Американският президент Барак Обама се срещна с тибетския духовен водач, Далай Лама, въпреки протестите на официален Пекин, въпреки влошените отношения на САЩ с Китай напоследък. Обама прие Далай Лама в Белия дом, а както е известно Белияj дом е официалната резиденция на президента на Щатите, нито е вила, нито къщичка от предградията за почивка на Мишел Обама и дребните обамови отрочета.

Официален Пекин в момента, е на нож с Вашингтон по въпроси свързани с търговията, валутата, продажбата на оръжия на САЩ на Тайван, както и интернет цензурата, коментира „Уошингтън пост“.

След тази крачка, Обама трудно ще си осигури подкрепата на Китай по ключови въпроси като налагането на по-строги санкции върху Иран и постигането на международно съгласие за климатичните промени.

Миналото лято Обама реши да отложи насрочената си среща с Далай Лама, преди да се е видял с китайските лидери по време на азиатската си обиколка. Решението предизвика критиките на американските законотворци и защитниците на човешките права.

По време на сегашната си среща с Далай Лама екипът на Барак Обама прецени, че американският президент няма да се появява на публични места с тибетския духовен водач, както и предшествениците си, ще откаже срещата да се състои в Овалния кабинет. Това трябваше да бъде знак към Пекин, че тибетският монах не се приема като политически лидер от вашингтонската администрация.

Традиция е екипите на всеки американски президент да се захранват от скандалното поведение на държавния глава,        традиция е с предизвикателно  поведение обитателите на Белия дом да дразнят опонентите си.

Но какво би се случило ако Пекин бе приел представители на индианците лакота? Как би приел Вашингтон една среща на китайските ръководители с представители на коренното население на територията на днешните САЩ?

Малко преди Коледа на 2007 година, индианците лакота обявиха своя Декларация за независимост от Съединените щати, като заявиха, че повече не са граждани на Америка. Това се случи в католическа черква във Вашингтон и съобщението за събитието бе повторено от редица американски, канадски, френски, британски и руски издания. Сред съобщилите сензационната новина имаше и няколко български медии.

Индианците тогава настояха за излизане от техните земи на въоръжените сили на САЩ, както и това да бъде наблюдавано от представители на ООН.

От публикациите тогава стана ясно, че делегацията с представители на лакота е връчила Декларацията си и на Държавния департамент на САЩ, като са обявили, че прекратяват и се оттеглят от всички договори, подписани с американското правителство.

Справка показва, че индианците лакота живеят на територията на пет американски щата: Небраска, Южна Дакота, Северна Дакота, Монтана и Уайоминг. Земи на лакота има на територията на щатите Колорадо и Канзас.

"Ние повече не се явяваме граждани на Съединените щати. Всички жители на териториите на петте щата, които се явяват наша исконна територия, са свободни да се присъединят към нас" - заяви индианският правозащитник Ръсел Минс на специално свикана пресконференция.

Някои от обявените инициативи на индианците тогава бяха: освобождаване от данъци, и право да издават паспорти и шофьорски книжки на жителите на обявилата се за независима територия върху петте американски щата.

Повод за заявлението на лакота от края на 2007 година бе Декларация на ООН за правата на коренните народи, против която Декларация се изказа и обяви администрацията на Буш.

Все пак не е зле да припомня, че едно са малцинства от пришълци или изселници от военни конфликти, а съвсем друг - коренно население.

The Telegraph, коментирайки това събитие тогава подчерта, че индианците лакота едностранно се отказват от договореностите, сключени от предците им с федералните власти, въпреки че някои договори са подписани преди повече от 150 години.

Всъщност повечето от коментаторите и наблюдателите тогава бяха скептични, че лакота едва ли ще се сдобият с държава, тъй като още в 1974 година те издадоха своя Декларация за независимост по подобие на тази, с която САЩ обявиха навремето своята независимост от Великобритания...

"Опасност индианците да получат независимост няма" - написа "Комсомольская правда" в коментар на събитието.

