се е случило!

Бащата продупреждава незабавно момчето да не ползва картата, за да не го задържат за използване на невалидна карта в Индия! Зад граница обикновено полицията постъпва така със собствениците на банкови карти, които се опитват да теглят с тях, и то след като банката ги е обявила за невалидни, издавайки нови!

Както се казва: иди, че се оправяй с индийската полиция и й доказвай, че българска банка те е насадила на пачи яйца!

След като се връща в страната, младежът, злополучен собственик на невалидна карта отива в Булбанк и настоява незабавно да му бъдат върнати парите!

В банката го изненадали отново, този път с думите: „Не може да си получите парите! Елате след 45 дни!”

Добре платените банкови чиновнички даже не счели за нужно да дадат някакво обяснение или да се извинят!

Всъщност обяснение за този 45 срок на чакане няма как да бъде дадено, тъй като никъде в Закона няма подобен текст!

Разпитах мои приятели и потресена научих, че подобни случаи е имало и с други клиенти на банката в чужбина, даже имало случай, в Германия да бъде арестувана жена с дете, докато се изясни случаят с банковата й карта!

В средите на столичния хайлайф върви приказка, че е имало подобен случай и със самия вездесъщ шеф на Булбанк, Левон Хампарцумян...

Както се казва в такива ситуации: За банките – с внимание и пак... с внимание!