От вчера, премиерът Бойко Борисов, начело на правителствена делегация е на четиридневно посещение в емирство Катар. Борисов замина за катар с амбицията емирството да се превърне в един от инвеститорите, които са така необходими на държавата ни в условия на голяма икономическа и финансова криза.

Едно емирство, с население, което не е и на половината от това на София е държавата Катар, върху чиято територия - на суха камениста пустиня има особено големи запаси от природен газ и редки оазиси.

Характерно за страната, в която гостува днес делегация на българското правителство е, че няма достатъчно течащи води. Прясна вода в Катар се добива от подземни води, но най-много се разчита на обезсоляващите инсталации, които преработват морската вода в сладка вода, за пиене.

През вековете, емирство Катар е бил в рамките на три империи: Персийска, Османска и Британска, като след извоюване на независимостта през 1971 година, за разлика от повечето емирства в района, Катар отказва да стане част от Обединените арабски емирства или Саудитска Арабия.

В днешно време, вече като независим, Катар набляга на добива и износа на природен газ и петрол. Населението на емирството има висок стандарт на живот, не се облага с данъци, а здравеопазването и образованието в държавата са безплатни.

„Истинска чест за нашата делегация е да бъдем в Катар – е казал българският премиер на своите домакини. -  Отнасяме се с голямо уважение към нашите традиции като държави и култури... Като държава член на Европейския съюз и НАТО поддържаме изключително близки отношения с Арабския свят. Имаме общи приятели... „С тези думи, се обърна към своя домакин премиерът Бойко Борисов на съвместна пресконференция с премиера на Катар, шейх Хамад Бин Джасем Бин Джабер ал Тани, предаде специалният пратеник на Агенция "Фокус" в Катар.

Ал Тани е една от най-богатите фамилии в държавата Катар и по време на управлението на неговата фамилия, държавата Катар става много богата и просперираща.

Преди време, емирът на Катар бе гост в нашата страна, а сега българският премиер връща визитата.

Характерно за сегашното гостуване са прагматизмът, конкретните проекти и предпроектни проучвания в земеделие, енергетика, туризъм, инфраструктура  и обучение на кадри.

„Нашият народ и аз помним срещата с Вашия емир в София, трогнат съм от Вашето отношение към България, към розовото масло, към нашите традиции и култура – благодарил за гостоприеството, с което са били порсещнати българските политици.

Срещата ни беше изключително прагматична, ясна и точна – каза пред събралите се журналисти българският министър-председател борисов. - Излязохме от сферата на пожеланията и добрите намерения. Днес и утре министрите ще поработят върху смесената компания между двете държави, много бързо да подготвят два, три, до пет проекта, с необходимите предпроектни проучвания в земеделие, енергетика, туризъм, инфраструктура, обучение на кадри...

Инвестициите в България освен че са гарантирани и възвръщаеми, ще бъдат и едно добро послание за нашата дружба” – пожела Борисов.

Дали Катар ще стане алтернативен доставчик на природен газ, какви ще бъдат бъдещите икономически проекти – това тепърва има да чуем.

Катар, въпреки че е една от най-бедните на водни ресурси страна в света, е същевременно и една от най-богатите страни по доход на глава от населението. През 1949 г. започва добивът на нефт в Катар, което променя радикално стандарта на живот в дотогава бедната арабска страна. Тя става член на ОПЕК.

Особено перспективен за икономиката на държавата е газодобивът. След Русия, Катар е втората страна в света по запаси на природен газ. Същевременно емирството е крупен износител на природен газ, трети в света след Русия и Иран.

Освен добива на нефт и газ, традиционно развити отрасли на местната икономика в Катар са риболовът и търговията с перли.

Ще стане ли Катар бъдещ инвеститор в България, при положение, че в последно време чуваме как ни напускат инвеститори?

Ще бъде ли Катар алтернативен доставчик на природен газ за страната ни, въпреки разстоянията между двете държави?

В последните месеци от управлението си, българското правителство ясно и недвусмислено показа на Москва, че не желае Русия да бъде неин основен партньор в енергийните проекти. Независимо от разстоянията и цената. Така се очаква изграждането на байпаси от България към газопроводите на Гърция и Сърбия, така за да не бъде построен Бургас-Александруполис проектът бе даден за контрол на Симеон Дянков, министър, който демонстрира непрекъснато русофобските си виждания.

За колко ще ни продава газа Гърция, която е в криза – за това все още никой в София не мисли. Колко милиони евро неустойки ще платим за неосъществените енергийни проекти с Русия – това също никого не вълнува.

ТЕЦ „Марица – Изток” върви към затваряне. Спирането на ТЕЦ Варна предстои – дали в енергийни кризи ще ни греят аргументите да не се обвързваме с Русия, с които ни заливат ежечасно десни политици и следовниците им от ГЕРБ – това тепърва има да разбираме.

Европейският съюз приговаря с Турция, която има проекти за изграждане на руски АЕЦ. ЕС преговаря и със Сърбия за същото, но нито един европейски политик досега не е казал и дума на сърби и турци, с укор, че се обвързват с Русия енергийно.

Докато се чудим какво да правим с енергетиката си и дали изобщо да имаме енергетика – Русия си построи газопровод с Китай, и предстои да изгради 14 атомни централи в Индия.

Развяваме участието си в „Набуко”, а кой ще пълни с газ тръбата на този проект все още не е ясно.