Игра на съдбата или съвпадение бе фактът, че индианците обявиха своята независимост няколко часа преди заседанието на Съвета за сигурност на ООН, където САЩ настояваха за самоопределение на Косово?

Филис Янг, една от организаторите на Първата международна конференция по правата на коренното население в Женева в 1977 година, заяви: "Ние имаме 33 договора със Съединените щати, които те не изпълняват, и така продължават да вземат нашата земя, нашите води и нашите деца".

Според приетият от ООН документ за правата на коренното население: "Коренното население/народи има/т право на самоопределение. В съзвучие с тези права те /коренното население/ могат да определят свой политически статус и свободно да осъществяват своето икономическо, социално и културно развитие".

Не е лошо да се припомни на бащите на световната демокрация, че мъжете от племето лакота имат най-кратката продължителност на живота в света - 44 години, а самоубийствата от средите на подрастващите индианци надвишавали средните показатели за Щатите. 97 на сто от индианците живеят под прага на бедността, като 85 на сто от тях са без работа. Детската смъртност при индианците според цифри от статистиката е пет пъти по-голяма от тази в САЩ!

Спирам дотук, за да попитам: а ако официален Пекин бе потърсил лидерите на лакота за среща и разговори – как щяха да реагират от Белия дом? Как щяха да приемат една подобна стъпка, въпреки че не може да става и сравнение между един духовен водач на население, върху чиято земя живее друга нация – и коренно население на земи, върху които с войни и убийства са се настанили пришълци.

Преди две години Държавният департамент на САЩ не реагира на Декларацията на лакота, а още по-малко пък на подадените и вече прекратени 33 договора подписани от индианците и правителството още от средата на 19 век. По всичко личи, че Държавният департамент няма никакво намерение когато и да било да приема на сериозно заявленията за това, че мирните договори с правителството, подписани от вождовете на лакота от 1851 и 1868 нямат юридическа сила.

Според Ръсел Минс, едностранния отказ на индианците да спазват договора, нарушен от другата страна /САЩ - бел. Л.М./напълно съответствал на Конституцията на САЩ и международното законодателство в момента. Ръсел Минс окачестви договорите на САЩ като "нищо незначещи думи върху евтина хартия". Още се помнят и цитират думите на Минс: "Само като нарушим спокойствието на живота на белите, ние ще бъдем чути".

"Коренни американци" според Минс е срамно, политически некоректно название на индианците от страна на официален Вашингтон. "Предпочитам определението "американски индианец" призна Минс, тъй като това определение поне сочело произхода на неговите братя и сестри.

Докато в края на 2007 година лакота очакваха отговор на Декларацията си, САЩ се разкъсваха между казуса как да откъснат Косово от Сърбия, и докога Турция да бомбардира кюрдите, как на 7 януари Путин ще бъде убит, и кои в света са терористи и кои – не.

Както новината за лакота прозвуча като сензация така и в следващите дни тя изчезна от информационните агенции – като че никога не бе оповестявана! И от 2007 до днес 2010 – няма промяна!

Коментар или каквато и да било реакция от страна на официален Вашингтон така и не се чу или излезе – нито при Джордж Буш, нито при уж по-различния следващ президент - Барак Обама.

Коя е причината за това мълчание и рязкото спускане на информационна завеса - все още няма яснота. Противопоставянето на индианците на официалната власт на САЩ напомня на битката на Давид и Голиат.

Някои наблюдатели нарекоха събитието индианците да обявят независимост - "косовски синдром", но в случая нещата са далеч по-сложни и по-различни.

В казуса с „Косово” ставаше дума за откъсване на територия от суверенна държава като Сърбия, заради претенции на албанско малцинство.

При проблема с индианците, населението не е малцинство, а коренно, и земите, от които е прогонено в резервати са земи на неговите деди и прадеди.

Е, и ако официален Пекин, в отговор на срещата на Обама с Далай Лама се бе срещнал с водачи от лакота? Дали това щеше да е приемливо за Белия дом?

А как щяха да го приемат американските законотворци и борци за човешки права?