Седем разкъсани тела, две от които на деца, а сред другите – главно тела на жени – това е зловещата равносметка на атентата на гара Буново от 9 март 1985 година. Никой от така наречените ни политици не се сети за тази тъжна годишнина, а още по-малко пък почете паметта на жертвите от гара Буново.

Най-големият железопътен атентат в българската история, вследствие на бомба, поставена във вагона „Майки с деца” мина забравен тихомълком, единствено в паметта на близките на жертвите от този нечовечен акт.

Припомням на председателя на парламента Цецка Цачева и нейната съпартийка Искра Фидосова какво точно „забравиха” с колегите си да почетат тази година:

Бомбата е поставена във вагона за майки с деца на влак № 326, който се движи от Бургас за София. Бомбата е с часовников механизъм, а часът е разчетен да съвпадне с навлизането на влака в тунела в района на гара Буново. Там паниката и липсата на достатъчно въздух биха довели до възможно най-голям брой жертви.

Заради маневра на гара Златица влакът закъснява с две минути и взривът избухва в 21:31 ч. на гарата, а не в тунела.

На 5 ноември 1993 в Трънак, близо до т. нар. „Доганова чешма“, бе поставена плоча в памет на тримата атентатори, автори на взрива на Буново. Паметната плоча с имената им бе докарана от Турция и беше на турски език. Край тази чешма, със съдействието на координатора на ДПС за Бургас Сабри Мехмедали, се организираха тържества на ДПС.

На 3 септември 1998 бургаският окръжен прокурор Емил Христов издаде постановление, с което разпореди да се свалят паметните плочи.

22 години бяха необходими, за да се стигне до откриване на паметник в памет на жертвите от гара Буново!

На 9 март преди четири години, в парламента, в началото на заседанието, депутатът от Атака Павел Шопов предлага да се почете паметта на жертвите от Буново. Всички народни представители стават в минута мълчание.

Свидетел на атентата, Иван Божков разказва пред в. „Атака” за случилото се: „...Картината бе ужасна. Лявата страна на вагона за майки с деца я нямаше, покривът му също бе отнесен от взрива. Най-потресаващото бе едно дете, взривната вълна буквално го бе залепила за стълб, разкъсано до неузнаваемост...”

Взривът на гара Буново бе описван и повтарян не веднъж и два пъти. Друго ме порази в тази трагедия, когато за първи път чух за нея: взривът откъсва ръката на едно от децата във вагона "Майки с деца", главицата му отхвръква, разцепена на две... Следствената група, дошла на местопрестъплението открива върху стълб по жп линията парчета детски мозък.

Няма да питам с какво заслужиха забрава тези невинни жертви. Нито мога да сравня размерът на престъплението с убитите по време на Холокоста.

Разказвали са ми как в Яд ва-Шем /Музия на жертвите на Холокоста/се изброяват имената на убитите евреи...

Когато отмине време – остават спомените. А споменът за невинни жертви не трябва да се забравя. Нито почитането на паметта на едни жертви трябва да обрича на забрава други.

Ето имената на загиналите при атентата на гара Буново, които за пореден път бяха „забравени”:

Георги Цветанов -12 г.,

Стефан Атанасов -13 г.,

Райна Бозукова - 64 г.,

Яворка Петрова – 38 г.,

Емил Николов – 40 г.,

Николай Генков – 64 г. и

Стилиян Иванов – 60 г.

Да е светла паметта им!